Решение № 148 от 29.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Шумен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско дело № 20233600500181 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 03515/12.04.2023 г., подадена от В. Г. М., против действия на ЧСИ по изп. дело № 20227740400036 с рег.№ 774 с район на действие, района на ШОС, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане на длъжника, с произход пенсия за инвалидност поради общо заболяване, чрез отказ да възстанови сумата от 2172,10лв. постъпила по банкова сметка в „Изипей“ АД. Отказът е съобщен на длъжника на 30.03.2023 г. Жалбоподателят, длъжник по соченото изпълнително дело излага, че получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО, тъй като е със 71% намалена работоспособност. Пенсията била отпусната на 08.12.2016 г. със срок до 01.10.2022 г. Поради невъзможност на ТЕЛК своевременно да актуализира решението му, на осн. пар.6 от ПЗР на ЗИД на Закона за хора с увреждания, с разпореждане № ********** от 05.03.2023 г. – 04/2023 на ТП на НОИ – Шумен, било възстановено получаването на личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя до датата на преосвидетелстване. Поради това за месеците, за които не бил получавал пенсия, същата му била изплатена наведнъж. Сочи, че месечният размер на пенсията бил 490,35лв. Така, за няколко месеца получил по сметката 3012,10лв., видно от отчет по сметка от 03.04.2023 г., издаден от „Easy Pay“, с посочено основание за плащане - „обезщетения и помощи“. По изпълнителното дело бил наложен запор на сметката на длъжника в „Easy Pay“, IBAN: ......

На ЧСИ била преведена сумата от 2172,10лв. След като установил това, длъжникът поискал 1 от ЧСИ сумата да му бъде възстановена, но на 30.03.2023 г. по телефона, получил отказ.

Счита действията на ЧСИ за неправилни и противоречащи на процесуалния закон. Счита, че запорът върху банковата му сметка следва да бъде вдигнат и да се преустановят изпълнителните действия спрямо несеквестируемия доход с произход пенсия за инвалидност, която е в размер на 490,35 лв., т.е. по-нисък от МРЗ. Сочи, че съгласно чл.444 ГПК и вр. с ТР № 2, от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г.. ОСГТК ВКС е недопустимо да се предприемат изпълнител действия – запор върху несеквестируемо имущество. Моли съдът да отмени действията на ЧСИ по насочване на изпълнението спрямо несеквестируемото му вземане за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и да му бъде възстановена сумата от 2172,10лв. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 25 лв. държавна такса и заплатена адвокатска услуга писмена консултация за начина на организиране на защитата му по делото в размер на 200 лв. Към жалбата прилага молба до ЧСИ; разпореждане на ТП на НОИ; отчет от сметка на „Изипей“; договор за правна защита и вносна бележка за платена държавна такса.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София, действащо чрез пълномощника си юриск. В.Й., в които счита жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. На основание чл.78, ал.5 ГПК моли разноските на другата страна да бъдат намалени до предвидения минимум, с оглед фактическата и правна сложност на делото, в случай, че съдът уважи жалбата изцяло или частично.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че съгласно т.13 на ТР № 2/2013 г. когато съдебният изпълнител не получи необходимата информация от банката – трето задължено лице, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. От основанието на получения превод от „Изипей“ АД не ставало ясно, че по сметката си длъжникът получава пенсия, поради което сумата била преведена на взискателя.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима. По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Приложеното копие на изп. дело № 20227740400036 по описа на ЧСИ ...., рег. № 774, с район на действие ШОС, е образувано на 22.02.2022 г. по молба на „Еос Матрикс“ ЕООД /цесионер/, с приложен към нея изпълнителен лист от 06.11.2007 г. по гр.д. 3018/2022 г. на ШРС, по силата на който жалбоподателят и длъжник по изпълнителното дело – В. Г. М. е осъден да заплати на „ОББ“ АД /цедент/ следните суми: 9892,71лв. главница, 612,02лв. договорна лихва, 2,38лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2007 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 563,14лв. На осн. чл.458 ГПК по делото е присъединено и вземането на държава спрямо длъжника.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 22.03.2022 г. На 29.03.2022 г. е наложен запор върху платежни сметки на длъжника открити в „Изипей“ АД.

2

На 24.03.2023 г. по запора е постъпила сума в размер на 2172 лв. с основание на превода – „изп. дело № 36/2022 г. ********** В. Г. М.“. С преводно нареждане от 27.03.2023 г. сума в размер на 2004,10лв. е преведена от ЧСИ на взискателя. На 28.03.2023 г. е постъпила молба от длъжника с искане сумата да бъде освободена. ЧСИ е оставил тази молба на длъжника без уважение с резолюция ЧСИ от 28.03.2023 г., тъй като сумата вече била преведена на взискателя. За отказа за възстановяване на сумата длъжникът е уведомен на 30.03.2023 г.

Видно от представените с жалбата писмени доказателства - извлечение /отчет по сметка от „Изипей“ АД, на 24.03.2023 г. по сметката на длъжника е постъпила сума в размер на 3012,10лв., с кореспондент – НОИ и описание – „обезщетения и помощи“. На същата дата третото задължено лице - „Изипей“ АД е превело по специалната сметка на ЧСИ, с основание - прихващане по изп. дело № 20227740400036 – сумата от 2172,10лв. /останалото салдо по сметката е посочено в размер на 840,31лв./.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно нормата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая жалбоподателят атакува отказ на ЧСИ да възстанови сумата от 2172,10лв. от сметката му в „Изипей“ АД по наложен запор, с аргумента, че същата е несеквестируема, а именно с произход пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по чл.74, ал.1 КСО, която е с размер под МРЗ.

Съгласно приетото в т.1 от ТР № 2/2014 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.

В разпоредбата на чл.446 от ГПК се съдържа уредбата на несеквестируемия доход върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия. Съдебната практика е единна, че съгласно чл.446, ал.1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода /след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. В посоченото ТР /мотивите към т.3/ се приема, че несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата /МРЗ/ и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията, тъй като няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд от тези, които 3 получават доходи от пенсия. Приема се също, че какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници и това е МРЗ, а секвестируемата част е определена относително и по различен начин според величината на дохода и в зависимост от това дали длъжникът е с деца, които той издържа.

В случая видно от приложените по делото и към настоящата жалба доказателства, жалбоподателят получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 КСО. С разпореждане на ТП на НОИ от 05.03.2023 г. на жалбоподателя служебно се възстановява правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.10.2022 г. до датата на преосвидетелстване, като от 01.10.2022 г. на основание чл.75 КСО и чл.30, ал.3 НПОС се възстановява и определя пенсията в същият размер – 490,35лв. Видно от приложеният отчет по сметка на „Изипей“ АД на 24.03.2023 г. постъпва сумата от 3012,10лв. с посочен кореспондент – „НОИ“ и основание за плащане „пенсии, периодично плащане“. Т.е. видно е, че длъжникът получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер под минималната за страната работна заплата /490,35лв./ и на основание чл.446, ал.1 ГПК от нея не могат да се правят удръжки по наложения запор, т.е. вземането на жалбоподателя за пенсия с този размер се явява изцяло несеквестируемо.

Съгласно нормата на чл.446а, ал.1 ГПК /ДВ бр.86/2017 г./ несеквестируемостта на доходите по чл.446 ГПК се запазва и когато сумата е постъпила по банкова сметка, но не порано от 1м. преди налагане на запора.

С т.13 от ТР № 2/2015 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестирумата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсия за съответния месец. Когато по сметката на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други /секвестируеми/ вземания, изпълнението върху наличността върху такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите /секвестируеми/ постъпления.

Както се посочи по-горе пенсията е частично секвестируемо вземане. Наложеният запор обхваща само секвестируемата част /над МРЗ/. Когато длъжникът получава пенсията си по банкова сметка, налагането на запор върху тези сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника.

В настоящия случай по-високият размер на сумата, получена по банковата сметка, с произход пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се дължи на обстоятелството, че пенсията е била преустановено временно /поради изтекъл срок на експертно решение/, след което плащането е било възстановено и е изплатена дължимата се сума за няколко месеца наведнъж. Предвид това към момента на превеждане на сумата от 2172,10лв. от третото 4 задължено лица на ЧСИ, същата се е явявала несеквестируема, доколкото тази сума не е останала налична по сметката на длъжника за повече от един месец, и не е придобила характер на спестявания. Ето защо искането на жалбоподателя за възстановяване на сумата в размер на 2172,10 лв. – преведена от третото задължено лица на ЧСИ по наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Изипей“ АД, поради несеквестируемост, се явява основателна и следва да бъде уважена.