Определение № 40735 от 01.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40735 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110117068 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 104914/25.03.2025 г. от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *, със седалище в гр. София п.к. 1618, Б* срещу С. Т. С., с адрес: гр. 1510 СОФИЯ ж.к. „Ха* с която са предявени положителни установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 6, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на Софийска вода" АД вр. с чл. 8 и чл.32 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 051.99 лв. - главница, представляващи задължения за заплащане на предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води с период на консумация 04.02.2021 г. до 26.11.2022 г. и период на фактуриране 04.03.2021-04.01.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (10.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 424.16 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 1051.99 лева, дължима за периода 04.04.2021 г. до 04.01.2023 г. за които суми има издадена заповед за изпълнение Заповед за изпълнение 37158/25.11.2024 г. по ч. гр. д. № 42300/2024 г. по описа на СРС, за водоснабден имот гр. София, ж.к. „Х*х с клиентски номер * с договорна 1 сметка **********.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесния имот. Твърди се, че като такъв е потребител по смисъл на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите условия. Твърди, че за процесния период е доставял вода, както е отвеждал пречиствал отпадъчни води в твърдяното количество. Сочи, че за тези услуги издавал фактури, чиито суми ответникът не е заплатил. Претендира и лихва за забава. Моли съда да уважи иска.

Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане за неприсъствено решение.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

3. Платежно нареждане за довнесена държавна такса; 4. Талон за пломбиране на водомер;

5. Справка ИР; 6. Копие от фактури.

Моли съда да допусне изслушването на комплексна техническа и счетоводна експертиза (КТЕСчЕ), при която, след като вещите лица специалисти направят необходимите проверки, както и оглед на имота, да дадат отговор на следните въпроси: 1. Водоснабден ли е имотът, посочен в исковата молба, доставяло ли е дружеството ВиК услуги до този имот и какво е тяхното количество за исковия период? 2. Каква е стойността на предоставените за исковия период услуги и в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени ли е определена от дружеството тя? 3. Какъв е размерът на непогасените задължения /главници и лихви/ за спорния период?

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подово отговор. Оспорва исковете по основание и размер. На първо място счита, че ИМ е нередовна, тъй като има разминаване по период в титулна част и петитум, ищецът не е приложил ОУ, ищецът не е конкретизирал какво количество вода е потребител ответника. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не е доказал, че ответникът е потребител на вода, както и уредите не са отчитане редовно и правилно. Изчисленията са неточни и неправилни. Твърди, че ищецът е следвало да начисли сумата за брой живущи 1 човек, а не за двама.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 04.02.2021 г. до 09.07.2021 г.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Извлечение – справка за броя на обитателите в ЕС с адрес: ж.к. Х* за периода 2021-2023 г. отразяваща и броя на живущите лица в процесния имот, въз основа на данните от книгата на собственици по ЗУЕС, Факури от процесния период с извършено плащане по тях, 3. Извлечение от системата за фактуриране и плащане на Софийска вода, от което е видно извършено плащане, Визуализация от посочената в ИМ страница, на която няма твърдените ОУ, Два броя кредитни известия, Пълномощно.

Моли съда да допусни въпроси към СТЕ.

Моли съда да допусне до разпит едни свидетел, който да установи, че ползвателите на имота са един, а не двама.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

2

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 42300/2024 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение Заповедта е връчена на 13.02.2025 г. (л.38 от заповедното дело. Срокът за възражение изтича на 13.03.2025 г. Постъпило е възражение по чл.414 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 12.03.2025 г. (л.43 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 12.04.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 25.03.2025 г. и на същата дата се представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесният случай цената на исковете е над 1250 лева (включваща сумите от 1051.99 лева и 424.16). Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим.

Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всеки иск. За главницата такса е в размер на 50.00 лева, а за лихвата е 50.00 лева. Общата държавна такса е в размер на 100 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 29.52 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.9 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 70.48 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 40.48 лева (л.15 от делото).С молба с вх. № 116635/02.04.2025 г. е представен документ по чл.128, т.2 ГПК за довнесена държавна такса в размер на 30.00 лева (л … от делото).

3

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства/искания, ответника да е собственик на процесния имот, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства/искания, да е декларирал пред ищеца, че ползвател е един човек по чл.25, ал.13, чл.59, ал.7, т.1 ОУ на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба е нередовна. Тъй като искът е установителен, то търсените суми са тези по издадената Заповед за изпълнение. Освен това, в петитума и в обстоятелствената част е посочен период на фактуриране и период на консумацията, поради което може да се установи, че процесната сума е за периода от 04.02.2021 г. до 26.11.2022 г. По отношение на представените фактури същите касаят основателността на иска, а не неговата редовност.

Видно от върнатото съобщение в цялост ищецът е получил ИМ ведно с приложенията. Ето защо възражението е неоснователно.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва да се задължи ищецът, на основание чл.190 ГПК, да представи четлив вариант за заповедта за настаняване, тъй като не се разчита нищо. В този смисъл е неоснователно искането на ответника да се задължи да я представи в оригинал, на основание чл.183 ГПК.

Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.

Неоснователно е искането на ответника да се задължи ищеца да представя документи. Същото е в тежест на ищеца, ако иска да бъде доказано неговото твърдение.

По свидетелите

Неоснователно е искането за свидетели на ответника. Това е факт и обстоятелства, което е следвало да се извърши по реда на чл.25, ал.13, чл.59, ал.7, т.1 ОУ на ищеца, поради което е без значение е да го доказва в съдебния процес. Има значение да доказва, че е декларирал съответното обстоятелство пред ищеца, тъй като сумите са начисляват на база консумирано/измерено количество вода, на основание чл.32 ОУ.

По комплексна съдебно-техническата експертиза (СТЕ)

4

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и относими, поради което искането следва да бъде уважено.

Съдът има необходимост от знания от пресмятанията, поради което, на основание чл.195 ГПК, следва служебно да се допълнят въпроси към СТЕ:

1. табличен вид да посочи за всеки месец количество потребена вода, стойност на задълженията на трите компоненти на крайната цена – доставка, отвеждане, пречистване, общата сума на главницата, номер на фактура, дата на издаване на фактурата, 31-ия ден след издаване на фактурата, лихвата върху главницата за незаплатена фактура за периода: по-късния от двата дни (31 ден, след издаване на фактурата или 04.04.2021 г.) до 04.01.2023 г.

Въпросите към експертизата, касаят основателността на иска и възраженията на ответника. Ето защо депозитът за изготвяне и защита на СТЕ следва да бъде възложен на двамата, като на основание чл.160 ГПК ищецът следва да бъде задължен да внесе депозит в общ размер на 100 лева (хиляда лева), а ответникът 400 (четиристотин лева), в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:

CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че всяка от страните е създала пречки за установяване на фактите, на които се позовава – ищецът на доставяне количество вода, цени на услуги и размер на вземания, а ответникът настъпила погасителна давност.

За вещо лице следва да се назначи В*, което да се призове след внасяне депозит.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) по давността

Ответникът е възражение за давност, поради което следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по давността.