Решение № 853 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110212701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. Г. Н., с ЕГН: хх, депозирана чрез процесуален представител – адв. Л. Б., срещу заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-1042/10.08.2025 г., издадена от М. М. М., на длъжност старши полицай при 01РУ-СДВР, с която с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

С жалбата се иска издадената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. Б., който в хода на съдебните прения пледира за отмяна на заповедта, с оглед липсата на мотиви в нея, като допълва че посочената разпоредба на чл. 354а НК е без конкретно посочена хипотеза.

Претендира разноски.

Ответникът – старши полицай при 04РУ-СДВР, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. хх, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу процесната заповед за задържане. Моли съда да потвърди същата като правилна и законосъобразна, като представя писмени бележки с аргументи в тази насока. Процесуалният представител на ответника претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Претендира за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Н а 10.08.2025 г. в 09:20 ч. в гр. София, М. М. М., на длъжност старши полицай при 01 РУ-СДВР, издал заповед за задържане на лице с рег. № 225зз1042/10.08.2025 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР постановил принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя В. Г. Н..

Като фактически и правни основания за задържането на лицето, в заповедта било посочено, че същата се издава за това, че в гр. София, на кръстовището между ул. „6-ти септември“ и ул. „Иван Вазов“ лицето притежава наркотично вещество – чл. 354а НК. Заповедта била подписана от полицейския служител и от задържаното лице.

На същата дата в 10:30 ч. на основание чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗМВР бил извършен личен обиск на жалбоподателя В. Н..

Жалбоподателят Н. не е бил привличан като обвиняем по образувано досъдебно производство, като липсват и данни за участието му в друго качество по вече образувано такова.

На 10.08.2025 г., в 18:45 часа, жалб. Н. бил освободен от 01 РУ-СДВР, за което попълнил собственоръчно разписка и положил подписа си в нея.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени в производсвото писмени доказателства и доказателствени средства – заповед за задържане на лице, декларация за правата на задържано лице, протокол за личен обиск на лице, разписка, извлечение от книга за задържаните лица, заповед за преназначаване на полицейски орган.

Посочените писмени доказателства и доказателствени средства представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им качество. Същите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. От цитираната разпоредба е видно, че за да бъде допустима жалба срещу заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки – първо, да е налице акт, който подлежи на съдебен контрол; второ, жалбата да изхожда от адресата на обжалваната заповед, а именно – задържаното лице; трето, жалбата следва да е подадена пред съответния районен съд по седалище на органа, издал заповедта.

В настоящия случай съдът установи, че е сезиран от лице, което е било задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР. Жалбата е насочена срещу заповед за задържане, постановена по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, която заповед видно от 2 разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР подлежи на съдебен контрол. Заповедта е издадена от старши полицай при 01 РУ-СДВР, следователно родово и местнокомпетентен да се произнесе по подадената жалба е Софийски районен съд, пред когото е депозирана същата. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената от В. Н., чрез процесуалния му представител, жалба е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Заповедта за задържане на лице по реда на чл. 72 от ЗМВР представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от АПК, за да бъде законосъобразен един индивидуален административен акт, същият следва да е издаден от компетентен за това орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила и в съответствие с целта на закона. В настоящия случай съдът констатира следното:

Обжалваната заповед за задържане е издадена от старши полицай при 0 1 РУ-СДВР, който е полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, следователно, същата е издадена от компетентен за това орган в кръга на службата му.

Предвид това, че процесната заповед е издадена в писмена форма, съдът намери, че същата е издадена в изискуемата в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР форма.

За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до предположението за евентуално извършено от задържаното лице престъпление. В този смисъл е необходимо да бъде посочено - кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, и в какво се изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност, за което се споменава в заповедта. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

В обжалвания акт са посочени датата и часът на задържане на лицето, името и длъжността на органа, който е издал заповедта, задържаното лице е индивидуализирано в достатъчна степен. Въпреки това, съдът установи, че обжалваният акт не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР за съдържание на заповедта и по-конкретно не са посочени фактическите основания за задържането на лицето.

Посочването на фактическите и правните основания за задържането на едно лице по чл. 72 от ЗМВР са задължителни реквизити на заповедта. По този начин се гарантира, че лицето ще разбере за какво деяние/престъпление същото бива задържано и ще бъде избегнат произвол и злоупотреба с право.

Посочените реквизити имат ролята на мотиви на заповедта за задържане и от 3 тях може да бъде направен извод за това били ли са налице предпоставки за самото задържане.

В процесната заповед е посочено, че същата се издава на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за това, че в гр. София, на кръстовището между ул. „6ти септември“ и ул. „Иван Вазов“ притежава наркотично вещество – чл. 354а НК.

Съдът намира, че описанието на фактическите основания за задържане на В. Н. в настоящия случай не отговаря на изискванията на закона. От него не може да бъде установено въз основа на кои конкретно данни е задържан и какво е неговото участие в престъплението по чл. 354а НК и в коя точно от хипотезите, нито какъв е видът на наркотичното вещество – рисково или високорисково и в кой списък попада същото.

Посоченият порок е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и засяга правото на защита на задържаното лице, като рефлектира върху възможността му да се запознае за какво деяние е задържан и представлява основание за отмяна за заповедта като незаконосъобразна.

Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – за лице, за което има данни, че е извършило престъпление, е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен случай на задържане данните, установяващи тази възможност трябва да бъдат категорични. По делото няма доказателства, от които да се направи обоснован извод, че В. Н. е извършил престъпление. Данните в преписката не могат да доведат до извод, че жалбоподателят е извършил престъпление или ще извърши такова. Предвид това, съдът намира, че издадената заповед за задържане не е съобразена с целта на закона, което представлява отделно основание за отмяната на същата като незаконосъобразна.

По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Процесуалният представител на същия претендира присъждането на разноски по делото за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който на адв. Б. е било платено адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева, в брой. Представена е и вносна бележка за платена държавна такса в размер на 12,93 лева. Ответната страна е направила възражение за прекомерност. Съдът намира, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в две открити съдебни заседания, от които едното е било отложено по молба на адв. Б.. По тези мотиви, съдът намери, че възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено до минималните размери съгласно Наредба за заплащане на правната помощ, които предвид 4 разпоредбите на чл. 13, т. 2, б. „б“ и чл. 24 от същата, възлизат на 127,82 евро, с левова равностойност от 200,00 лева. Като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК и отправеното искане, съдът намери, че с оглед изхода на делото, претенцията следва да бъде уважена и в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер, за заплащането на които следва да бъде осъдена Столична дирекция на вътрешните работи.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за задържане на лице с рег. № 225зз-1042/10.08.2025 г., издадена от М. М. М., на длъжност старши полицай при 01РУ-СДВР, с която с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят В. Г. Н. е задържан за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ищеца сума в размер на 127,82 евро, с левова равностойност от 200,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5