Решение № 1262 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330109487 по описа за 2025 година

Предявени са субективно – пасивно съединени искове с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки от двамата ответници му дължи по 1/2 част от следните суми: сумата 4174,87 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.05.2009 г. до 13.12.2023 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „************“ № ***, за партида с абонатен номер ***************; сумата 2864,77 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.07.2009 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответниците да заплатят на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 927/04.02.2025 г. издадена по частно гр. дело № 20248/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХІХ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, включително и тези, направени в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Б. Е. А. от град П., чрез особения му представител адв. В. Д. (с предишно фамилно име – Ж.), е постъпил писмен отговор на 1 исковата молба, с който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани по изложените в отговора съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Е. А. от град П. не е представил отговор на исковата молба и не е взел становище по исковете.

Постъпил е на *********** г. след изтичане на срока за отговор на исковата молба, отговор от ответника Б. А. чрез особения му представител адв. В. Н. – Т., която заявява, че оспорва иска по основание и по размер и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 927/04.02.2025 г., издадена по частно гр. дело № 20248/2024 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, е било разпоредено всеки от двамата ответници да заплати на дружеството – ищец по 1/2 част от следните суми: сумата 4174,87 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.05.2009 г. до 13.12.2023 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „**********“ № **, за партида с абонатен номер *************; сумата 2864,77 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.07.2009 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 140,79 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответниците при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл. 415 от ГПК – с оглед на което съдът намира, че исковете се явяват допустими.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че двамата ответници са наследници по закон на Е. Б. А., ЕГН: **********, бивш жител на гр. П., починал като *********** на ********** г., чиято ************ Н. Н. А., ЕГН:

**********, е починала на ***************г., а ответниците Б. Е. А., ЕГН:

**********, и Б. Е. А., ЕГН: **********, са техни **********.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – и особено от постъпилото на

*********** г. писмо от

2

********************************** и приложените към него писмени доказателства, налице е подадена декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ пред Община П., в която наследодателите на ответниците са декларирали, че са собственици на процесния имот и същият е съпружеска имуществена общност, от което следва, че ответниците, като техни наследници по закон са собственици, респективно потребители на недвижимия имот, находящ се в гр. П., ул. „**********“ № ***, за консумиране на питейна и отведена канална вода за процесния период – с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от особените представители на ответниците доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на потребители на двамата ответници.

Същевременно, както вече бе посочено, ответниците са осъдени да заплатят на ищеца задължения за периода 08.05.2009 г. – 13.12.2023 г. за главницата и за периода 31.07.2009 г. – 30.09.2024 г. за обезщетение за забава, а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от ищеца в съда на 25.11.2024 г. – поради което, предвид направеното в срок от особения представител на ответника Б. Е. А. възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане от ответниците на по 1/2 от стойността на консумираната питейна вода и отведената канална вода за периода 08.05.2009 г. – 24.11.2021 г. се явява погасена по давност поради изтичане на приложимия в настоящия случай тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „В” от ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното вземане за лихва за забава за периода от 31.07.2009 г. до 24.11.2021 г.

Както се установява от заключението от 05.02.2026 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., неплатените задължения на ответниците за консумиране на питейна и отведена канална вода за период от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2024 г., са в размер от общо 660,27 лева, а лихвата за забава върху тази сума е в размер от общо 93,06 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на главницата исковете се явяват доказани по основание – за периода 25.11.2021 г. – 13.12.2023 г. и до размера от 660,27 лева – за който период и до който размер следва да се уважат, като по отношение на тази претенция за периода 08.05.2009 г. – 24.11.2021 г. и за разликата над посочения до пълния предявен размер исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят, а по отношение на обезщетението за забава – доказани по основание за периода 25.11.2021 г. – 30.09.2024 г. и до размера от 93,06 лева, като по отношение на тази претенция за периода 31.07.2009 г. – 24.11.2021 г. и за разликата над посочения до пълния предявен размер исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед на изхода от спора всеки един от двамата ответници следва да заплати 3 на ищеца по 1/2 част от разноските за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 108,15 евро – платени ДТ и депозити за ССЕ и за възнаграждение на особените представители на двамата ответници, както и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 13,68 евро за производството по частното гр. дело и за производството по настоящето дело, съразмерно с уважената част от исковете.

На всеки един от особените представители на двамата ответници следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 333,36 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Б. Е. А., ЕГН:

**********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „*********“ № ****, представляван от особения представител адвокат В. Д. Д. (с предишно фамилно име – Ж.), със служебен адрес: гр. П., бул. „****************“ № ***, ***********, ет. **, ап. ***, И Б. Е. А., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „***********“ № ***, представляван от особения представител адвокат В. А. Н. – Т., със служебен адрес: гр. П., ул.

„**************“ № ***, вх. **, ет. *, ЧЕ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ДВАМАТА ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ****************** Ю. Р. К., ПО 1/2 част от следните суми: сумата 660,27 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 25.11.2021 г. – 13.12.2023 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № ****, за партида с абонатен номер **************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО по отношение на претенцията за главница за периода 08.05.2009 г. – 24.11.2021 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4174,87 лева ОТХВЪРЛЯ субективно съединените – пасивно искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т.

2 и чл. 124, ал. 1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ; обезщетение за забава в размер 93,06 лева върху главницата за периода 25.11.2021 г. – 30.09.2024 г., КАТО по отношение на тази претенция за периода 31.07.2009 г. – 24.11.2021 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2864,77 лева ОТХВЪРЛЯ субективно съединените – пасивно искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, които суми е било разпоредено ответниците да заплатят на ищеца със Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 927/04.02.2025 г. издадена по частно гр. дело № 20248/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХІХ гр. състав.

ОСЪЖДА Б. Е. А. И Б. Е. А., И ДВАМАТА с посочените ЕГН, последни известни адреси, особени представители И служебни адреси, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ПО 1/2 ЧАСТ ОТ направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № 20248/2024 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, В РАЗМЕР НА 108,15 евро, КАКТО И ПО 1/2 ЧАСТ ОТ юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето и по частно гр. дело № 20248/2024 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав В РАЗМЕР НА 13,68 евро, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІХ гр. състав частно гр. дело № 20248/2024 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника Б. Е. А. – адвокат В. Д. Д. (с предишно фамилно име – Ж.), РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 333,36 евро.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника Б. Е. А. – адвокат В. А. Н. – Т. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 333,36 евро.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5