Решение № 42 от 16.02.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. К., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100500 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.42, ал.1, б. „а“, чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН и предявен при условията на евентуалност иск по чл.30, ал.1 от ЗН.

Ищецът - Р. Д. Х., действаща лично за себе си и като представител на Л.

Х. Х. твърди, че оспорва представеното от Г. Г. Л. завещание от Х.Г. Х..

Намира същото за недействително, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, б.

„в“ от ЗН, тъй като със същото завещателят - Х.Г. Х. е вменил по един абсолютно безусловен начин на Г. Г. Л., че същата ще се грижи за него до неговата смърт и ще го погребе. Това задължение за полагане на грижи, по начина, по който е формулирано, че е следвало да бъде изпълнявано от Г. Г. Л. за в бъдеще, преди откриване на наследството, сочи на това, че завещанието има възнаградителен характер. А това е несъвместимо с безвъзмездния характерна завещателните разпореждания, което прави завещанието недействително, съгласно цитираната разпоредба от ЗЗН.

Освен това, счита, че завещанието, оставено от Х.Г. Х. е унищожаемо, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, като направено от лице, което към датата на съставянето му - 27.03.2023г., не е било способно да завещава. Психическото и емоционална състояние на завещателя в последните месеци на неговия живот било такова, че не му позволявало трезво да преценява своите действия и последствията от тях. Х.Г. Х. бил диагностициран с тежко онкологично заболяване 3-4 стадий. Била му поставена хранопроводна протеза, която затруднявала храненето и поемането на течности. Това се отразило изключително тежко на неговото психическо и емоционално състояние. Наред с това, той приемал силни обезболяващи лекарства с упойващо действие. Всичко това го правело психически и 1 емоционално неуравновесен, на моменти не съвсем адекватен. Счита, че това негово състояние е причината той да посегне на живота си.

Посочва, че на 27.03.2023г., Х. Г. Х. и Г. Г. Л. слезнали в етажа на неговата сестра. Пред нея и пред сина й, Х.Г. Х. видимо афектиран е заявил, че е „скъсал“ завещанието, което е оставил на Г. Г. Л.. След тези негови думи, Г. Г. Л. си е тръгнала. От този момент насетне, наследодателят им бил оставен сам. Той имал два телефона, които не били открити след неговата смърт. Това я кара да предполага, че са били взети от Г. Г. Л., която е имала достъп до жилището, като по този начин Х.Г. Х. не бил на практика откъснат от околния свят в тежкото здравословно, психическо и емоционално състояние, в което се е намирал. Намерен е обесен на тавана на жилището в обедните часове на 29.03.2023г. Според съдебномедицинската експертиза, смъртта му е била с давност около едно денонощие, т.е. смъртта е настъпила най-вероятно на 28.03.2023г. Нямат информация той да е съставил ново завещание, след като е „скъсал“ вече съставеното.

Намира за изключително странно, как така след като Х.Г. Х. е заявил пред сестра си и племенника си, че е скъсал завещанието, т.е., че го е оттеглил и изведнъж това завещание се е появило у Г. Г. Л., при това повече от месец след неговата смърт. При това Г. Г. Л. нито се е грижила за него, нито пожела да го погребе. Твърди, че след смъртта на Х.Г. Х., когато ищцата е отишла в жилището, не е намерила в него никакви документи - нито негови лични, нито такива общи на семейството им. Не били налични и двата му телефона.

Доколкото разбрали - всичко било прибрано от Г. Г. Л..

Според разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗН, лице, което държи нечие саморъчно завещание трябва веднага след смъртта на завещателя да иска обявяването му от нотариуса. Г. Г. Л. твърди, че е намерила Х. на 29.03.2023г.

От представените писмени доказателства било видно, че завещанието е обявено чак на 02.05.2023г. От представените преписи на завещанието и Протокола за неговото обявяване ясно се виждало, че листът, съдържащ представеното завещание, не е приложен към протокола за неговото обявяване, както и това, че завещанието не е приподписано от нотариуса и Г. Г.

Л.. Т.е. не било представено предвиденото в чл.27, ал.3 от ЗН доказателство за това, че на 02.05.2023г. нотариус С. Р. е обявила именно завещанието, което Г.

Г. Л. е представила. Т.е. от една страна разполагали с данни за това, че на 27.03.2023г. завещателят е скъсал завещанието, което е оставил на ищцата, т.е. той го е оттеглил, а от друга страна липсвали, каквито и да било надлежни доказателства за това, че именно завещанието е било обявено на 02.05.2023г. с представения Протокол за обявяване на саморъчно завещание. Счита, че не е на лице валидно саморъчно завещание, по силата на което Г. Г. Л. да се легитимира като наследник на Х.Г. Х..

Посочва и следното - Видно от представеното удостоверение за наследници двамата били наследници по закон на Х.Г. Х. с ЕГН **********, починал на 29.03.2023г., Акт за смърт № 0084/31.03.2023г. на Община К. – ищцата била негова съпруга, а ищецът – негов син. В това си качество двамата се явявали негови наследници по закон със запазена част, която съобразно разпоредбата на чл.29 от ЗН е по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях или общо 2/3 ид.ч. за двама от цялото наследство, останало от техния наследодател. От това следва, че Г. Г. Л. би могла да има претенцията само за 1/3 ид.ч. от имуществото, останало в наследство от Х.Г. Х.. Разпореждайки се с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на Г. Г. Л. с представеното от 2 същата завещание, Х.Г. Х. е накърнил тяхното право на запазена част, съгласно цитираната разпоредба.

МОЛИ съда, на основание чл.42, ал.1, б. „в“ от ЗН да обяви саморъчно завещание от Х.Г. Х. от 27.03.2023г. за недействително, или алтернативно - на основание чл.43, ал.1 от ЗН, да постанови решение, с което това същото завещание да бъде унищожено на основание чл.43, ал.1 буква „а“ от ЗН, като направено от лице, което към датата на съставянето му - 27.03.2023г., не е било способно да завещава, доколкото към тази дата завещателят поради своето физическо, психическо и емоционално състояние не е бил способен да действа разумно. В случай, че бъде отхвърлени исковете за недействителност на завещанието, молят съда да постанови решение, с което да възстановите тяхната запазена част от наследството, останало от наследодателя им - Х.Г. Х..

Ответникът – Г. Г. Л. счита, че Р. Д. Х. няма права на процесуален представител на сина си Л. Х. Х., тъй като същата не е упълномощена от него да я представлява в съдебни производства.

Оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за неоснователни. Оспорва твърдението е писмения отговор на исковата молба, че представеното по делото саморъчно завещание от Х.Г. Х. е недействително на основание чл. 42, ал. 1, б. „в“ от ЗН. Счита същото за действително, като не са налице основанията, визирани в посочената правна норма за обявяването муза недействително.

Оспорва твърдението на ответницата, че завещанието е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, като направено от лице, което към датата на съставянето му - 27.03.2023г., не е било способно да завещава. В тази връзка оспорва твърдението, че психическото и емоционално състояние на завещателя в последните месеци от живота му не са позволявали същият трезво да преценява своите действия и последствията от тях. Р. Д. Х. и завещателят не са живели заедно и не са имали контакти помежду си повече от 20 години преди неговата смърт, поради което няма как да знае как е протичало ежедневието на съпруга й, в какво състояние е бил той, дали е имал болки, как се е лекувал, дали е взимал обезболяващи лекарства и как се е справял с трудностите около онкологичното си заболяване. Същият не е бил психически и емоционално неуравновесен, както и че именно такова състояние го е мотивирало да посегне на живота си.

Оспорва твърдението, че на 27.03.2023г. той и Г. Г. Л. да са били скарани, че тя го е изоставила до неговата смърт и не се е грижела за него, че той е бил сам до смъртта си, че Г. Г. Л. му е взела телефоните и го е оставила без връзка със света, че той е заявил пред сестра си и племенника си, че е скъсал завещанието, което е направил в полза на ищцата. Неоснователно е твърдението, че Г. Г. Л. не се е грижела за него и че не е пожелала да го погребе. За последното, въпреки нейното желание, тя не е била допусната от Р.

Д. Х. да извърши необходимото за погребението. Г. Г. Л. е живяла със завещателя в продължение на десет години в неговото жилище, отношенията им са били много добри, тя е полагала непрекъснати грижи за него, заради което той е съставил в нейна полза завещание, като е разчитал единствено на нея за всичко, свързано с него, в т.ч. за водене на лекар, закупуване и даване на лекарства, поддържане на дома, осигуряване на храна и др.

Твърди, че Л. Х. Х. е изчезнал преди повече от 15 години, без да има сведения за него, поради което няма как да знае как е протичало ежедневието 3 на неговия баща, в какво състояние е бил той, дали е имал болки, как се е лекувал, дали е взимал обезболяващи лекарства и как се е справял с трудностите около онкологичното си заболяване. Същият не е бил психически и емоционално неуравновесен, както и че именно такова състояние го е мотивирало да посегне на живота си. Назначеният от съда представител на ищеца - неговата майка Р. Х., също не е имала никакви контакти със своя съпруг повече от 20 години, поради което също няма лични впечатления и достоверна информация за него.

Твърди, че през месец януари 2023г. Х. Х. изготвил саморъчно завещание в полза на Г. Г. Л.. На 25.03.2023г. същият е пожелал да говори с двете си сестри и с племенника си, за да ги попита дали ще полагат грижи за него, тъй като е искал да им остави и на тях нещо от имуществото си. Същите са заявили, че нямат възможност, след което той се е посъветвал с юрист (помощник – нотариус) относно допълнения към завещанието, което е довело до изготвянето на ново завещание от 27.03.2023г., с което е завещал цялото си имущество на Г. Г. Л.. На същата дата завещателя го е предал на нея, заедно с всички оригинални документи за имотите си, с които е разполагал.

Действително завещателят е приемал обезболяващи лекарства, които обаче не са се отразявали на способността му да взема решения и да съзнава последиците от тях.

Неоснователно се твърди в отговора, че ищцата е напуснала Х. Х. преди смъртта му и го е оставила сам. На 27.03.2023г. двамата са ходили в дома й и той се е разхождал в двора. На 28.03.2023г. сутринта ищцата е ходила в *** в гр. П., за да му вземе резултатите от изследвания, направени предната седмица. Следобеда на същия ден е била с него в дома му. На 29.03.2023г. сутринта тя му е направила закуска, след което е отишла в гр. Б. на лечебни бани. Когато се прибрала на обяд, го намерила обесен. Силно стресирана, се обадила на единия си син, който веднага позвънил на тел. 112. След извършване на всички официални процедури по установяване на смъртта, тя заключила дома му и се прибрала в своята къща. Тъй като си била забравила лекарствата, отишла до дома на Х., но установила, че патронът на входната врата е сменен. Обадила се на ответницата, която й отворила, но не позволила да си вземе всички свои лични вещи.

Г. Г. Л. посетила погребална агенция, за да организира погребението, но от там й казали, че Р. Д. Х. е ангажирала Обредния дом. Последната не пожелала участието на Г. Г. Л. в подготовката, но я допуснала на погребението.

Намира за неоснователно е твърдението в отговора, че в протокола от 02.05.2023г. на нотариус С. Р. гр.К., не ставало ясно, че именно представеното към исковата молба завещание е било обявено, както и че не е спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗН във връзка с обявяване на саморъчното завещание, както и че не е налице валидно саморъчно завещание, по силата на което Г. Г. Л. се легитимира като наследник на Х.Г. Х..

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 30 във връзка с чл. 29, ал. 3 от ЗН твърди следното – доколкото има данни, че ищецът Л. Х.

Разпечатката съдържа 32 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab560a9e-d475-4900-8716-0ea8ec1f8b40