Определение № 12 от 08.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Смолян, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500645 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

С разпореждане № 2707/03.12.2025 г. по ч.гр.дело №

1566/2025 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от заявителя „А. Б.“ ЕАД-гр. С. В ЧАСТТА, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Р.-*“ ЕООД-гр. Б. за сумите: 588,27 лева, представляваща неустойка при едностранно прекратяване на Договор ID на клиент *******, партида *******, ID на договор ******* от 29.05.2019 г. от мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на абоната, ведно със законната лихва за период от 28.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 27,03 лева, представляваща законна лихва върху неустойката, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението.

Срещу това разпореждане е постъпила допустима частна жалба от „А. Б.“ ЕАД-гр.С., чрез пълномощника адв.Л. Р.. Иска се отмяната му и връщане делото на Смолянския районен съд с указание за издаване на заповед за изпълнение спрямо длъжника „Р.-*“ ЕООД-гр.Б. и за тези суми на неустойката и лихвата за забава върху нея.

1

На длъжника „Р.-*“ ЕООД-гр.Б. не е изпращан препис от частната жалба съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Съдът установява следното:

Ч.гр.дело № 1566/2025 г. на Смолянския районен съд е образувано по заявление на „А. Б.“ ЕАД-гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо длъжника „Р.-*“ ЕООД-гр.Б., който да заплати: 1. главница от 102.74 лева за периода 09.11.2024 г. 08.05.2025 г. месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент *******, партида *******, ID на договор ******* от 29.05.2019 г. за периода 09.11.2024 - 08.05.2025 г., за които са издадени подробно описани в заявлението шест фактури по дати на издаване, период на фактуриране и размер на вземането; 2. законна лихва за забава 7.55 лева за периода 02.01.2025 г. 27.11.2025 г. върху вземането от 102.74 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението; 3 неустойка в размер на 588.27 лева; 4. законна лихва от 27.03 лв. за периода 15.05.2025 г. - 27.11.2025 г. върху вземането от 588.27 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението.

Посочено е в заявлението, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 14.05.2025 г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А. Б.“ ЕАД, и/или т. 85.4 от Общи условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; и/или т. 86 от Общи условия за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „А. Б.“ ЕАД, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А., в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.

Поддържа се още в заявлението, че, при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и 2 неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

Начислена е и неустойка за предоставено по договора оборудване във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено на абоната за временно ползване за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора.

За неустойката са издадени следните сметки/фактури: фактура ******* от 14.05.2025 с падеж 14.05.2025 на стойност 188,27 лв. неустойка с ДДС(МАТ) сметка ******* от 14.05.2025 с падеж 28.06.2025 на стойност 400 лв. неустойка за невърнато оборудване.

Изложено е в във връзка с лихвата за забава върху неустойката, че, тъй като неустойката е компенсаторна по своя характер и представлява парично задължение на длъжника, няма пречка върху нея да се претендира и законна лихва за забава. Сочат се решения на ВКС в този смисъл: Решение № 73 от 29.06.2011 г. по търг. д.№ 683/2010 г. на ВКС, I TO, Решение № 139 от 15.10.2015 г. по т. д.№ 4491/2013 г. на ВКС, I TO.

Допълнително в заявлението е изтъкнато, че в чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. е дадена дефиниция на понятието „потребител“- всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Подобно определение е дадено и в Закона за защита на потребителите –§13, т. 1 от ДП на ЗЗП: "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, обн. ДВбр. 20 от 09.03.2021 г., е изменен текстът на § 1. т. 49 от ПЗРЗЕС и е синхронизиран с разпоредбите на ЗЗП и 3

Директивата, като "Потребител" е физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия.

Пподържа се, че в случая длъжникът няма качеството на потребител нито по смисъла на Директива 93/13, нито по смисъла на Закона за защита на потребителите и по Закона за електронните съобщения, защото не е физическо лице, поради което чл. 410, ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 3 от ГПК са неприложими.

Смолянският районен съд по това заявление издава заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 746/03.12.2025 г., с която разпорежда на длъжника „Р.-*“ ЕООД - гр.Б. да заплати на заявителя „А. Б.“ ЕАД-гр.С. исканите суми за главница в размер на 102,74 лв., за лихва за забава върху нея в размер на 7,55 лв.; както и за направените в заповедното производство разноски от 21,25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за търсената неустойка от 588,27 лв. със законната лихва и 27,03 лв. лихва за забава върху нея, Смолянският районен съд в обжалваното разпореждане приема, че, според трайната и непротиворечива съдебна практика, в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за прекратяване на договора и че тя е достигнала до знанието му. От представените по делото доказателства не се установява и не се и съдържат твърдения в заявлението заявителят да е отправял писмена покана до длъжника по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения преди подаване на заявлението в съда. Затова съдът приема, че договорът за предоставяне на електронни услуги не е прекратен едностранно от заявителя, поради което и не е възникнало основанието за заплащане на неустойка за прекратяването на договора поради неизпълнението му от длъжника, тъй като изискуемостта на вземането за неустойка възниква от датата на поканата до неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.

Разпореждането е правилно.

Разпоредбата на чл.87 ЗЗД, с изключение на ал.3, е диспозитивна, което означава, че страните могат правят валидни уговорки, които се отклоняват от тази обща уредба.

4

Съгласно чл.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между "А. Б." EАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на "А. Б." ЕАД, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А*, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.

Съгласно чл.85.4 от Общите условия за взаимоотношения между “А. Б.” ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А*, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.

И в двете ОУ обаче съответно в чл.27.2 и чл.54; и чл.83, са предвидени, наред с права за А., и задължения за А., които следва да изпълни.

Според чл.27.2 от първите ОУ, в случай че неплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, А. има право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи и/или да прекрати договора за услуги с Абоната. Преди прекратяване на договора за услуги А. уведомява Потребителя/ите и им предоставя подходящ срок не по-кратък от 30 дни за изпълнение на задълженията.

Според чл.54, А. има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи в следните случаи: 54.1. При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. В тези случаи, преди прекратяване на договора за услуги, А. уведомява Потребителя/ите и им предоставя подходящ срок, не по-кратък от 30 дни за изпълнение на задълженията.

Според чл.83, от вторите ОУ, А. има право по своя преценка едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа до Мрежата в следните случаи: 83.1. При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. В тези случаи, преди прекратяване на договора за услуги, А. уведомява Потребителя/ите и им предоставя подходящ срок не по-кратък от 30 дни за изпълнение на задълженията.

5

Според чл.47 от вторите ОУ, абонатът е длъжен да върне предоставеното му от А. Оборудване в седемдневен срок от прекратяване на Договора за услуги. При прекратяване на Договора за услугите, Абонатът се задължава да върне на А. оборудването в пълна комплектност и изправност.

Предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Чл.49 предвижда, в случай, че предоставено от Доставчика Оборудване бъде повредено, унищожено, изгубено или откраднато, както и в случай че не върне на Доставчика полученото от последния Оборудване или го върне в неизправно състояние, Абонатът дължи на Доставчика обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на А..

Тълкуването на клаузите по чл.чл.27.2, 54, 54.1. и 54.12 в тяхната взаимосвързаност; както и на чл.83, 83.1 и 85.4 в тяхната взаимосвързаност, както и с оглед на чл.87, ал.1 ЗЗД, води до извод, че, за да се счита прекратен договорът между страните, А. трябва най-напред да е отправило до абоната волеизявлението си, че има намерение да прекрати договора поради неплащането на конкретно посочени суми по размер, основание за възникване и падеж, както и да му е предоставило подходящ срок за изпълнение на задълженията, който не може да бъде по-кратък от 30 дни; както и че след изтичането на 124 дни след тези 30 дни, през които може да изпълни, ще счита договора за прекратен на осн.чл.54.12 от първите, съответно на осн.чл.85.4 от вторите ОУ.