Решение № 1100 от 15.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1100

14.10.2020 г.

Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.

I състав

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светла В. П.

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело № 20203100501843 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. И. П. срещу решение № 1284 от 10.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 1 7232 по описа за 2018 г. на Районен съд – В., четиридесет и първи състав, с което е изменено на основание член 127, алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/ за изменение на мерките, постановени с решение № 5492 от 04.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 4409/2012 г. по описа на ВРС по отношение на детето Н. С. Н.ев, роден на *** г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права спрямо Н. С. Н.ев на бащата С. Н. С. , като е определено местоживеене на детето при бащата в ***; определен е режим на лични отношения между майката Н. И. П. и детето Н. С. Н.ев, както следва: всяка нечетна седмица на годината от 09,00 часа в събота до 22,30 часа в неделя с преспИ.е; в нечетните години - от 09,00 часа на 28-ми декември до 20,30 часа на 1-ви януари, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/ до 09,00 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията /първата половина/, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението /3 март/ и Деня на независимостта /22 септември/; в четните години - на 23-ти декември от 09,00 часа до 20,30 часа на 27-ми декември, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30 часа на Велики понеделник, ако пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/ не съвпада с Великденските празници - от 18,00 часа в четвъртъка на седмицата на ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник /втората половина/, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато се 1 събират три последователни почивни дни за Деня на съединението /6 септември/ и Деня на просветата /24 май/; през лятната ваканция - два пъти за по 20 /двадесет/ дни през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, от 09,00 часа на първия ден до 22,30 часа на последния ден; осъдена е Н. И. П. да заплаща в полза на детето Н. С. Н.ев чрез неговия баща и законен представител С. Н. С. месечна издръжка в размер 152,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката; осъдена е Н. И. П. да заплати на С. Н. С. сумата от 1 535 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неустановяване на релевантни факти и обстоятелства, както и при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че не са налице предпоставките на закона, които да налагат промяна на определените мерки, а постановените не са в интерес на детето, тъй като ще се отразят неблагоприятно на развитието му, особено в настоящата възраст. Излага се, че въпреки че детето е от мъжки пол, то все още има нужда от майчина грижа и подкрепа, от женския образ в живота му. Твърди се, че отричането на майката през последната година и половина са повлияни именно от бащата, който дискредитира авторитета на майката. Смята се, че липсват мотиви за решението, доколкото първоинстанционният съд само е преповторил доклада по делото и е описал събраните доказателства, поради което и се стига до извод, че съдът не е изпълнил задържението си за съвкупна преценка на доказателствения материал и за определяне на неговия най-добър интерес. Сочи се, че ищецът не е доказал изложените в исковата молба твърдения, че безспорно е установено, че детето не е било препятствано от страна на майката да контактува с баща си, както и с баба си и дядо си по бащина линия, по време на определения режим на лични отношения и извън него. Набляга се, че Н. е отличен ученик, с примерно поведение и винаги е изявявал желание да бъде приет в Първа езикова гимназия. Сащо така се акцентира, че от 14.03.2020 г. бащата не е изпълнявал задълженията си по вече постановеното решение досежно режимап на лични отношения. Твърди, че отношенията й с детето вече са нормализирани – казва й, че я обича, проявява загриженост за нея, брат си и сестра си. Поради това се иска решението да бъде отменено, а исковите претенции – отхвърлени.

Въззиваемият С. Н. С. в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адвокат Б. Б., е оспорил жалбата като неоснователна. Подробно се излага становище защо е налице изменение на обстоятелствата, респективно предпоставки и за изменение на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режим на лични отношения и издръжка.

Намира, че съдът е дал ясен отговор, базиран на събраните по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по СППЕ и изслушването на родителите и детето, защо следва да бъдат изменени мерките по отношение на детето Н.. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че бащата не осъществява режима на контакт с детето, доколкото това е било продиктувано от обявеното извънредно положение, както и за 2 нормализиране на отношенията майка-дете. решение.

Иска се потвърждаване на обжалваното

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди в исковата си молба, че страните са живели заедно на семейни начала в периода от 2005 г. до 2012 г. От съвместното им съжителство имат едно дете – Н. С. Н.ев, родено на *** г. Ищецът сочи, че до момента на фактическата раздяла той се грижел за детето, както и за детето на ответницата от предишна връзка - И.Н.Т., родено на *** г. Първоначално страните живеели в град В., но тъй като им било доста трудно, през 2008 г. се преместили да живеят в К. - родният град на ищеца. През този период родителите на ищеца безрезервно помагали, а децата растели щастливо и спокойно.

Първоначално ответницата работела в П., но за да има повече време за грижи за децата, намерили работа в град К.. Вместо да започне да се грижи за децата, ответницата започнала да обикаля магазините и салоните за красота, не обръщала внимание на децата, нагрубявала ги и ги оставяла сами вкъщи. Започнала да се заяжда с ищеца, да крещи пред децата, да го обижда и замерва с предмети. Това нейно поведение станало причина за раздялата между страните и ответницата се прибрала в град В. заедно с децата, като дори не уведомила ищеца за това си намерение и той не успял да се сбогува с децата. Раздялата се приемала изключително трудно от сина на страните Н., който се обаждал на ищеца по телефона и казвал, че иска да го върнат при него в К., като у детето се появил проблем с говора и започнало да заеква. През това време ответницата завела иск с правно основание член 127, алинея 1 от СК, като в производството били определени и привременни мерки.

Производството по гр.д.№ 4409/2012 г. по описа на ВРС приключило с решение № 5492 от 04.12.2013 г., с което съдът утвърдил споразумение, в следния смисъл: упражняването на родителските права по отношение на детето Н. С. Н.ев било предоставено на майката Н. И. П. , при която било определено местоживеенето на детето, а на ищеца бил определен режим на лични контакти с детето Н. С. Н.ев, като му била дадена възможност да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 17 часа в неделя с преспИ.е при бащата; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на всяка нечетна година по три дни през Великденските празници, по три дни през Коледните празници и по три дни през Новогодишните празници. След раздялата между страните ответницата заживяла с друг мъж, от който има още едно дете. Към момента ответницата има три деца – на 17 г., на 13 г. и на 4 г. - и живее под наем в двустайно жилище. В това жилище няма условия за самостоятелно развитие на детето Н. в отделна детска стая, в която да учи и почива. Това потискало детето, тъй като с оглед характера на майката, начинът на живот и грижите за другите две деца не оставала възможност да отделя нужното внимание и грижи за детето Н.. Това се отразявало на неговата подготовка в училище, не му давало възможност да развива дарбите си и да надгражда придобИ.ите умения. Детето 3 многократно споделяло с ищеца тези си проблеми и той се стараел в дните, в които са заедно, да му помага с всичко. Освен това Н. бил изключително привързан към ищеца и постоянно питал кога ще отиде да живее в К. при него. Споделял, че ответницата му крещи, унижава го и го обижда. Често пъти бил оставян сам или да се грижи за сестра си, да я къпе и приспива, като това се отразявало на състоянието му и на другия ден заспивал на училище. Ответницата правела забележка на детето, когато си пускало микровълновата фурна сутрин, за да си направи закуска, тъй като я събуждал. Не записала детето на никакви уроци, спорт и културни събития, въпреки възможностите в големия град. Към момента на подаване на исковата молба само ищецът издържал детето като поемал всички разходи – лагери, дрехи, храна, ученически пособия и др.

Ответницата често употребявала алкохол, не помагала на детето за уроците и му правела забележки, че изяжда храната. Тя често пътувала до Англия, при което детето било оставяно при нейните родители в село Житница, област Д., които били много болни и трудно можели да се грижат за него. Освен това ответницата отнемала телефона на детето, за да не може да се оплаква на ищеца и настройвала детето срещу баща му и неговите родители, като казвала, че са „селяни“, а К. бил един тъп град. Ищецът твърди, че желанието на детето е то да живее в град К. при ищеца, който имал подкрепата и помощта на своите родители и можел да осигури по-добро бъдеще за детето.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответницата, която оспорва изложените в исковата молба твърдения. Ответницата твърди, че семейното съжителство между страните било тежко за нея и изключително тежко за децата И. и Н.. За първи път през седмия месец от бременността ищецът се опитал да души ответницата, а употребата на алкохол го променяла до неузнаваемост.

През месец януари 2008 г. страните се преместили да живеят в град К. с двете деца, като по време на съвместното съжителство разбрала, че ищецът не е в добро психическо състояние, страда от психично разстройство и здравословното му състояние следвало да се поддържа с медикаменти и той да се въздържа напълно от употребата на алкохол.

Независимо от това ищецът не взимал лекарствата и употребявал твърд алкохол, при което ставал агресивен и вдигал безпричинно скандали. През месец февруари 2011 г. ищецът нанесъл на ответницата жесток побой пред децата. Въпреки обещанието, че това няма да се повтори, ищецът отново пребил ищцата с особена жестокост през месец август 2011 г. и след това през месец януари 2012 г. Родителите на ищеца се опитали да се намесят, но без резултат. Майката на ищеца проявявала необичайно и нелогично поведение към ответницата, внук си и към всички, с които живеела. Тя не можела да контролира нервите си и често изпадала в критично състояние, като викала и крещяла безпричинно. Когато започвала да крещи, детето Н. се криело уплашено, а оттогава датирал и страха на детето от тъмното, който още не бил преодолян. След случилото се ищецът се преместил да живее при родителите си, а ответницата заживяла сама с двете деца и месец след това решила да се върне в град В. с децата. Няколко седмици по-късно ищецът се обадил и пожелал да вземе детето Н. за няколко дни. Ответницата обяснила, че очаква всеки момент да приемат детето в детска градина, като той обещал да върне детето веднага. Детето било прието в детско заведение, но бащата отказал да го върне. Дори след постановените привременни мерки по гр.д.№ 4403/2012 г. по описа на ВРС ищецът не предавал детето, а го укривал при посещенията на ответницата в град К.. След като успяла да вземе детето, ответницата забелязала, че е проведено успешно заместване на майчината фигура с тази на бабата по бащина линия, което се случило през изминалите месеци. Ищецът извършил домашно насилие спрямо ответницата и детето Н. на 04.05.2012 г., 20.05.2012 г., 25.05.2012 г. и 26.05.2012 г., за което с решение от 13.03.2013 г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата и детето и да се приближава до тях за срок от 12 месеца. Решението било потвърдено с решение от 02.07.2013 г. на ВОС по в.гр.д.№ 1420/2013г. по описа на съда. Спокойствие 4 за ответницата и децата настъпило едва след приключване на гр.д.№ 4403/2012 г. по описа на ВРС с утвърждаване на постигнато между страните споразумение. При раздялата детето Н. нямало навършени 6 години, не разполагало с телефон и никога не търсило баща си след това. Детето нямало достъп до телефон без знанието на ответницата. Н. започнал да заеква след жестокия побой, нанесен от ищеца на ответницата, при който децата били събудени от виковете за помощ и това оставило траен отпечатък в съзнанието на детето. Излага, че ползва под наем жилище с площ от 100 кв.м и детето Н. живее в една стая с брат си. Двете момчета са свикнали заедно, за всеки има отделно пространство, а условията в жилището са много добри. П. се грижи за домакинството и винаги има приготвена храна за децата съобразно вкусовете им. Н. завършил пети клас с отличен успех, като имал пълен отличен и през първия срок на шести клас. Дарбата на детето била свързана с геймърски игри, той развивал тази дарба и участвал в състезания.

Разпечатката съдържа 29 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab50a7f4-55da-423c-bdb2-489836272864