Решение № 155 от 18.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. *, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Калина Г. Пейчева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20242300500220 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на С. С. И., чрез адв.М.Ж., против Решение №276/16.05.2024 г., постановено по гр.д.№734/2024 г. по описа на Районен съдЯмбол, с коeто е изменен размерът на определената с решение по гр.д.№808/2021 г. по описа на ЯРС издръжка, която бащата С. С. И., ЕГН ********** от гр.*, ул.*** е осъден да заплаща на М. В. Г., ЕГН ********** от гр.*, ул.***, като майка и законен представител на малолетното дете В. С. И., ЕГН **********, като е увеличен размерът на издръжката от 170 лв. на 300лв. месечно, платима до петнадесето число на всеки календарен месец, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, както и са присъдени разноски по делото и е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно. Излагат се оплаквания във връзка с безпристрастието на съда, който е проявил предубеждение спрямо ответника, приканвайки го към сключване на спогодба, несъобразена с неговите финансови възможности. Изразени са доводи във връзка с доброволно плащаните от въззивника разходи за детето и относно по-големите финансови възможности на майката, съответно – помалките такива на бащата. В жалбата са направени оплаквания относно приложението на чл.

150 от СК от съда, относно пропуска да разгледа предпоставките за определяне размера на издръжката, залегнали в задължителната съдебна практика. Въведени са твърдения за влошено здравословно състояние на бащата. От ЯОС се иска "да отмени решението, да отхвърли иска и да присъди издръжка в минималния по закон размер, както и да присъди направените от въззивника по делото разноски за двете инстанции".

Подаден е отговор на жалбата от въззиваемата В. С. И., чрез М. В. Г. - нейна майка и законен представител, представлявана от пълномощника си адв.С. Т., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Според страната решението е правилно и обосновано, постановено при правилно тълкуване и приложение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че решаващият състав на Районен съд – Ямбол е подходил пристрастно и предубедено спрямо ответника, като в резултат на това е 1 решил делото в полза на ищцовата страна. Счита, че е налице изпълнение от съда на задължението му да предложи на страните спогодба и от това не следва да бъдат правени изводи за пристрастност спрямо другата страна. Изложени са доводи, че въззивникът не е направил искане за отвод на съдебния състав пред първата инстанция, ако е считал, че подхожда предубедено, а оплакванията едва във въззивна жалба са несвоевременно заявени и изцяло голословни и недоказани. Според въззиваемата, ЯРС правилно е отчел всички релевантни за спора обстоятелства, като е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, отчитайки както всички потребности на искащия издръжка, така и възможностите на дължащия издръжката. Правилно е преценил безусловността на задължението за издръжка и обусловеността на нейния размер от изменението през последните години на социално – икономическата обстановка в страната, стандартът на живот и поскъпването на цените на стоките и услугите в цялост. Отчел е настъпило трайно изменение в обстоятелствата, доказващо потребностите на детето и неговата нужда от издръжка. Изтъкнат е фактът, че ответникът сам е ангажирал по делото доказателства, че изплаща ипотечен кредит с месечни вноски по него, надвишаващи значително доходите му, които следователно са недоказани, като задълженията по договори за кредит следва да бъдат разглеждани и възприемани от съда като такива, които нямат приоритет спрямо издръжката.

Иска се ЯОС да остави въззивната жалба без уважение, да потвърди обжалваното решение и да осъди противната страна да заплати разноските по делото за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника С. С. И. не се явява, но се представлява от процесуалния си представител адв. М. Ж., който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Претендира и за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззиваемата В. С. И., чрез нейната майка и законен представител М. В. Г., не се явяват но се представляват от пълномощника адв.С. Т., който поддържа заявеното в писмения отговор становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд и не е спорна между страните.

Така не е спорно, че М. В. Г. и С. С. И. са родители на детето В. С. И., родена на **** г., непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на което се полагат от майката. Видно от удостоверение №УВД19-242/13.02.2024г. на ОУ „Петко Рачов Славейков“ – Ямбол В. И. е записана като редовен ученик за учебната 2023/2024 г. и посещава редовно учебните занятия.

Не се спори и че със споразумение, постигнато по гр.д.№1818/2021 г. по описа на ЯРС, утвърдено с решение №326/28.10.2021 г. упражняването на родителските права по отношение на детето В. С. И. е предоставено на майката М. В. Г., а бащата С. С. И. се е задължил да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 23.09.2021 г.

Ищцата е представила договор за наем от 05.10.2021 г., според който заплаща месечен наем в размер 400 лв. за наетото от нея жилище в гр.*, ул.**** От удостоверение, изх.№DL-1391/24.04.2024 г. на "ЛИДЛ България" ЕООД се установява, че за периода м.10.2023 г. – м.03.2024 г. ищцата е получила общ брутен доход от 16446,52 лв.

В подкрепа на възраженията си ответника е представил извлечение от банковата си сметка, видно от която се установява кога е плащал издръжка за детето, платена осигуровка на детето от 200 лв. на 26.01.2024 г. Съгласно вносна бележка от 24.03.24 г. ответника е внесъл сумата от 79,01 лв. в полза на ДЗИ – Животозастраховане ЕАД, като от представеното съгласие на същия от 23.03.23 г. се установява, че той се е съгласил да заплаща посочената сума за застрахователна услуга „лечение без граници“ за себе си и детето. Ответника е представил допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ****, сключен с "ЙЕТТЕЛ България" ЕАД с месечен абонамент от 26,99 лв. Според служебна бележка издадена от "СПЕШЪЛ СИКЮРИТИ ГРУП" ООД на 17.04.2024 г. ответника е назначен на безсрочен трудов договор на длъжност "управител" и 2 има осигурителен доход за март 2024 г. от 988,98 лв.

Разпитаната по делото свидетелка Т.Г. – баба на детето и майка на ищцата, е заявила, че детето има нужда от качествена храна и облекло, което с възрастта трябва непрекъснато да се обновява. Сочи, че детето има наклонности и дарби, свързани със спорт и музика, които майката смята да насърчава и за които й трябват допълнително средства. Отделно детето често боледува от респираторни заболявания, има късогледство за което редовно посещава лекар, необходими й са очила, за които майката е заплатила 200 лв., както са необходими и допълнително средства за прегледи. Знае, че майката живее с детето на квартира, където му е осигурила необходимия комфорт. Не знае финансовото състояние на бащата, но свидетелства, че на няколко пъти е помагал с допълнителни средства от по 50 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество въззивната жалба се намери за неоснователна.

Съображенията са следните:

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.150 от СК. Цитираната разпоредба създава законова възможност за изменение на определена издръжка при промяна на обстоятелствата, при които е била определена. Относима в случая е разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с разпоредбите на чл.142 от СК, където ал.1 предвижда, че размерът на издръжката се определя, според нуждите на лицето, имащо право на такава и възможностите на този, който я дължи. Това съотношение следва да се вземе предвид от съда, според конкретните данни, без оглед на изтеклия период от време от първоначалното определяне или предходно изменение на същата. Съдът следва да съобрази и нормата на чл.142, ал.2 СК, където законодателят е определил минималния размер на издръжката (не и максималния такъв), като равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната.

Безспорно е между страните в настоящото производство, а и от доказателствата е установено, че М. Г. и С. И. са родители на детето В., родена на **** г., в момента малолетна. Установено е, че упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която то живее и която полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Установен по делото факт е и че предходния размер на издръжката – 170 лв., считано от 23.09.2021 г. е определен със споразумение, постигнато по гр.д.№1818/2021 г. по описа на ЯРС, утвърдено с решение №326/28.10.2021 г., като от тогава е изминал период от повече от 3 години, през който безспорно са настъпили промени, както в социално-икономическите условия в страната, така и в материалните възможности на родителите и във възрастта на детето и неговите нужди, т.е. предявения иск е доказан по основание.

За да определи размера на дължимата издръжка, въззивния съд съобрази събраните по делото доказателства, взе предвид възрастта на детето (към момента на навършени 9 години), което безспорно е пораснало от момента на предходното определяне на издръжката, при което съответно са нараснали и неговите нужди. Съдът съобрази и обстоятелството, че предходния размер на издръжката е определен през 2021 г. по спогодба между родителите, при средномесечен брутен доход на майката в размер на 1764 лв. и при липса на доказателства за доходите на бащата към този момент.

Понастоящем е установено, че майката реализира средномесечен брутен доход в размер на 2741 лв. и данни за бащата за осигурителен доход само за м.март 2024 г. от 988,98 лв., т.е. отново липсват доказателства за брутния доход на бащата.

3

При всички тези фактически данни въззивния съд счита, така както е приел и първоинстанционния съд, че ако родителите живееха заедно биха отделяли за детето В. (с оглед възрастта и потребностите му) една обща сума от около 600 лв. месечно, която да се поеме от родителите по равно, т.е. бащата, без особени затруднения, би отделил сумата от 300 лв., а останалата сума от 300 лв. да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за детето.

Така мотивиран, въззивния съд намира за неоснователни възраженията на въззивника за невъзможност да заплаща издръжка в размер по-голям от минималния определен в закона такъв. Без правно значение са доводите му, че получава по-ниски доходи, изплаща вноска по кредит и доброволно заплаща допълнителни разходи за детето. За да достигне до такива правни изводи, съда взе предвид нормата на чл.143, ал.2 СК, където законодателят е уредил една безусловност на издръжката по отношение на ненавършили пълнолетие деца: родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.