Решение № 17366 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17366 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110144059 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

.. е предявило срещу И. Т. И., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2683,30 лeвa, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 151, вх. Д, ет. 4, ап. 127, с аб. № 300994, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.02.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 403,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г., сумата в размер на 62,31 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г., до изплащане на вземането и сумата в размер на 11,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 16.02.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 10128/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационно правоотношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия, съответно, че не е потребена топлинна енергия, като се позовава и на изтекла погасителна давност за 1 претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ... изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай от приетата по делото Заповед № РД-41-1823 от 16.05.1986 г. се установява, че наследодателите на ответника – ... и ... са придобили правото на собственост върху процесния имот. От събраните по делото доказателства, включително неоспореното и прието удостоверение за наследници се установява, че ... е починал, а впоследствие е починала и ... – на 07.01.2019 г., като техен единствен наследник по закон е ответникът И. Т.

И.. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба ответникът заедно с наследодателката й Бойка И. в качеството им на собственици на процесния имот са били клиенти на топлинна енергия през исковия период, като ответникът в качеството на наследник по закон на последната освен правата е наследила и задълженията на същата, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, налагащи извод в друг смисъл. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил процесния имот преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че 2 начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007 г., Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г., ЗЕ. Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имот, отдадена от 2 бр. радиатори с ИРРО и за БГВ, начислена по показанията на 2 бр. водомера за топла вода. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 2683,35 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани плащания, поради което предявеният иск се явява основателен в пълния предявен размер от 2683,30 лева.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 е в размер на 62,31 лева, поради което и доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен.

С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 25.02.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 25.02.2019 г. в случай, че ищецът претендира такИ., би следвало да са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва да тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобИ.т права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен 3 вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., тъй като давността за задължението за месец ноември 2018 г. изтича на 25.03.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 25.02.2022 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност вземания за главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. възлизат на сумата в общ размер на 239,48 лева, а задължението на ответника за потребена топлинна енергия за непогасения по давност период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в общ размер на 2443,87 лева. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и период, а за разликата до пълния предявен размер от 2683,30 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.