Решение № 202 от 12.04.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Казанлък, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510100706 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от К. И. Р., ЕГН **********, с адрес: **** и Г. К. И., ЕГН **********, с адрес: ****, двамата чрез пълномощника си адв. Ц. И. М. от АК-Стара Загора, против П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: **** и С. М. Т., ЕГН **********, ****.

Ищците твърдят, че били собственици на поземлен имот с идентификатор ****.**** и постройките в него в ****, който имот придобили по наследство от С. Г. Р. съпруга на първия ищец и майка на втория, притежаваща имота по нот. акт ****. Сочат, че първият ответник бил бивш собственик на съседния им имот ****.****, в **** и постройки, който продал през 2022 г. на втората ответница по делото с нот. акт. № ****. Наскоро установили, че първият ответник продал на втората ответница не само собствения си имот и всички сгради в него, а и гаража на ищците - сграда с идентификатор ****.****.2 с площ от 31 кв. м., който гараж, непосредствено преди да продаде, ответникът Р. записал в кадастъра като част от имота си. Този гараж бил построен на граничната линия между двата имота /на ищците и този на ответниците/, ищците го строили през 1976 г. в тяхното място, владели го от момента на построяването му, респективно тяхната наследодателка, а преди нея и нейните родители, никой не го спорил и никой не смущавал владението им, което продължавало и към момента. Години наред заплащали и данъците за него. Достъп за този гараж имало само от улицата пред къщата на ищците и само от вътрешния двор на техния имот. Освен това, този гараж винаги бил част от техния имот, видно от приложените документи - скици, планове и др., нот. акт ****, както и от титула за собственост на първия ответник - нот. акт 1

№ ****, затова не им било известно как гаражът станал част от имота му и след това бил продаден на втората ответница. Сочат, че ако теренът, на който е бил построен въпросният гараж, към момента на построяването му е бил техен, то те били станали собственици на гаража по силата на приращението, ако пък по време на построяването на гаража теренът е бил включен в съседния парцел на ответниците, то тогава претендират, че са станали собственици на гаража на основание наследство и давностно владение.

Макар и да били във владение на гаража и никой да не го спорел, се оказвало, че ответниците имали титул за собственост на тяхно име и че гаражът бил включен към техния имот, което обуславяло правния интерес на ищците от водене на настоящото производство.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на всички ответници, че ищците са собственици на гараж, представляващ постройка на допълващо застрояване с идентификатор ****.****.2 с площ от 31 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор ****.**** от 523 кв.м. ****, при граници: имоти № ****.****; ****.****;

****.2057; ****.****; ****.**** на основание наследство и давностно владение и евентуално на основание приращение, което уточнение направиха в последното открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2024г..

Претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответниците. Заявява, че от представената скица ставало ясно, че процесната сграда представлявала постройка на допълващото застрояване, като такава тя нямала самостоятелно предназначение и не представлявала отделен обект на правото на собственост. Поради това тя не можела да бъде придобивана отделно от поземления имот и от основната сграда в имота. Като второстепенна, помощна сграда, тя следвала собствеността на жилищната сграда и мястото, в което били построени. Във връзка с изложеното, счита, че искът за придобиването по давност на процесната сграда бил недопустим. Искът за придобиването на процесната сграда като приращение се явявал допустим, но вероятно неоснователен.

В открито съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковата молба.

Ответникът П. Р., редовно призован, се яви в откритото съдебно заседание и оспори исковете. Заяви, че познава К. и Г.. Предполага, че те живеят в къщата в гр. ****. Преди тях са живели баба Й., дядо Г. и кака С.. С. е майката на Г., тя починала преди няколко години. Дядо Г. и баба Й. били покойници. Баба му закупува имота и съседите дядо Г. и баба Й. я помолват за ползване на част от имота, върху който днес лежи постройката за която става въпрос. Баба му никога не е подписвала документ за каквото и да е било. Тя била с голямо сърце и казала „Добре, ползвайте го като комшии“. Виждайки кога е построена сградата, ответникът бил на три години. Заварил я 2 построена. В построеното имало баня, ходили да се къпят в тази баня. По това време нямало бани в къщата. Ответникът не може да каже кой е строил.

После заминал за чужбина, това било преди 30 години. Нямал идея дали по онова време са вкарвали автомобил, дали изобщо са имали автомобил.

Спомените му са за банята. Тогава е бил 7-8 годишен и един път е ходил в тази баня. Не я ползвали редовно. С дядо Г. и баба Й. са били в много добри отношения. Ответникът подал жалба, за да бъде разрушена постройката, за да може да си ползва имота. Според него строителството е незаконно, залепено е за неговата къща. Преди продажбата искал да се събори постройката, за да може новият собственик да ползва земята. Постройката била изцяло в неговата скица и в неговия имот. През 1993 г. ответникът заминал в чужбина.

Имотът му е прехвърлен през 1995 г. чрез покупко-продажба от баба му. Тя решила да му го прехвърли. Много пъти след 1993 г. се е връщал в Б.. Когато се връщал отсядал при родители те си. Ходил и в къщата и от 2000 г. започнал ремонта. Не можел да отсядам в къщата, защото всичко било отворено. Родителите му поддържали двора. Към 2000 г. оправил покрива.

Нямал възможност, финансова и време, за да довършва ремонта. От 2001 г. замразил строежа. След това заминал за Франция. Не ползвал постройката.

В първото по делото заседание се яви адв. З. процесуален представител на ответницата С. Т.. Оспорва изцяло исковата молба, фактите и обстоятелствата изложени в нея. Така наречената „сграда“, каквато и да е, тя била навес, в който е построена лятна баня, ползвана от съседите. Това обстоятелство е разказано и на доверителката ми, преди закупуване на имота.

Казано е, че това е постройка на допълващо застрояване, която се ползва от съседите като баня. Предвид обстоятелството, че доверителката й е назначен особен представител от съда, адв. Г., която е подала отговора на исковата молба, който адв. З. поддържа.

РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт № ****, с който П. В. Д. ЕГН ********** от гр. **** продава на внука си П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез пълномощника му Й. Р. Й. ЕГН ********** от гр. **** недвижим имот с площ 471 кв.м., съставляващ парцел III по плана на гр. ****, заедно с построените в него жилищна сграда и навес при граници: Р. С., И. В., Г. К. и Ц. Р..

Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №****г. нотариус Н.К., П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес:

**** е продал на С. М. Т., ЕГН **********, **** жилищна сграда с идентификатор ****.****.1 с площ 76 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване ****.****.2 с площ 31 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване ****.****.3 с площ 17 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване ****.****.4 с площ 23 кв. м. на един 3 етаж, постройка на допълващо застрояване ****.****.5 с площ 26 кв. м. на един етаж при граници на имота № ****.****; ****.****; ****.2057;

****.****; ****.**** за сумата от 30 000лв.

Преди продажбата на 05.12.2022г. П. Р. е подал жалба до Кмета на Община **** по повод незаконно строителство, извършено в негов имот от съседа му – Г. К. И.. Твърди, че последният построил на границата на имотите им, но изцяло в имота на жалбоподателя гараж, който използва и към момента , без негово разрешение, без да е учредявал каквото и да е право и без дори да е бил уведомен.

По делото е представен и нотариален акт № ****г., с който Г. К. Гърдев ЕГН ********** и Й. Д.а Г., ЕГН ********** с адрес гр. **** даряват на С. Г.

Р., ЕГН ********** недвижим имот – дворно място 324 кв.м., представляващо имот пл. № ****, за който е отреден парцел съсобствен І 797, ****, кв. 57 по плана на гр. ****, ведно с построените в това място двуетажна жилищна сграда и отделно построените стая, кухня и килер.

Наследници на С. Г. Р. видно от Удостоверение за наследници с изх. № 81 от 17.02.2023г. на Община гр. **** са К. И. Р., ЕГН **********, с адрес:

**** и Г. К. И., ЕГН **********, с адрес: ****.

Представена е и Заповед № ****г. на кмета на **** за допълване на кадастралния план на гр.**** в кв.91 с точните граници на имот ПИ № **** и изменението на дворищната регулация между парцели XVI – ****, III – ****, IV – **** и XVI – ****.

От представените по делото документи Удостоверение за декларирани данни от 11.01.2024 г. на Община ****; Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява С. Г. Р. се води собственик и на гараж в имот в ****, който е декларирала на 30.03.1998г.

В рамките на развилото се съдебно производство бяха събрани гласни доказателства от Й. И. Ш., Д. И. Г., посочени от ищците и Р. М. Т. и Г. К. Й.а, доведени от ответницата.

Свидетелката Й. И. Ш., няма родство със страните. Родом е от гр. ****, строителен техник по професия. Познава ищците К. и Г. от дълго време.

Според нея имотът е с площ около 330 кв. м., граничещ с улица и от трите страни има други имоти. Вътре в имота има двуетажна жилищна сграда, до жилищната сграда има лятна кухня, дълга сушина и по протежението има гараж, който граничи с имота на ответника. Казва, че границите на имотите там са запазени още от регистъра през 1949г. Знае, че гаражът е построен през 1976г., преди това гараж не е имало. Твърди, че постройка е ползвана само от ищците. Докато била на работа в община **** постъпила жалба от П. във връзка с гаража. Тя уведомила Г. и К.. След направена проверка от страна на общината се установило, че въпросното място, на което е построен гаража фигурира в регулацията от 1949 г. в парцела на ищците, но имало грешка в кадастъра на гр. ****, който е от 2009 г. Там била допусната грешка в 4 кадастралната карта, като е показано, че този гараж е в другия парцел. През 2009 г., когато се съставял плана за всички граждани имало срок от един месечен при забелязани от тях грешки в плана да уведомят общината. Покъсно разбрала, че П. е продал къщата заедно с гаража. Според нея от 1978 г. до момента във владение на гаража са били само ищците Г. и К.. Твърди, че старата имотна граница представляваща кирпичена ограда все още е запазена.

Никога не е виждала П. в гаража. Входът на гаража бил от вътрешната страна.

От 1978 г. П. нямал вход, винаги входът бил от имота на К. и Г.. Твърди, че в Заповед № 53/16.03.1992 г., е плана на гр. ****, който съдържа само регулация. Кадастралната карта показва кадастралните граници на гр. ****, които се заключват в черен цвят. Регулацията се показва в син цвят, през 1992 година има само регулацията. Съгласно регулацията от 1992 г. постройката е включена в имота на ответника – П..

Свидетелката Д. Г. няма родство и особени отношения със страните по делото. Съсед е на К. и Г.. Твърди, че в имота има къща с гараж, построен и ползван от дядото на Г.. Преди години гаражът се е използвал и като баня.

Твърди, че гаражът е стопанисван от Г. и К.. Не знае П. да е използвал гаража.

Знае, че гаражът е построен през лятото на 1976г. Твърди, че зад гаража има стар кирпичен дувар и навес, а К. и Г. владеят имота до дувара. Наскоро е разбрала за възникнали спор между страните.