Решение № 279 от 06.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600561 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от М. Ц. Ц.,чрез процесуалният му представител адв.М. Б. по НОХД № 238/20 год. на Районен съд-Враца и ВНОХД № 298/20 год. на Окръжен съд-Враца,по което е признат за виновен в извършени престъпления по чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 и по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.58а,ал.1 от НК е осъден на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1000 лв.,както и на лишаване от правоуправление за срок от три години.

Твърди,че районния съд превратно е тълкувал на доказателствата,в резултат на което неправилно е дискредитирал част от тях,а друга-необосновано е кредитирал.Поддържа,че съдът е възприел единствено и само самопризнанието на подсъдимият,без да е събрал каквито и да е доказателства за характеристиките на превозното средство и представлява ли същото моторно такова.В тази насока твърди,че управляваното от Ц. представлява двуколесно превозно средство,което не подлежи на регистрация по смисъла на чл.140 от ЗДвП и реда,определен с Наредба № I-45/24.03.2000 год.,поради което липсва елемент от обективната страна на престъпленията.

На второ място счита за неправилни изводите на съдилищата,че подсъдимият е извършител 1 на тези престъпления,като е дал вяра единствено на полицейските служители и в този смисъл не е положил усилия за разкриване на обективната истина ,което е довело до несправедливо осъждане на Ц..Намира и двете обвинения за недоказани,при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата,като липсват елементи и от състава на престъплението по чл.343б от НК,изразяващо се в установяване по надлежния ред на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.

Изразява недоволството си и от размера на наложеното му общо наказание,в която насока изтъква,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и поради това приема същото за явно несправедливо.

Моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответния съд.Прави доказателствени искания-назначаване на автотехническа експертиза и приемане на медицински документи.

В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Осъденият Ц. се присъединява към казаното от защитникът му.

Прокурорът счита искането за неоснователно,тъй като не са налице процесуалните предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

В последната си дума М.Ц. моли делото да бъде възобновено.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

С присъда от 07.07.2020 год. ,постановена по НОХД № 238/20 год. по описа на Районен съд-Враца,подс.М. Ц. Ц. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и във вр. с чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 и ал.2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.343г във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години,като на основание чл.59,ал.4 от НК е приспаднато времето,през което е бил лишен от това право по административен ред,считано от 05.10.2019 год.

Със същата присъда подс.Ц. е признат за виновен в извършено престъпление и по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.373,ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 и ал.2 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание 2 лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване,към което е присъединил наказанието глоба в размер на 1000 лв. и лишаването от правоуправление.

С решение от 16.11.2020 год. на Окръжен съд-Враца по ВНОХД № 298/20 год. присъдата е изменена,като е намален размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК от седем на шест месеца.Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо,тъй като е направено от лице,осъдено за престъпление от общ характер и в установения от чл.421,ал.3 от НПК 6месечен срок,считано от деня на влизане в сила на присъдата,който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на посочените в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК-решение,непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия,в чийто интерес се претендира отмяната.

На първо място е необходимо да се изтъкне,че настоящото производство е извънредно по своя характер и съдът е обвързан от твърдените основания за възобновяване,които по силата на чл.422,ал.1,т.5 от НПК са посочените в чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК касационни основания.Проверката не включва установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,тъй като съдът действа като инстанция само по правото,като предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт.Освен това следва да се отбележи,че необосноваността не е касационно основание,защото не подлежи на контролиране вътрешното убеждение на решаващият съд и в тази връзка възражения,които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка,защото то трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и в този смисъл следва да бъде проверено дали изводите на решаващият съд са в резултат на съвкупна преценка на доказателствените източници.

В настоящият процес са релевирани всички касационни основания по чл.348,ал.1,т.1-3 от НПК-нарушение на закона,допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание,като нарушението на закона е налице,когато той е приложен неправилно в рамките на установените фактически положения или не е приложен закон,който е трябвало да бъде приложен.

Извършената от настоящият съдебен състав проверка на въззивното решение не констатира да е допуснато съществено процесуално нарушение,каквото се твърди в искането за възобновяване,а именно:липса на анализ на показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства и доказателствен дефицит.

Производството по делото е протекло по диференцираната процедура на чл.371,т.2 от 3

НПК ,като подсъдимият е признал изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти във връзка и с двете обвинения.Така направеното от подсъдимия самопризнание е било обсъдено наред с всички събрани доказателствени материали,като въззивният съд е направил пълен анализ на същите,изпълнявайки задължението си в тази насока и след като е проверил изцяло правилността на постановената от районния съд присъда,независимо от основанията,посочени от подсъдимия,които в конкретния случай са били насочени единствено и само към размера на наложеното му наказание.

Видно е от мотивите на въззивното решение ,че съдът е подложил на собствен анализ направеното от подсъдимия самопризнание съвкупно с показанията на св.Г.,П. и Д. и писмените доказателства по делото-акт за установяване на административно нарушение,талон за медицинско изследване,заповед за временно отнемане на свидетелството за правоуправление,протокол за медицинско изследване,разпечатка от паметта на „АлкотестДрегер 7510”,показваща концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 2.91 промила,документ за извършена последваща проверка на средството за измерване,справка за липсата на регистрация на мотопед марка „Гарели”,справка за съдимост и характеристични данни за подсъдимия.Съпоставяйки направеното от подсъдимия самопризнание с посочените писмени доказателства,съдът е направил извод за пълнота на доказателствата за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства и за доказателствена обезпеченост на обвинителната теза и за двете престъпления,за които Ц. е предаден на съд.При осъществяването на тази дейност съдът е спазил процесуалното изискване на разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК ,като е формирал вътрешното си убеждение в резултат на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,без да е допуснал едностранчиво или превратно тълкуване на доказателствата.

С оглед на това както първоинстанционния,така и въззивния съд са достигнали до правилни и съобразени със закона правни изводи,че осъденият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията,за които е предаден на съд,като са установени по еднопосочен и безпротиворечив начин времето и мястото на извършването им,както и техния автор в лицето на подсъдимия.

Не е налице и нарушение на материалния закон.Изложените в искането съображения досежно престъплението по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,че мотопеда „Гарели” не е МПС по смисъла на закона и не подлежи на регистрация,по съществото си изразяват недоволство от установените фактически положения,в която насока отново следва да бъде изтъкнато,че процедурата по възобновяване не включва установяването на фактически положения и събиране на доказателства.Въпреки това съдът счита за нужно да изтъкне,че този въпрос е бил изследван от решаващите съдилища и същите в съответствие с разпоредбите на чл.140,ал.1 от ЗДвП и тези на Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. са приели,че управлявания от подсъдимия мотопед е подлежал на регистрация по реда на посочената Наредба,каквато същият не е имал и е бил без поставени регистрационни табели.

4

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема,че оценъчната дейност на съдилищата по фактите не страда от релевираните в искането пороци,т.е. не са допуснати съществени процесуални нарушения,като липсва нарушение и на материалния закон.

На последно място в искането се прави и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание,което също се явява неоснователно.

Отчетени са всички значими за определяне на отговорността обстоятелства,като в кръга на отегчаващите такива са включени обремененото съдебно минало на подсъдимия,осъждан единствено за престъпления по транспорта-управление на МПС след употреба на алкохол,негативните му характеристични данни по местоживеене и не на последно място установената значителна концентрация на алкохол у подсъдимия,надвишаваща повече от пет пъти границата,при която извършеното представлява административно нарушение,а като смекчаващо обстоятелства е ценено добросъвестното му процесуално поведение.Въззивният съд е приел,че направеното от него самопризнание не следва да се счита допълнително и за смекчаващо отговорността обстоятелство,тъй като извън признанието на фактите,което е предопределило възможността той да се възползва от процедурата на чл.371,т.2 от НПК,не е оказал съдействие за разкриване на обективната истина по делото.

Така анализираните обстоятелства налагат извода,че наложеното на подсъдимия наказание не се явява несъразмерно тежко,поради което и не е налице основанието на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.3 от НПК. Коректното му процесуално поведение само по себе си не е от естество да обуслови намаляване на наказанието,разгледано на плоскостта на задълженията му в тази насока,възложени му по силата на процесуалния закон,а не се установява по делото Ц. да е оказал съдействие за разкриване на обективната истина.В тази насока е необходимо да се отбележи,че фактите по делото са установени в резултат на ефективната дейност по разследване на органите на досъдебното производство,вследствие на която делото е попълнено с достатъчно доказателства,които по своето съдържание и обем са довели до разкриване на обективната истина.