Решение № 235 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Г.ев

Дора З. Илиева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора С. К. М. като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606761 по описа за 2024 година Взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурора при Софийска районна прокуратура срещу присъда № 381 от 10.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 904 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, НО, 134-ти състав.

С протестираната присъда подсъдимият Г. И.а е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 2 НК за това, на 06.02.2023г., около 17:05 ч., в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Чудомир“ към ул. „Христо Силянов“ да е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, след употреба на аналог на наркотично вещество – хексахидроканабинол, което представлява аналог на наркотичното вещество тетрахидроканабинол, съответно бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

Държавният обвинител, недоволен от присъдата, в срочно депозиран протест, по повод на който е образувано въззивното производство, излага аргументи за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, почиващи на виждането му за пълна доказаност на обвинението – както от обективна, така и от субективна страна. В допълнително писмено изложение се навеждат конкретни доводи, с които се оспорва правилността на първостепенния съдебен акт, в частност такива за наличието на противоречие 1 в мотивите на първостепенния съд спрямо действителния смисъл на закона.

В сезиращия документ липсват конкретни искания за попълване на доказателствената съвкупност по делото.

Срещу протестът не са постъпили възражения.

Настоящия съдебен състав в свое определение от 14.11.2024г., след проверка на въпросите по чл. 327 НПК прецени, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове подлежащи на инстанционен контрол пред въззивния съд по съответния ред, както и, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото следва да бъде дадена допълнителна възможност на подсъдимия на даде обяснения.

В проведеното открито съдебно заседание, представителят на Софийска градска прокуратура, заявява, че поддържа изложеното в протеста и също счита за неправилни изводите на първостепенния съд за липса на умисъл у подсъдимия при извършване на деянието. В подкрепа на вижданията си, акцентира върху съдебното минало на подсъдимия, от което следвало да се направи заключение, че последният е запознат с въздействието и ефекта на наркотичните вещества. Пледира за отмяна на оправдателната присъда, с постановяването на нова такава – осъдителна по характер, при която да бъдат съобразени преимуществено смекчаващите отговорността обстоятелства и да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ под законоустановения минимум, с приложение на института на условно осъждане, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6/шест/ месеца.

Пред въззивния съд подсъдимият Г. И. и неговият защитник – адв. Р., оспорват протеста на прокурора и молят за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Поддържат, че Софийски районен съд правилно е достигнал до изводите си за оправдаване. Оспорват доводите на прокурора за наличието на умисъл у подсъдимия в извършването на деянието, с твърдение, че инкриминираното средство на престъплението – хексахидроканабинол, се предлагало свободно в търговската мрежа, поради което, нямало как подсъдимият да знаел, че употребата му при управление е забранена от закона. На следващо място, посочва, че последното било обявено за аналог на наркотично вещество близо месец, след деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, поради което, с още по – голяма категоричност следвало да се приеме липсата му на умисъл към извършването на инкриминираното деяние. Именно по този аргумент, счита, че извършеното от подсъдимия не е съставомерно и от обективна страна.

В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума, подсъдимия Митков моли оправдателната му присъда да бъде потвърдена.

Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира следното:

Депозираният протест е постъпил в рамките на законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на ревизия съдебен акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество. Софийски градски съд го намира за неоснователен.

Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност установява сходна на възприетата от Софийски районен съд фактическа 2 обстановка, а именно:

Подсъдимият Г. Л. И. е роден на *******г., в гр. София, българин, български гражданин, понастоящем, живущ в гр. София, ул. „*******. Не е женен, не е осъждан, в момента работи като „началник склад“.

Подсъдимият И. се сдобил по неустановен по делото начин и от неустановено място, с електронна цигара, тип „Вейп“, със съдържание в течността на цигарата – хексахидроканабинол. В рамките на предхождащите 06.02.2023г., двадесет и четири часа, подсъдимият И. употребил гореспоменатата електронна цигара, след което на 06.02.2023г., около 17.05 часа предприел управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка, „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******* в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Чудомир“, към ул. „Христо Силянов“.

Св. С. и св. С., в качеството им на автоконтрольори спрели за проверка автомобила управляван от подсъдимия И. на бул. „Ломско шосе“, пред № 142.

При извършване на проверката, св. С. и С. изпробвали водача с техническо средство алкотест дрегер, както и с техническо средство – DRUGTest 500, с № АРМФ 0097. Пробата на И. за наличие на алкохол в издишаното количество въздух дала отрицателен резултат. Положителни стойности обаче били отчетени от техническото средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози – канабис 25 и амфетамин. При тези констатации, св. С. съставила на подсъдимия И. АУАН № 902323, за извършено нарушение по чл.

5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

В 17:50 часа св. С. С. издал на И. талон за медицинско изследване № 0806397, с указание, последният да се яви във Военно-медицинска академия в рамките на следващите 40 минути, за извършването на химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози.

И. бил съпроводен до ВМА от полицейските служители, където се явил в 18:40 ч. и му били взети кръвни проби и проба от урина. След анализ на взетите от И. проби, в тях се установило веществото хексахидроканабинол.

На 09.03.2023г., при проведено заседание на Националния съвет по наркотични вещества по т. 1 от дневния ред, било прието решение „да се постави под контрол веществото Hexahidrocanabinol /хексахидроканабинол/ в Списък 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Прието било още, до включването му в забранителния списък, веществото да се разглежда като аналог на тетрахидроканабинола по смисъла на ЗКНВП.“

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез приобщаването по предвидения в НПК ред следните относими доказателства: гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите:

Елена С. /приобщен от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, л.12/; свидетелските показания на С. С. /приобщен от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, л. 13/ разпитът на вещото лице Атанасов /непосредствено пред пъвоинстанционния състав на съда, л. 51 – съдебното производство /, от обясненията на подсъдимия И., в кредитираната им част, изложени непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав /л. 52 съдебното производство/; писмените доказателства по делото: Талон за медицинско изследване № 3

086397 /препис – л. 19 и оригинал – л. 33/; резултат от Dreger Drugtest 500 /л.21/, Протокол за сервизна проверка на Drugtest 500 /л.22/, Справка за съдимост /л. 37 и 49 и 58 ДП и л. 15СП/; писмените доказателствени средства: АУАН № 902323 /л.15а, ДП/, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 34/; способи на доказване: Съдебна химикотоксилогична експертиза /л. 28 и сл. ДП/.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие пред настоящия състав, макар подсъдимият И. да се възползва от правото си да откаже да дава обяснения, въззивният съд приобщи следните писмени доказателства: справки от ЦМУ вх. № 2794/10.01.2025г. и вх. № 15706/10.02.2025г. /л. 22 и л.

42 – вззивно п-во/, справки от ГДНП с вх. № 4936/16.01.2025г. и с вх. № 19904/18.02.2025г. /л. 27 и л. 45 – вззивно п-во/.

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на собствения си прочит на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и способ на доказване – експертиза, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формирането на правилни и безпротиворечиви изводи по фактите.

В рамките на въззивното съдебно следствие, на свой ред, въззивният съд прецени за необходимо и попълни доказателствената съвкупност по делото, което по същество не наложи внасянето на съществени корекции във възприетата от районния съд фактическа обстановка, а доведе до различни от възприетите от районния съд правни изводи.

Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд, макар да е подценил двойствената природа на обясненията на подсъдимия И. – като гласно доказателствено средство, но и като средство за защита, давайки им вяра в цялост, за разлика от настоящия състав, в достатъчна степен е преценил останалите доказателствени източници, приобщени по делото, като последните са ценени според действителното им съдържание, което по същество е довело да правилни фактически изводи досежно релевантните към предмета на доказване факти в конкретното производство.

Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения доказателствен анализ, с изключение на частта, в която районният съд е дал пълна вяра на обясненията на подсъдимия И.. В останалата си част оценката на доказателствата по отношение на останалите фактически констатации, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика.

Предвид гореизложеното, както и отчитайки, че фактическата обстановка, установена от СРС не се оспорва от страните във въззивното производство, и доколкото се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, въззивният съд счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ , направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само спорните моменти, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или 4 протеста /решение № 181/2012 г., ВКС, I н.о., решение № 372/2012 г., ВКС, III н.о., решение № 513/2013 г., ВКС, I н.о., решение № 371/2016 г., ВКС, III н.о./ Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, следва да посочи следното:

Софийски градски съд възприе изцяло изводите на първия съд, относими към времето, мястото, механизма и авторството на деянието.