Определение № 2177 от 20.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2177 гр. П., 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502314 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрк.И. Н., против Определение № 2815/13.07.2023г., постановено по гр.д.№ 412/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., в частта, с която е допълнено Определение № 2175/26.05.2023г., като е осъдена „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на адв. Д. Г. Б., с личен номер1100108640 АК Пловдив, с адрес гр. П., ул „Р.Д.“ № **, ет. 3 офис 4, адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв. Моли да бъде отменено за разликата над 200 лв. до присъдения размер 400 лв. Излага доводи, че размерът е неправилно определен, тъй като се касае за възнаграждение за подадено Възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство.

Въззиваемата страна адв. Д. Г. Б., с личен номер1100108640 АК Пловдив, не депозира писмен отговор в указания му срок.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.

С Определение № 2175/26.05.2023г. на постановено по гр.д.№ 412/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с. е обезсилена издадената Заповед № 197/01.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

От адв. Д. Б. е подадена Молба с вх.№ 7490/31.05.2023г. на осн. чл.248 от ГПК за допълване на Определение № 2175/26.05.2023г., като бъде осъдена „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, да му заплати адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв., на осн. чл.38 ал.2 от ЗА.

С Определение № 2815/13.07.2023г. Районният съд е изложил съображения, че с оглед обезсилване на издадената в заповед за изпълнение в полза на длъжника се дължат разноски. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие се е установило, че на длъжника в производството е оказана безплатна правна помощ, тъй като е материално затруднено лице.

С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, се посочва, че не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е било подадено възражение в свободен текст, като не е използван утвърдения образец, но за постигане целите на възражението това не е било необходимо, поради което и по 2 аналогия следва да намерят приложение предвидени в чл.6 от Наредба № 1 възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 - за проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението е основателно.

Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

В заповедното производство процесуалните действия на длъжника са сведени само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК. Възражението по чл.414 от ГПК се подава в писмена форма и е достатъчно длъжникът само да възрази срещу заповедта за изпълнение. Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК – Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от ГПК.

В конкретния случай, налице е подадено възражение по чл.414 пр.1 от ГПК, като е ирелевантно обстоятелството дали има направено обосноваване от длъжника.

По отношение на производствата по издаване на заповед за изпълнение в заповедно производство са приложими нормите на чл.7 ал.7 пр.3 във вр. с ал.2 и чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, тоест по правилата на ал.2 на базата на половината от претендираните стойности, поради което и не е налице основание за съпоставяне на начина на определянето на размера на възнаграждението за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на §1 от ДР на Наредбата, тоест по аналогия. Аналогична хипотеза на подаване на възражението по чл.414 пр.1 от ГПК е извършването на писмена консултация от адвокат и съответно възнаграждението следва да се определи на осн. чл. 6 т. 2 от Наредбата.

В тази насока е Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 3 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не е допуснато до касационно обжалвано определение на въззивния съд, достигнал до същия правен извод.

Обжалваното определение ще следва да бъде отменено в частта за присъденото възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 2815/13.07.2023г., постановено по гр.д.№ 412/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., в частта, с която е допълнено Определение № 2175/26.05.2023г., като е осъдена „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на адв. Д. Г. Б., с личен номер1100108640 АК Пловдив, с адрес гр. П., ул „Р.Д.“ № **, ет. 3 офис 4, адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв.; като вместо това постановяваОставя без уважение Молба с вх.№ 7490/31.05.2023г. на адв. Д. Г. Б., с личен номер1100108640 АК Пловдив, за допълване на Определение № 2175/26.05.2023г., постановено по гр.д.№ 412/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., за осъждане на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Др Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да му заплати сумата за разликата над 200 лв. до 400 лв. за възнаграждение за извършеното безплатно процесуално представителство, на осн. чл.38 ал.3 от ЗА.

В останалата част за сумата до 200 лв. определението е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5