Решение № 5160 от 07.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5160 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100505704 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1637/04.02.2023 г., постановено по гр.д. № 33562/2021 г. на Софийски районен съд, 150 състав, съдът е осъдил на основание чл. 76 ЗС ответницата Л. Д. Б. да предаде на Н. Л. П. владението върху 7/8 ид.ч. от апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „********, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 110,59 кв.м., отнето по скрит начин на неустановена дата в периода 16.05.2021 г. – 04.04.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Л. Д. Б.. Излагат се съображения, че решението на СРС е неправилно. Твърди се, че СРС погрешно е възприел фактическата обстановка по делото. Сочи се, че в случая ищцата е била предупредена от Л.Б., че закупува гола собственост поради учредено вещно право на ползване в полза на В.Л.А.. Поддържа се, че според тълкувателната практика на ВКС личното ползване на имот може да се осъществява не само чрез непосредствените действия на титуляря на правото, а и чрез членовете на неговото семейство или трети лица, на които той е предоставил вещта. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Л.Б. е бил владелец, а не държател на имота. Излагат се съображения, че СРС е допуснал нарушения при обсъждането на свидетелските показания по делото. Твърди се, че Л. Б. не е отнемала владението на ищцата, а е упражнявала правата си в предвидения по закон обем. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.

Л. П., с който се оспорва жалбата. Излагат се съображения, че при искове за нарушено 1 владение съдът изследва само факта на владението и на неговото нарушаване, а документите, удостоверяващи правото на собственост, се приемат само доколкото установяват факта на владението. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за това вещният ползвател да е упражнявал владение върху процесния имот. Сочи се, че по делото е представен приемно-предавателен протокол от 16.05.2021 г., от който е видно, че не ответницата или вещният ползвател В.Л.А. са владели процесния имот, а неговият собственик – Л.Й.Б.. Сочи се, че цитираният протокол е подписан и от самата ответницата, като по този начин същата се е съгласила с посоченото в него. Излагат се съображения, че в случая със свидетелски показания не може да се опровергава съдържанието на протокола, според който именно Л.Б. е предал владението на ищцата.

Поддържа се, че при постановяване на решението си СРС е разгледал в цялост събраните по делото доказателства. Поддържа се, че показанията на свид. А. са вътрешно противоречиви и нелогични и не съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. Твърди се също, че показанията на свид. А. следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК поради това, че същата е майка на ответницата.

Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

В исковата си молба Н. Л. П. твърди, че притежава 7/8 ид.ч. от апартамент № 17 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „********, докато ответницата Л. Д. Б. притежава 1/8 ид.ч. от същия имот. Ищцата твърди също така, че е придобила собствеността върху 7/8 ид.ч. от имота от Л.Й.Б., който й предал владението върху същите на 16.05.2021 г. Поддържа, че владението е предадено в присъствието на ответницата, за което е съставен приемно-предавателен протокол.

Ищцата Н. Л. П. твърди, че след предаване на владението ежедневно е упражнявала фактическата власт върху имота чрез упълномощеното от нея лице Л.Н.Г., който е посещавал апартамента и се е грижил за нормалното му състояние.

Ищцата поддържа също така, че на 04.06.2021 г., около 17.00 часа, Л.Н.Г. се опитал да влезе в апартамента, но установил, че са сменени патронът и ключът за достъп. Сочи, че около 19.00 часа ответницата Л. Д. Б. се обадила на Л.Н.Г. и му съобщила, че тя е сменила патрона и ключовете за вратата на имота. Ищцата твърди, че по този начин било отнето по скрит начин владението върху притежаваните от нея 7/8 ид.ч. от имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Л. Д. Б., с който се оспорва исковата молба. Възразява се, че при покупката на процесния имот ищцата е била уведомена за учреденото право на ползване върху апартамента на третото за спора лице – В.Л.А.. Възразява се също, че именно ползвателят е упражнил правото си на ползване и с действията си се е противопоставил на ищцата.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на идеални части от 2 недвижим имот № 32, том IV, рег. № 4306, дело № 477/2021 г. на нотариус И.И., вписан в СВп – София с вх.рег. № 28686, акт № 169, том LXXII, дело № 21828/2021 г.

От същия е видно, че Н. Л. П. е придобила по дарение от Л.Й.Б. 1/100 от 7/8 ид.ч. от апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 81, том IV, рег. № 4593, дело № 517/2021 г. на нотариус И.И., вписан в СВп – София с вх.рег. № 30403, акт № 102, том LXXXVII, дело № 23272/2021 г. От същия е видно, че Н. Л. П. е закупила от Л.Й.Б. 99/100 от 7/8 ид.ч. от апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. В нотариалния акт е вписано, че купувачът е уведомен, че върху имота е учредено на В.Л.А. право на ползване, както и че е вписана възбрана в полза на „ОТП Факторинг България” по изп.д. № 1815/2018 г.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том 2, рег. № 6291, дело № 279/2008 г. на нотариус А.М., вписан в СВп – София с вх.рег. № 88129, акт № 177, том ССХХII, дело № 61107. От същия се установява, че В.Л.А. е дарила на Л.Й.Б. 7/8 ид.ч., а на ответницата Л. Д. Б. – 1/8 ид.ч. от правото на строеж за изграждане на апартамент № 17 в УПИ № XIII-1107. По силата на договора В.Л.А. си е запазила пожизнено правото на ползване върху бъдещия апартамент.

По делото е представен към исковата молба Приемно-предавателен протокол от 16.05.2021 г., с който е удостоверено, че Л.Й.Б. е предал на Н. Л. П. владението върху 7/8 ид.ч. от апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „********. В протокола е удостоверено, че Л.Й.Б. е предал на Н. Л. П. ключовете от описания апартамент.

Посочено е освен това, че при въвеждането на Н. Л. П. в апартамента не са намерени трети лица или техни вещи. Въвеждането във владение е извършено в присъствието на ответницата Л. Д. Б., удостоверено с подпис върху протокола, автентичността на който подпис не е оспорвана по реда на чл. 193 ГПК.

По делото е представено пълномощно от Н. Л. П. в полза на Л.Н.Г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 4671/14.05.2021 г. на нотариус И.И., по силата на което Л.Н.Г. е упълномощен да представлява Н. Л. П. в качеството й на собственик на апартамент № 17.

По делото е представено и пълномощно от В.Л.А. в полза на Л. Д. Б. с нотариална заверка с рег. № 758/12.05.2021 г., с което Л. Д. Б. е упълномощена да представлява В.Л.А. пред данъчната администрация и ГРАО, като подава декларации, молби за удостоверения, заплаща дължими данъци, както и е упълномощена да сключва договори за наем и да получава месечните наеми във връзка с апартамент № 17, находящ се в гр. София, местност „********.

По делото е приобщен препис от декларация за отказ от вещно право на ползване от В.Л.А. с нотариална заверка на подписа с рег. № 37079/26.09.2019 г.

Декларацията е вписана в СВп – София с вх.рег. № 62921, акт № 281, том XI. Със същата В.Л.А. се е отказала от правото си на ползване върху 14/884,62 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, съответстващи на паркомясто № 4.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид. Л.Г.. Същият е заявил, че има две деца с ищцата Н. Л. П., но двамата нямат сключен граждански брак.

Свидетелят твърди, че през м. май 2021 г. ищцата закупила процесния апартамент от Л.. Твърди, че с ищцата познавали Л. и семейството му добре като техни съседи, тъй като ищцата притежавала офис и гараж в същия жилищен блок. Свидетелят сочи, че към момента на покупката в процесния апартамент живеели Л., съпругата му и дъщеря му, а по-назад във времето Л. отдавал апартамента под наем. Твърди, че два3 три дена след покупката Л. предал на ищцата владението върху 7/8 ид.ч. от процесния апартамент. Присъствала и майката на Л., която била собственик на 1/8 ид.ч. от апартамента. Свидетелят си спомня, че трето за спора лице – Таня Т., е имало желание да наеме апартамента, във връзка с което е следвало да се извърши ремонт.

Свид. Г. твърди, че съгласно изготвения приемно-предавателен протокол е бил предаден ключ, с който е влизал в процесния апартамент. Твърди, че ходел в апартамента всеки ден, занесъл и материали, но на 04.06.2021 г. не успял да отключи с него. Свидетелят поддържа, че в този ден вратата на апартамента е била с лек луфт спрямо касата, но е била заключена. Свидетелят подал сигнал в 07 РУП, както и в прокуратурата. Спомня си, че се е обадил на Л., който му казал, че не знае какво е станало и че трябва да бъде потърсена майка му като съсобственик. Свид. Г. сочи, че се е свързал с ответницата и същата е заявила, че тя е сменила ключа от вратата, за да не може да бъде използван апартаментът.

Свид. Г. твърди, че след случката не е преустановил посещенията си в блока, където се намира процесният апартамент. Сочи, че всеки ден са ходели в офиса на ищцата, който се намира в същата сграда. Твърди, че седмица след случката от 04.06.2021 г., качвайки се на етажа, на който е процесният апартамент, чул шум. След като позвънил на вратата, излязъл мъж, който се представил за наемател на Л.

(свидетелят не е сигурен дали майката на Л. се казва Л. или Л.). Във връзка с това свидетелят сочи, че е подал нов сигнал в полицията, като наемателите били изгонени.

Свид. Г. твърди, че е виждал Л. да ползва процесния апартамент. Спомня си също, че за апартамента е пусната от Л. обява за продажба през 2022 г. (годината на разпита на свид. Г. пред СРС).

По делото е разпитана свид. В. А., майка на ответницата. Същата е заявила, че е процесният имот се намира в кв. „Полигона“, ет. 4, като го е придобила, след като строителна фирма изградила жилищна сграда. Свидетелката поддържа, че прехвърлила процесния имот на внука си, само на него, като си е запазила правото да ползва имота.

Твърди, че е разбрала от сестрата и майката на внука си, че той се е разпоредил с процесния апартамент. Свидетелката твърди, че не знае кои са новите собственици на процесния апартамент, но ги е канила да я посетят в съседната къща, в която е живеела, като П. отказал. Свидетелката посочва, че е допускала дъщеря си в апартамента, защото е получила инсулт и не е могла да се движи. Заявява, че е напуснала процесния апартамент, след като внукът й го продал, като сочи, че никой не я е викал при предаването на ключовете. Твърди, че се е преместила да живее при роднини в Ихтиман, защото в къщата до сградата, в която е процесният апартамент, имало наематели. Свид. А. заявява, че по-късно се върнала в процесния апартамент.