Решение № 20877 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20877 гр. С, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Т.Й.Ц. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110109026 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди в исковата молба, че на 15.03.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника К. М. А. за сумата 1459,05 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр.

С, ж.к. „К“, ул. „К.К.“, бл. 193, магазин- бакалия, за който е открит аб. № ********, през периода м. юли 2019г.- м. април 2021г., с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата 232,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.12.2019г.01.03.2022г., сумата 21,03 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. октомври 2020г. и сумата 3,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019г.- 01.03.2022г.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия, която последният употребявал за стопански нужди. Същият развива съображения, че между страните не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което като ползвал доставената топлинна енергия в имота, ищецът се обогатил неоснователно, а ищецът- обеднил със стойността на доставената топлинна енергия.

При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да 1 признае за установено съществуването на вземането му по отношение на ответника К. М. А. за сумата 1459,05 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. С, ж.к. „К“, ул. „К.К.“, бл. 193, магазин- бакалия, за който е открит аб. № ********, през периода м. юли 2019г.- м. април 2021г., с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата 232,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.12.2019г.- 01.03.2022г., сумата 21,03 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. октомври 2020г. и сумата 3,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019г.- 01.03.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022г. по ч.гр.д. № 13467 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са релевирани доводи, че за ищеца съществува възможност да предяви иск на договорно правоотношение. Ответникът навежда доводи, че на 29.06.2018г. се разпоредил с правото на собственост върху имота.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства чрез представения нотариален акт за замяна на недвижим имот № 125/ 29.06.2018г., т. III, рег. № 9279, дело № 435/ 2018г., се установява, че ответникът се разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ магазин- бакалия, с административен адрес: гр. С, ж.к. „К“, ул. „К.К.“, бл.

193.

На 07.10.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост, с административен адрес: гр. С, ж.к. “К”, бл. 193, вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г и вх. Д и “Нелбо инженеринг” ЕООД, по силата на който етажните собственици възложили на “Нелбо инженеринг” ЕООД извършването на дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 25.09.2002г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото през процесния период сградата се захранва от две абонатни станции, като топлинната енергия се измерва с два общи топломера,които се отчитат електронно на първо число на месеца. От сумарното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи (загубата на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея). Вещото лице е посочило, че топломер № 55313828 е преминал метрологична проверка на 09.07.2018г. и е демонтиран на 12.11.2020г., когато е заменен с топломер № 64481303. През периода 10.07.2020г.- 11.11.2020г. топломерът е бил с изтекъл срок на метрологична годност. Поради 2 това, че измерената топлинна енергия с двата топломера се събира и след това се разпределя между абонатите, вещото лице не може да потвърди сумата, разпределена за топлинна енергия за процесния имот за периода 10.07.2020г.- 11.11.2020г. в размер на 51,79 лева, формирана като сбор между сумите 48,86 лева, представляваща топлинна енергия за отопление и сумата 3,11 лева, представляваща топлинна енергия за БГВ. Стойността на топлинната енергия за отопление, сградна инсталация и БГВ е 1448,10 лева. След приспадане на доставената в периода 10.07.2020г.- 11.11.2020г. топлинна енергия, стойността на доставената енергия е в размер на сумата 1396,31 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането ѝ в сила. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл.

422 ГПК, за специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: издадена заповед за изпълнение ; подадено в двуседмичен срок възражение по чл.

414 ГПК; спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че срещу заповедта за изпълнение, в частта, в която са присъдени суми за цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава върху тази главница не е постъпило възражение от длъжника. С оглед това следва да се приеме, че не е налице една от предпоставките на фактическия състав, регламентиращ установителния иск за установяване съществуването на вземането на ищеца за цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава, а именно възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед изложеното, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането за цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава върху него, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Съобразно твърденията, изложени в исковата молба (идентични с тези в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд в обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от 3 един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се помалката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно- следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

Според § 1, чл. 43 ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е носител на вещното право на ползване върху процесния имот.

Във връзка с възражението на ответника, че за ищеца съществува възможност да защити правата си по друг ред, тъй като между страните е възникнало облигационно 4 правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017г. на ВКС по т.д. № 2/ 2017г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.