Определение № 734 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500182 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд между Софийски районен съд и Софийски градски съд относно това кой съд е компетентен да разгледа и реши спора по същество по искова молба вх. № 33997/31.01.2025 г. по описа на СРС, на А. Д. О., против П. Д. Л., с правно основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазена част от наследството на Ц. И. А. до размера на запазената 1/3 част от наследството.

По така повдигнатия спор за подсъдност настоящия съдебен състав приема следното :

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 33997/31.01.2025 г, на А. Д. О., против П. Д. Л., с правно основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазена част от наследството на Ц. И. А. до размера на запазената 1/3 част от наследството.

С определение №176721 от 18.11.2025 г., постановено по гр.д.

№5797/2025 г. по описа на СРС, 57 състав, производството пред СРС е прекратено на основание чл.118, ал.2, вр. с чл.104, т.4 ГПК по гр.д.№ 5797/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в и делото е изпратено по компетентност на СГС.

Районният съд е приел, че така предявеният иск е оценяем, тъй като с него се защитава правото на наследник със запазена част да получи 1 наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти. С оглед цената на предявения иск (към месец ноември 2025 г. – 31 463.93 лева) е приел, че спорът е подсъден на Софийски градски съд.

С определение №921 от 15.01.2026 г., постановено по гр.д.№317/2026 г.

СГС, ГО, 26-ти състав, е прекратено производството по гр.д.№ 317/2026 г. на СГС, ГО, І -26 състав и е повдигната препирня за подсъдност пред Апелативен съд София да определи компетентния съд за произнасяне по предявения иск с искова молба вх. № 33997/31.01.2025 г. по описа на СРС. Градският съд е приел, че иска по чл.30, ал.1 ЗН е неоценяем.

Софийският апелативен съд, след преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото, намира следното :

Настоящият състав установи, че действително е налице противоречива практика на ВКС по въпроса оценяем или неоценяем е иска по чл.30 от ЗН.

Според едното становище, изразено в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК Определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1507/2021 г., I г. о., искът по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем. В него се поддържа тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от наследство не следва да се изхожда от разрешението, дадено в т.1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като то има друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. В определението се поддържа, че чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения.

Според другото становище застъпено в постановените по реда на чл.288 от ГПК Определение № 60252 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1675/2021 г., II г. о., Определение № 26/2.02.2018 г. по гр.д. № 5019/2017 г. на ВКС, І г. о., Определение № 336/25.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., по аргумент от т.1 А и т.1 Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, приема, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено право.

2

Въпреки че цитираните определения не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав споделя възприетото в преобладаващата част от тях становище, че искът по чл.30 от ЗН е оценяем.

Предметът на този иск подлежи на парична оценка по смисъла на чл.68 ГПК, тъй като чрез него по същество се оспорват извършени от наследодателя разпоредителни сделки. Поради това искът има облигационен, а не вещноправен характер, независимо от отражението, което уважаването му би имало върху правото на собственост.

Съответно цената на иска следва да се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от стойността на договора и съобразно претендирания размер на намалението, а когато предмет на спора са вещни права върху недвижим имот – по реда на т.2, въз основа на данъчната оценка на имота.

С оглед на изложеното, този състав на САС, приема, че компетентен да се произнесе по предявения с искова молба вх. № 33997/31.01.2025 г. по описа на СРС, иск с правно основание чл.30, ал. 1 от ЗН, на А. Д. О., против П. Д. Л., е Софийски градският съд.

По изложените съображения Софийски апелативен съд, 2 състав, Гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения с искова молба вх. № 33997/31.01.2025 г. по описа на СРС, иск с правно основание чл.30, ал. 1 от ЗН, на А. Д. О., против П. Д. Л. е Софийски градският съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градският съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4