Решение № 2 от 05.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20254001000239 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 и чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

С Решение № 147/04.09.2025 г. по т. д. № 56/2024 г. Габровският окръжен съд възобновил производството по несъстоятелност на длъжника СД „Нимфа - Г., Г.а“ (н) гр. Габрово; указал на кредиторите на длъжника, че следва да предявят своите вземания писмено пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване на решението в търговския регистър; назначил за временен синдик Б. Л. Б. и определил текущо месечно възнаграждение на временния синдик в размер на 800 лв., считано от датата на встъпването му в длъжност и дата за встъпване - 11.09.2025 г.

Въззивна жалба против решението е подадена от длъжника СД „Нимфа - Г., Г.а“ (н) чрез адв. Кр. П.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Смисълът на разпоредбата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ е искането за възобновяване на производството да бъде направено в едногодишен срок от вписване на решението, като в този срок следва да бъдат ангажирани и доказателствата за нейната основателност – за наличието на достатъчно имущество или за депозиране на сумата, необходима за покриване на началните разноски. В случая след подаване на молбата за възобновяване на производството съдът е указал и е дал възможност на НАП да предплати разноските в 10-дневен срок, който срок е бил продължен от съда по молба на кредитора. Молбата 1 за продължаване на срока е процесуално недопустима, тъй като процесуален срок не може да бъде продължаван, а освен това е подадена от лице без процесуалноправна легитимация – заместник-директор на Дирекция „Държавни вземания“, оправомощен да изпълнява правомощията на директор, но само при отсъствие на титуляра, за което няма представени доказателства. Освен това, съгласно представената заповед изпълнителният директор вече е възложил правомощията по чл. 10, т. 15 и т. 16 от ЗНАП на директора на Дирекция „Държавни вземания“, т. е. вече е извършено делегиране на правомощия на конкретен титуляр. Оспорва автентичността на представените заповеди и пълномощно. Удължаването на първоначалния срок е недопустимо, от което следва, че 10-дневният срок не е спазен. Молбата на НАП за възобновяване на производството е неоснователна и е следвало да бъде оставена без уважение, като се приложи хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови прекратяване на производството и заличаване на дружеството в търговския регистър. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв.

П..

Ответникът по жалбата НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Дриндолова заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

С Решение № 150/16.09.2025 г., постановено по същото дело съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 147/04.09.2025 г., като след „Възобновява производството по т. д. № 56/2024 г. по описа на ГОС по несъстоятелността на длъжника СД „Нимфа-Г., Г.а“ (н)“, добавил: „и по отношение на неограничено отговорните съдружници Г. К. Г. и Р. Г. Г..

Въззивна жалба против решението е подадена от длъжника СД „Нимфа - Г., Г.а“ (н), Г. К. Г. и Р. Г. Г. чрез адв. Кр. П.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ и моли съда да го отмени. Изложени са аргументи за незаконосъобразност на решението, идентични с тези в предходната жалба. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв. П..

Ответникът по жалбата НАП чрез юрисконсулт Д. Дриндолова заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С Решение № 46/06.08.2024 г. по т. д. № 56/2024 г. Габровският окръжен съд обявил на осн. чл. 632 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на СД „Нимфа-Г., Г.а“.

Открил производство по несъстоятелност на дружеството и на неограничено отговорните съдружници Г. К. Г. и Р. Г. Г.. Постановил прекратяване дейността на 2 предприятието на дружеството, обявил го в несъстоятелност и спрял производството по несъстоятелност на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Указал на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението, по молба на длъжника или кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако по набирателната сметка на ГОС бъде депозирана сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността в размер на 5 000 лв.

Решението е вписано в търговския регистър на 06.08.2024 г.

На 06.08.2025 г., видно от датата на подаване на куриерската пратка, по делото е подадена молба от НАП за възобновяване на производството на осн. чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Направено е искане за посочване на банкова сметка, по която да бъдат предплатени определените от съда разноски в размер на 5 000 лв. Молбата е подадена от Ст. Х. – директор на Дирекция „Държавни вземания“ в НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-39/23.06.2023 г. на Изп. директор на НАП да представлява НАП в производствата по несъстоятелност, вкл. да подава молби за възобновяване на спрени производства по несъстоятелност.

С Определение от 07.08.2025 г. съдът указал и дал възможност на НАП в 10дневен срок от съобщението да предплати разноските по посочена банкова сметка.

Определението е съобщено на НАП на 13.08.2025 г.

С Молба от 22.08.2025 г. кредиторът направил искане за продължаване на срока за извършване на плащането на разноските на осн. чл. 63, ал. 1 от ГПК. Молбата е подписана от В. Цанкова – заместник-директор на Дирекция „Държавни вземания“ в НАП, упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-23/18.11.2024 г. на Изп. директор на НАП да изпълнява правомощията на директора на дирекцията при негово отсъствие.

С Определение от 27.08.2025 г. съдът уважил искането и продължил срока с 20 дни, считано от изтичане на първоначалния срок (от 23.08.2025 г.).

С Молба на НАП от 27.08.2025 г. е представен платежен документ за внесени 5 000 лв. разноски. Молбата е подписана от Ал. А. – гл. юрисконсулт в НАП, упълномощен да представлява НАП в производствата по несъстоятелност с Пълномощно № П—30-160/02.0,7.2025 г. на Изп. директор на НАП.

С обжалваното Решение № 147/04.09.2025 г. по т. д. № 56/2024 г., поправено с Решение № 150/16.09.2025 г., съдът възобновил производството по несъстоятелност на длъжника СД „Нимфа-Г., Г.а“ и неограничено отговорните съдружници Г. К. Г. и Р. Г.

Г., като приел, че молбата за възобновяване е подадена в едногодишния срок по чл.

632, ал. 2 от ТЗ и разноските са внесени.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни 3 изводи:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ, допустими са за разглеждане, но са неоснователни.

Съгласно чл. 632 ал. 2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година, считано от вписване на решението за спиране, по молба на кредитор или на длъжника. Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.

Безспорно в случая е, че кредиторът НАП е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника в едногодишния срок по чл. 632, ал.

2 от ТЗ. Този срок е относим към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество или за внасянето на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. Посочените две предпоставки подлежат на доказване в самото производство и преценката за наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ основателността на молбата по чл.

632, ал. 2 ТЗ. Когато искането за възобновяване на производството по несъстоятелност е мотивирано с готовност за предплащане на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е необходимо съдействие от съда, изразяващо се в определяне размера на сумата, която молителят следва да предплати и посочване на сметката, по която същата следва да бъде депозирана. Това разрешение е възприето в съдебната практика и се споделя от настоящия съдебен състав (Решение № 99/23.06.2011 год. на ВКС по т. д. № 59/2011 год., ТК, II т. о., Решение № 101/28.01.2013 г. на ВКС по т. д.

149/2012 г., ТК, I т. о., Решение № 212/26.11.2012 г. на ВКС по т. д. 512/2012 г., ТК, II т. о., Решение № 73/11.5.2012 г. на ВКС по т. д. 1117/2011 г., ТК, I т. о., Решение № 87/24.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1489/2019 г., ТК, II т. о., Решение 203/05.02.2013 г. на ВКС по т. д. 1068/2011 г., ТК, II т. о.).

С оглед на това, следва да се приеме, че искането за възобновяване на производството по несъстоятелност е направено от кредитора в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ (на 06.08.2025 г.), съответно - налице са визираните в закона предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, независимо че разноските са внесени след подаване на молбата.

С нарочно определение съдът е посочил сметката, по която следва да бъдат внесени разноските, с което е изпълнил задължението си да съдейства на кредитора, заявил готовност да предплати разноските. Предвид това, неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно процедиране на съда по отношение на подадената молба.

Като е продължил срока за внасяне на разноските, съдът не е допуснал 4 процесуално нарушение, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. Срокът за внасяне на разноските е определен от съда и не попада в изключенията по чл. 63, ал.

3 от ГПК. Ето защо, той може да бъде продължаван на осн. чл. 63, ал. 1 от ГПК.

Молбата е подадена преди изтичане на първоначално определения срок, а освен това, налице са били уважителни причини за продължаване на срока – специфичните правила за финансово управление и контрол, които съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор прилага кредиторът юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП и за спазване на които се изисква технологично време.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на обжалваното решение за възобновяване на производството по несъстоятелност на осн. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради липса на правомощия и представителна власт на лицето, подало молбата за продължаване на срока и представило доказателства за внесените разноски. Процесуалните действия, извършени от пълномощник, обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. С оглед на това, правен интерес от оспорване действителността на упълномощителната сделка има само упълномощителят, но не и трети лица, каквито в случая са жалбоподателите-ответници (Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС – т. 2, Решение № 296/05.04.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 1776/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 137/01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2020 г., II г. о., ГК). Дори в случая да има отклонение от правилата за делегиране на правомощия и за упълномощаване на процесуалните представители на кредитора, право да оспори действителността на извършените от тях действия има само кредиторът, но не и жалбоподателите-длъжници. Съдът е бил сезиран с искане по чл.

63 от ГПК за продължаване на срока за внасяне на разноските от лице, надлежно оправомощено съгласно приложената към молбата заповед, а доказателствата за преведената сума са представени от лице, надлежно упълномощено да представлява кредитора. Кредиторът не е оспорил извършените от процесуалните представители действия, съответно – той е обвързан от правните им последици.