Решение № 1743 от 19.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1743 гр. Русе, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20224520105941 по описа за 2022 година

Ищецът Б. С. И. твърди, че на 21.10.2019г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 7001064230, по силата на който „Ти Би Ай Банк” ЕАД му предоставил потребителски кредит в размер на 5 000.00 лева, при ГПР 49.31%, годишен лихвен процент 33.67%, без уговорен лихвен процент на ден. Общият размер на кредита възлизал на 7 562.22 лева, от които 5 000.00 лева – реално усвоена главница, 1 751.98 лева – общ размер на застрахователната премия и 810.24 лева – еднократна такса за оценка на риска. В договора брой на погасителни не се сочат конкретно, но в инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план”, вноските са 48, като всяка вноска е дължима месечно на посочената в таблицата дата. Размера на месечната погасителна вноска е 288.67 лева, без да е посочено ясно какви компоненти съдържа – какъв е размерът на главницата, договорната лихва, други такси и вземания. Общата сума по кредита, която следва да бъде върната е 13 856.01 лева, при реално усвоена главница от 5 000.00 лева. При тези данни ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а ако съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи. Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената дефиниция в пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в ТЗ, ЗКИ и в специалния ЗПК. Следва да се подчертае, че в случая разпоредбите на специалните закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за изплащане, с 1 изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно пар.4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговско право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. В чл.22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези за недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, чл.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен”. Ищецът счита, че в настоящия случай процесният договор за потребителски заем е недействителен поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 от ЗПК. В чл.10, ал.1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт не по-малък от 12, да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая последното изискване не е спазено. Договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Дори и при прочит от специалист, не е ясно например как е формирана всяка месечна вноска. Не е ясно също така защо при отпуснат заем в размер на 5 000.00 лева, лихвен процент от 33.67% и ГПР от 49.31%, крайната дължима от ищеца сума възлиза на 13 856.01 лева, т.е. оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50%. От гореизложеното следва, че ищецът е бил подведен още изначално от икономически посилната страна – кредитора, че сключва договора при посочените параметри – 33.67% възнаградителна лихва и 49.31% ГПР. Неяснота възниква и при тълкуването на това какво точно съдържа месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като е посочена като обща стойност от 288.67 лева. Не е ясно дали не само главницата, но и „застрахователната премия”, както и „таксата за еднократна оценка на риска” всъщност не са обща главница от 7 562.22 лева и не се олихвяват наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо. В чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити, какъвто е процесният, наличие на подробен погасителен план, както следва: т.11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т.12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и 2 безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесният договор за потребителски кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора. В чл.22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че при липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно – каква част от нея представлява главница, каква – възнаградителна лихва, каква – такси или други вземания на кредитора, договорът е недействителен. На следващо място, в процесният договор за потребителски кредит кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.31%, освен лихвен процент от 33.67%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 33.67%, но не се изяснява как тези стойности се отнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 49.31%. В случая при определяне на ГПР по кредита не е посочен разхода за застрахователна премия, както и допълнителната такса ангажимент. В този смисъл, би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, т.е. да възлиза на 33.67%, а той не е, поради което ищеца счита, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В допълнение следва да се посочи, че целта на цитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован извод дали да го сключи. Такова е и изискването на чл.10, пар.1, б.”ж” от Директива 2008/48/ЕО: „... посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент”. Неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, 3 води и до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не може да бъде извършена преценка и дали ГПР de facto няма да надхвърли законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК, а със сигурност това е така, тъй като крайната сума, която ищецът следва да върне по заема, е в размер на 13 856.01 лева при усвоена сума от 5 000.00 лева. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последния е недействителен – чл.22 от ЗПК. Отделно от това недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, както и договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Липсата на този реквизит – безусловно определяне на лихвения процент на ден, влече до недействителност на целия договор за паричен заем. Счита, че и тези условия не са изпълнени, поради което по силата на ЗПК, процесният договор за заем е изцяло недействителен. Ищецът твърди и че клаузата, предвиждаща задължителна застраховка „Защита на кредита” е нищожна. На първо място следва да се прецени дали клаузата, предвиждаща заплащането на застрахователни премии е индивидуално договорена, т.е. дали ищеца е пожелал сключването на застраховката или не е изразил съгласие за това, а самата клауза за заплащането им е била включена като част от общите условия. Принципно няма пречка в договора за кредит да бъде включена и клауза за заплащане на застрахователни премии, като е възможно тези премии да бъдат част от общите разходи по кредита по аргумент от пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, в който е дадена дефиниция на понятието „общи разходи по кредита”, а именно всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, и по-специално – застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай застраховката „Защита на кредита” не е индивидуално договорена с ищеца, а е част от Общите условия, изготвени от икономически по-силната страна – Ти Би Ай Банк, върху която ищецът като потребител не е можел да влияе.

Независимо, че в Договора уж е дадено право на избор на ищеца дали да сключи или не застраховка, то тази застраховка изначално е инкорпорирана в договорното правоотношение. Съответно, без да даде възможност на потребителя впоследствие дали да сключи застраховка с избрано от самия него застрахователно дружество, кредиторът още при сключване на договора му е възложил заплащане на сумата от 1 751.98 лева под формата на застрахователна премия, без при това да я калкулира в ГПР. Тази застрахователна премия е станала част от главницата, т.е. най-вероятно тя също се олихвява, наред с реално усвоената сума на заема. Следователно, застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, а е част от цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР. За да получи сумата от 5 000.00 лева /чистата стойност на заема/, за ищеца като потребител се е наложило да приеме и заплащането на застрахователната премия.