Решение № 2857 от 24.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2857 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря Н. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110146097 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу О. М. С. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2969.76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер . за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /31.05.2022 г./ до изплащане на вземането; сумата от 355.34 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 58.09 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, както и сумата от 11.10 лв., представляваща обезщетение за забава по отношение на цената за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28749/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника за процесния имот, срещу когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28749/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че 1 съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Х. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в подаденото възражение е възразил, че сумата е недоказана и е релевирал възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от това е посочил, че не се намира в облигационни отношения със заявителя.

Третото лице-помагач изразява становище, че разпределението на топлинната енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни последици, както и, че е погасил претендираните вземания.

Във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се установява от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1991 г., видно от който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот – апартамент 26, находящ се в гр. С. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.

В подкрепа на направения извод са и другите представени писмени документи по делото – молба от ДСК – жилищно кредитиране, списък на етажните собтственици и др. Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на 2 топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за собственика – О. М. С., е възникнало задължение да плати дължимата цена.

Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият като потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „Монитор“. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на трето лице.

Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира следното:

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., като ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна енергия. Според експерта количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, ж ж.к. „Надежда-2“, бл. 256, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период е функционирал един брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „Х., който е издал изравнителните сметки за всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период. Според главния отчет и 3 изравнителните сметки на ФДР в процесния имот има три броя радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление /ИРРО/. Абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява по показанията на два броя водомери за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота главните отчети са подписани. Посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените от третото лице-помагач писмени документи. Според експерта сумите са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е 2851.00 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния период – за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. резултатът от изравнението е сума за получаване в размер на 265.53 лв., а за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. – сума за доплащане в размер на 319.05 лв. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период. Съдът намира, че следва да се вземе предвид посочената от вещото лице по СТЕ като дължима стойност на топлинната енергия за процесния период, тъй като именно тази стойност отговаря на реално доставената и потребена топлинна енергия до имота, която може да бъде остойностена справедливо от вещото лице-топлотехник, а не от вещото лице-счетоводител, което е изготвило заключението си единствено въз основа на счетоводните отразявания, направени при ищцовото дружество.