Решение № 5236 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5236 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100513239 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания /СБАЛХЗ/“ ЕАД срещу решение от 31.10.2023 г. по гр.д. №33170/2022 г. на Софийски районен съд, 178 състав, в частта, в която са уважени предявените от Г. Р. А. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед №ЛС-63/28.04.2022 г. на д-р Г.К.М., в качеството и на изпълнителен директор на СБАЛХЗ, с която заповед ищецът е освободен на основание чл.328 ал.1 т.10 предл.1 КТ вр. чл.68 ал.3 КСО от длъжността „Лекар, началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“, с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар, началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“, с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа за периода 29.04.2022 г. - 29.10.2022 г., в размер на 24 474,90 лв., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане, с правно основание чл.224 ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение за седем дни неизползван годишен отпуск за длъжността „Лекар, началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“ при „СБАЛХЗ“ ЕАД в размер на 1297,91 лв., като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че основанието на уволнението по чл.328 ал.1 т.10 КТ изисква придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е възникнало след сключване на трудовия договор. Поддържа, че между страните не е възникнало ново трудово правоотношение след проведения конкурс и сключеното през 2021 г. допълнително споразумение. Твърди също, че вещото лице не се е запознало с 1 всички относими документи относно ползвания от ищеца платен годишен отпуск. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. Р. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 20.08.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ответника „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Това определение е обжалвано от ищеца с частна жалба, в която е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказал сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като му бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Г. Р. А. в законоустановения срок оспорва частната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ във вр. с длъжността „Лекар, началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“ и чл.224 КТ са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която са отхвърлени предявените кумулативно съединени искове с чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ във вр. с длъжността „Доцент“, поради което е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

По делото не е спорно и се установява от представения трудов договор №292/11.12.1991 г., че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е първоначално е заемал длъжността „Лекар-ординатор“ в ответната болница, както и че след 2009 г. ищецът многократно е назначаван на длъжността „Началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“ за срок от 3 г. след проведен конкурс по реда на чл.107 КТ вр. чл.68 ал.7 ЗЛЗ със сключвани допълнителни споразумения, които също са представени. Последното такова допълнително споразумение е с №374/30.11.2021 г., съгласно което ищецът заема при ответника длъжността „Началник на отделение за трансплантация на стволови хемопоетични клетки“ при ответника, считано от 01.12.2021 г., които споразумение също е представено по делото.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №ЛС63/28.04.2022 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на ищеца на 29.04.2022 г., поради което и 2 на основание чл.335 ал.2 т.3 КТ следва да се приеме, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 29.04.2022 г.

По исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл.69в КСО или при навършване на 65годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на пар.11 ПЗР на ЗВО. Упражняването по предвидения в КСО ред и реализирането от работника/служителя на правото на пенсия не е предвиден в нормата елемент от състава. Не е такъв елемент и конкретното основание, на което правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито. Преценявайки в съвкупност нормите по т.10 – т.10в следва извод, че законодателят не е предвидил различно третиране на работниците, упражнили правото си на пенсиониране /без значение дали при определените общи условия или при специфични условия/ по време на трудово правоотношение от тези, упражнили правото си преди възникване на трудовото правоотношение /така решение №4 от 09.07.2018 г. по гр.д.

№665/2017 г. на ІV ГО на ВКС/.

Установената съдебна практика по чл.328 ал.1 т.10 КТ в редакцията на нормата към 2010 г. приемаше, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение само с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при съществуването на трудовия договор, но не и ако е придобил това преди сключването му.

С решение №349 от 18.10.2011 г. по гр.д. №374/2010 г. на ІV ГО на ВКС вече е прието, че така установената практика вече не е приложима след приемането на чл.328 ал.1 т.10а КТ /ДВ бр.46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г./, с която норма изрично беше уредена възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение „след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. С възприемането на това ново основание се слага край на съществувалата до 18.06.2010 г. практика, че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл.328 ал.1 т.10 КТ. Това е така, защото след установената с т.10а правна възможност за прекратяване на правоотношението с лице, което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия, се спазва принципа на законоустановеност на основанията, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Ето защо, следва да се приеме, че в нормата чл.328 ал.1 т.10 КТ не се съдържат ограничения във връзка с времето на придобиване на правото на пенсия – преди, по време или след сключване на трудовия договор /в този смисъл е и решение №220 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр.д. №313/2018 г., III ГО/, противно на приетото от първоинстанционния съд.

Уволнението по чл.328 ал.1 т.10б КТ, съгласно която разпоредба работодателят има право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, когато същото е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изисква кумулативно и придобиване, и упражняване правото на пенсия от страна на работника или служителя, поради което и тълкуване на основанието по чл.328 ал.1 т.10 КТ в посочения по-горе смисъл, не лишава от смисъл уволнителното основание по т.10б. Цитираното от СРС, 178 състав, определение №541 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр.д.

№592/2020 г., III ГО не дава друго тълкуване на процесното уволнително основание, доколкото същото е постановено при различна фактическа обстановка – повторно уволнение по чл.328 ал.1 т.10 КТ.

Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в резултат на проведения през 2021 г. конкурс между ищеца и ответника е възникнало ново трудово правоотношение.

В нормите на чл.89 - чл.97 КТ се урежда способ за възникване на трудово правоотношение чрез конкурс. Законът предвижда следването на процедура, гарантираща 3 назначаването на най-способния кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, в акт на МС, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.

Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин; допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя, чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на конкурсната длъжност, която комисия има задача да провери дали подадените документи отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и провеждане на конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни специалисти, провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението; класира успешно издържалите конкурса кандидати, а трудово правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място. Разликата в начина на възникване на трудовото правоотношение определя същностните различията с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов договор по чл.61 ал.1 КТ.

Същевременно следва да се посочи, че в практиката се разграничават двете хипотези, при които се използва конкурсът.

При първата хипотеза конкурсното начало се използва във връзка с възникването на трудовото правоотношение с определен след проведен конкурс кандидат за заемане на съответната длъжност. При тази хипотеза се заимстват определени елементи, характерни за същинския конкурс, като състезателност, сравняване на качествата на явилите се кандидати от комисия, която преценява отделните кандидати и прави предложение до работодателя.

Окончателната преценка на явилите се кандидати се прави от работодателя, който взема решението и сключва със съответния кандидат трудов договор. Основание за възникване на трудовото правоотношение в тези случаи е сключеният между работодателя и избрания от него кандидат за длъжността трудов договор.

При конкурса, като основание за възникване на трудовото правоотношение /чл.89 - чл.97 КТ/, трудовото правоотношение възниква след провеждане на предвидената в закона процедура и въз основа на решение на колегиален орган - конкурсна комисия, с чието решение работодателят е длъжен да се съобрази. При проведен конкурс по реда на чл.89 - чл.97 КТ, трудов договор не се сключва и трудовото отношение между страните възниква по силата на проведения конкурс. За тези случаи законът предвижда сключването на споразумение по чл.107 КТ, с което работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение, а могат да уговарят и други условия на трудовото правоотношение. Споразумението по чл.107 КТ обаче не е трудов договор.