Протокол № 233 от 31.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 233 гр. Варна, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900608 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:20 часа се явиха:

Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от юрисконсулт А. С., с пълномощно по делото.

Ответникът О. В. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. Х., с пълномощно по делото.

Вещото лице М. В. П., редовно призована, явява се лично.

Юриск. С.: Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Х.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Юриск. С.: Поддържам исковата молба, ведно с допълнителните становища към нея и оспорвам отговора на исковата молба в цялост като неоснователен.

Адв. Х.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора.

СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на 1 ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Юриск. С.: Възможно е да проведем преговори.

Адв. Х.: Говорихме си отвън евентуално да се погаси чиста главница без наказателните лихви.

Юриск. С.: Запознат съм с проекто-доклада по делото и моля да бъде изменен в частта за разпределението на доказателствената тежест. Моля да измените доказателствената тежест, разпределена на ответника съобразно ангажираните от него твърдения, че средствата са негови лични, в отговора на исковата молба. Именно поради това намирам, че в негова тежест е да установи възраженията, от които черпи права и интереси, поради това моля да уважите исканото от Банката изменение, респективно допълването на доклада в тази му част. Също така с молба от 26.02.2026 г. и по-конкретно в т.5 от нея, сме посочили, че молим да задължите ответника, съобразявайки се с характера и спецификата на платежните операции, да докаже въз основа на какви инициирани от нея разплащания постъпват обратно кредитиращи фактури за съобщения. В частност, да установи какви покупки на стоки или услуги е извършвала с равностойността на сумите по авторизационните съобщения, както и да представи кореспонденция с търговеца по повод необходимостта да бъде възстановена сумата.

Също така молим да бъдат допуснати поисканите със същата молба доказателствени искания.

Молим да бъдем освободени от задължението да представим вътрешни правила за сигурност по чл. 74, ал. 3 от Закона за кредитните институции, с оглед на депозираното становище с молбата от 17.03.2026 г. Тъй като там твърдим, че не се касае за проблеми със сигурността на Банката, а са налице изпълнени стандартизирани процеси между банкови партньори и картова система.

Адв. Х.: Нямаме искания по отношение на доклада.

СЪДЪТ намира, че това е въпрос по същество и не намира основание за освобождаване от задължението ищецът да представи вътрешни правила за сигурност по чл. 74, ал. 3 от Закона за кредитните институции.

По отношение на въпроса за твърденията, че са средства са лични на ответницата, действително има такива твърдения в отговора и това следва да бъде допълнено в доказателствената тежест.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 214 от 09.02.2026 година, и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, с 2 допълнението в днешно съдебно заседание, а именно в частта за разпределяне на доказателствената тежест, а именно след текста „…,както и наведените в отговора правоизключващи обстоятелства“ се добави „…, включително наведените в отговора твърдения, че сумите, преведени по сметката, представляват нейни лични средства.“, като го обективира в протокола от днешно съдебно заседание:

Предявен е иск от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление град София, бул.

„Цариградско шосе” № 111 П, чрез пълн. юрк. А.С. срещу О. В. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за установяване вземанията на ищеца от ответника в качеството на кредитополучател, произтичащи от Рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта на „МКБ Юнионбанк“ АД № 393/15.09.2011 г. (с нова референция 014CC-R-011317), изменен и допълнен с Анекс №315-410 от 13.12.2013 г., както следва:

- сумата от 6000 лева, представляваща непогА.а главница по Рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта на „МКБ Юнионбанк“ АД № 393/15.09.2011 г. (с нова референция 014CC-R-011317), изменен и допълнен с Анекс №315-410 от 13.12.2013 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.02.2025 г. до окончателно изплащане на задължението;

- сумата 54 116.70 лева, представляваща неразрешен овърдрафт, формирана от извършени трансакции над разрешения кредитен лимит;

- сумата от 25 629.48 лева, представляваща непогА.и лихви, начислени за периода от 20.09.2023г. до 26.06.2024г. включително, дължими на основание т. 8 и т.9 от Договора за кредит;

- сумата от 517.97 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода 27.06.2024г. до 10.02.2025г. включително;

- сумата от 120 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за прекратяване на договор и обявяване на незабавна предсрочна изискуемост, както и

- сумата от 1 518.53 лева сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

Твърди се в исковата молба, че на 15.09.2011 г. между ТБ „МКБ Юнионбанк” АД, чийто универсален правоприемник е ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, като кредитор и ответника О. В. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***** – като кредитополучател, е сключен Рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта на „МКБ Юнионбанк“ АД № 393/ 15.09.2011 г. (с нова референция 014CC-R-011317), изменен и допълнен с Анекс №315-410 от 13.12.2013 г., съгласно който Банката е предоставила на кредитополучателя 3 банков кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 6 000 лева, с краен срок за ползване и погасяване съгласно Анекс № 315 410/13.12.2013г. до 31.12.2015г., който срок се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в Договора за кредит и в Общите условия на Банката за кредитни карти. Сочи се, че договорът за кредит е сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като с подписването му кредитополучателят декларирал, че е запознат с общите условия на Банката за кредитни карти, общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и Тарифата и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на настоящия договор. Съгласно Раздел V, т. 7 от Договора за кредит, по искане на кредитополучателя банката му предоставила право да ползва кредит в размер до 6 000 лева по водената на негово име разплащателна (картова), като съгласно т.7.1 от Договора за кредит предоставеният кредит може да се усвоява многократно в рамките на договорения срок.

Твърди се, че съгласно Раздел V, т.7.3 от Договора за кредитна карта, главницата на формирания дълг по кредита за времето от фактическото и усвояване до датата на погасяването и към датата на сетълмент, съгласно т.

7.6. се олихвява с годишен лихвен процент, определян периодично от БАНКАТА, при условията на т. 8. Към момента на сключване на Рамковия договор лихвеният процент за редовен дълг бил предвиден в т.7.3 от договора в различен размер при различните хипотези на усвояване. Сочи се, че съгласно т. 13.1 от Договора за кредит, ако до изтичане на договорения срок никоя от страните не възрази писмено, рамковият договор се продължава за същия срок. Кредитът бил изцяло усвоен и погасяван по банкова сметка с IBAN:

********, преоформена в банкова сметка с IBAN: ******** в „Първа инвестиционна банка“ АД, открита на името на Кредитополучателя в Банката.

Сочи се, че посредством услуга за получаване на сума по карта в реално време, в картовата система на Банката са получени авторизационни съобщения от търговец в САЩ, видно от които картовата сметка на кредитополучателя е следвало да бъде захранена със суми на различна стойност. След получаване на авторизационните съобщения Банката отразила наличността на сумите, посочени в авторизационите съобщения, с което разполагаемата наличност за ползване с картата се увеличила и в същия период от страна на кредитополучателя били извършени многократни операции - плащане чрез виртуални терминални устройства – ПОС, за които се дължали и такси с оглед вида на операцията, съгласно Тарифата на ПИБ АД.

Вследствие на получаваните авторизационни съобщения била отчитана наличност по картовата сметка, без по тази сметка реално да са били налични суми. След извършване на плащанията не са получавани финансови съобщения за заверяване на сумите по картовата сметка и съответно не са постъпвали реално парични средства по сметка с IBAN: *****. По цитираната банкова сметка с титуляр О. В. К. било допуснато задължение, 4 представляващо надвишен кредитен лимит /неразрешен овърдрафт/ по смисъла на Раздел I, т.1.1, буква „с“ от Общите условия актуални към датата на подаване на заявлението по чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК и съобразно т.5.2, б.“б“ от Общите условия актуални към датата на подписване на договора. Чрез извършените операции без налични суми по картовата сметка бил усвоен изцяло разрешения кредитен лимит в размер на 6 000 лева, и формиран неразрешен овърдрафт в размер на 54 116.70 лева. Твърди се, че по цитираните по-горе картови трансакции и формирано дебитно салдо е дължима лихва, както и наказателна лихва (лихва за неразрешен овърдрафт върху размера на дебитното салдо), съгласно т.7.3 – 7.3.3 и т.7.3.4 от Договор за кредит и на основание, Раздел ХI, т.11.2 от Общите условия, с оглед на което била начислена лихва в общ размер на 25 629.48 лева.

С оглед формираното дебитно салдо и неразрешен овърдрафт по сметката и допуснатото просрочие, до ответника О. В. К. било изпратено уведомление за прекратяване на Договора за кредит и незабавна изискуемост на всички задължения. Уведомлението било връчено на 25.11.2024г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като и до настоящия момент плащания не били постъпили в Банката във връзка с предизвестието. Предвид гореизложеното и бездействието на длъжника, на основание чл. 418 от ГПК 11.02.2025 г., банката депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по реда на чл.417, ал.1, т.2 от ГПК в Районен съд – Варна. Въз основа на депозираното заявление било образувано ч.гр.дело 1762/2025 г., 42-ри състав, на Районен съд – Варна и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 634/13.02.2025г., за дължимите суми по Рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта на „МКБ Юнионбанк“ АД № 393/15.09.2011 г.

(с нова референция 014CC-R-011317), изменен и допълнен с Анекс №315-410 от 13.12.2013 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20258080400280 по описа на ЧСИ З.Д. с рег. № 808 на КЧСИ. С оглед на постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника в производството – О. К. били дадени указания на банката в качеството на заявител в по делото да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението, както предвижда разпоредбата на чл. 415 ГПК. Във връзка с горното и на основание чл.422 от ГПК във вр.чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК се обосновава правния интерес на „Първа инвестиционна банка“ АД от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането, обективирано в оспорената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, срещу О. В. К..