Определение № 3188 от 22.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3188 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501779 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.423 от ГПК.

Производството е образувано по повод частна жалба вх.№39313 от 15.09.2025г. подадена от „ЯНА“ АД, чрез изпълнителния директор Борислав Тренчев, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 22.04.2025г по ЧГД№1603/2025 по описа на Районен съд Бургас.

В частната жалба се излагат доводи за ненадлежно връчване на заповед за изпълнение, както и че са узнали за образуваното изпълнително дело при връчване на съобщение от ЧСИ Ивелина Божилова. Иска се отмяна разпореждането на издаване на изпълнителен лист, да се извърши проверка на съставените документи по повод връчване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД1603/2025.

С разпореждане №3701 от 23.10.2025 по настоящото дело са дадени указания на жалбоподателя да уточни дали подадената жалба е срещу разпореждане за издаване за изпълнителен лист и или представлява възражение по чл.423 ГПК.

С нарочна молба от 18.11.2025г е посочено, че възразява срещу заповед за изпълнение на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на дружеството. Посочва, че дружеството се намира на адреса на управление, вписан в ТР от самото си създаване и никога не е напускало този адрес. Там ежедневно има служители на пълно работно време. Твърди, че никога призовкар на е посещавал адреса, нито е залепвано уведомление.

Същевременно посочва, че поддържа и жалбата по чл.407 ГПК срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

В указания срок не е постъпило становище от заявителя „А1 България“ АД.

Жалбоподателят не ангажира доказателства в полза на твърденията си.

1

Съдът като съобрази доводите на страните, събраните доказателства и разпоредбите на закана, намира следното:

Възражението е подадено от длъжник, в предвидения в закона едномесечен срок, поради което е допустимо за разглеждане.

Видно от приложеното ЧГД №1603/2025 срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №788 от 06.03.2025 по заявление на „А1 България“ АД за сумата от 929.44 лв., от която 837.23лв, представляващ неустойка за неизпълнение на договор и 92.21 лв. – лихва за забава върху посоченото вземане за периода 11.01.2024 – 04.03.2025 лв., както и законната лихва за забава върху главницата от 837.23 лв., считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски.

Изпратено е съобщение до длъжника на адреса на управление, което е върнато с отбелязване, че „на посочения адрес дружеството няма офис, нито служители, сградата е необитаема“.

Съдът е извършил справка в ТР и е установил, че няма промяна в седалището и адреса на управление и е постановил уведомяване на посочения в ТР телефонен номер.

Деловодителят, изпълнил разпореждането на съда е изготвил справка, от която е става ясно, че в рамките на работния ден на позвъняванията на посочения стационарен телефонен номер се включва оператор, който казва, че абонат с такъв номер не съществува.

С разпореждане от 14.03.2025г. заповедният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК и е приложил съобщението по делото като връчено считано от 14.03.2025г.

При така събраните доказателства съдът намира, че подаденото възражение е основателно, тъй като са налице предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

От направеното отбелязване върху съобщението и позвъняването по телефона не може да се направи извод, че дружеството е напуснало адреса и не е вписало в ТР новия си адрес. В случая е приложима хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК и е следвало да бъде залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК и едва след изтичане на срока да се приеме, че заповедта е връчена на длъжника. При това положение възражението следва да бъде прието, тъй като са налице предпоставките на чл.423,ал.1,т.1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.423, ал.3, изр. Второ ГПК, ако възражението бъде прието се спира изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая такова спиране не следва да бъде допускано, тъй като самият длъжник е посочил, че принудителното изпълнение е приключило с пълно събиране на сумата от ЧСИ.

На основание чл.423, ал.4 ГПК следва да бъдат дадени указания на първоинстанционния съд да изпълни предписанието на чл.415,ал.1 ГПК.

Що се отнася до поддържането искане да бъде разгледана жалбата срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, съдът намира същото за недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Основанията на чл.405 и сл. от ГПК в случая са неприложими.

Мотивиран от горното и на основание чл.423, ал.3 от ГПК 2

Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на „ЯНА“ АД, чрез изпълнителния директор Борислав Тренчев, за оспорване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №788 от 06.03.2025 издадена от БРС по ч.гр.д.№1603/2025.

Връща делото на БРС за продължаване на производството и даване на указания по чл.415, ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.

№39313 от 15.09.2025г. подадена от „ЯНА“ АД, чрез изпълнителния директор Борислав Тренчев, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 22.04.2025г по ЧГД№1603/2025 по описа на Районен съд Бургас.

В прекратителната част определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Апелативен съд Бургас, в останалата част определението е оконачателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3