Решение № 5 от 31.03.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева при участието на секретаря Антонина В. Митева в присъствието на прокурора Д. Бл. Анг. като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600373 по описа за 2021 година С присъда от 18.06.2021г. по н.о.х.д. № 906/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, подсъдимите В. Н. В., В. СТ. В. и М. Т. К. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал.

3, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, състоящо се в това , че в периода от 20.07.16г. до 30.09.2016г., с четири отделни деяния, в съучастие, като съизвършители между тях и подсъдимите ИВ. К. АЛ. и П. Д. П., с цел да набавят имотна облага за М. Т. К., принудили Л. А. П., чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му, с което причинили имотна вреда в размер на 677 859 лева на „Б. .“ ООД, представлявано от управителя Л. А. П., като с деянието са причинени значителни имуществени вреди и е извършено от повече от две лица.

Със същата присъда подсъдимият И. К. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е участвал като извършител в едно от деянията, включени в горното продължавано престъпление, а именно: осъщественото на 20.07.2016г., както и по обвинението да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимият П. Д. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е участвал като извършител в последното деяние, 1 включено в съвкупността по чл. 26 от НК - това, осъществено на 30.09.2016г.

С описаната присъда първостепенният съд е отхвърлил предявения от гражданския ищец Л. А. П. против подсъдимите В. Н. В., В. СТ. В., И. К. А., М. Т. К. и П. Д. П. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016г. до окончателното й изплащане.

С присъдата СНС е разрешил въпроса за част от веществените доказателства и за разноските по делото.

Присъдата е оспорена от държавното и частното обвинение.

Във въззивния протест се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като съдът превратно е оценил доказателствената съвкупност. Навежда се, че фактите и обстоятелствата по делото са интерпретирани без връзка в тяхната съвкупност.

Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Същата претенция е заявена и в допълнение към протеста, депозирано след запознаване с мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

В допълнението се прави разбор на доказателствената маса и се поддържа, че тя установява осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението „изнудване“ от петимата подсъдими с обективните и субективни признаци, очертани в обв. акт, както и на престъпния състав по чл. 339, ал. 1 от НК от подс. И.А..

С въззивна жалба, подадена от частния обвинител и граждански ищец Л. А. П. се иска отмяна на присъдата в наказателната и в гражданската част относно подсъдимия В.В.. Твърди се, че единствено поведението на В.В. може да се квалифицира като принуда, докато от останалите подсъдими М.К., В.В., И.А. и П.П. не е реализиран състава на престъплението и поради това намира за правилна оправдателната присъдата по отношение на тях. Във връзка с изложеното, жалбоподателят П. моли съда да отмени присъдата в обжалваната част, с която В.В. е признат за невиновен и да постанови нова присъда, с която той да бъде признат за виновен, като същевременно моли гражданския иск срещу подс. В. да бъде уважен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и заявените с него искания. Счита, че съдът се е доверил единствено и само на защитните тези на подсъдимите и на техните защитници и не е възприел доказателствата, които сочат именно към престъпната дейност, за която е повдигнато обвинение. Изтъква, че доказателствата, съдържащи се в свидетелските показания на свидетелите Л.П., Ю. П.а, В. Б., Л. С. и други, които оформят наличието на престъпната дейност на подсъдимите лица, не са коментирани и съдът ги е изключил, без да обясни защо не ги приема. В мотивите нямало яснота за липсата на вина и на престъпна дейност у подсъдимите лица, след като доказателствения материал по делото изобилствал от такъв, който 2 противоречал на доказателствените източници, на които се базирал едностранчиво съдът. Посочва се, че не са обсъдени в цялост изготвените и приетите съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертизи, които доказват по безспорен начин въздействието върху психиката на Л.П. чрез осъществените заплахи върху неговата личност. Представителят на държавното обвинение намира за доказано по безспорен начин и обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, повдигнато на подсъдимия А.. Пледира въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова с осъдителни диспозитиви.

Защитникът на подсъдимия В.В.- адв. А., моли на основание чл. 338 от НПК да бъде потвърдена присъдата на СНС, тъй като липсват основания за нейната отмяна. Твърди, че в протеста липсват каквито и да било конкретни доводи по отношение на това каква е заплахата, начинът по който е отправена спрямо Л.П., какво е участието на всеки от подсъдимите, извън твърдението за това, че пострадалият е попитан как е болното му момче. Сочи, че прокуратурата е изтъкнала пред състава на АСНС доводи, че целта на извършителите е била да се облагодетелстват най-общо всичките обвинени лица, без да се изтъкват аргументи по какъв начин ще бъдат облагодетелствани, докато в обвинителен акт е посочено, че тези суми са били за облагодетелстване на подсъдимия М.К.. Счита, че СНС правилно се е аргументирал защо дава вяра на показанията на свид. Л. Намира твърдението, че е даден приоритет само на показанията, депозирани в хода на съдебното следствие и са игнорирани тези от досъдебното производство, е некоректен прочит и на мотивите на атакуваната присъда и на доказателствената съвкупност. Намира, че показанията на пострадалия Л.П. правилно не са получили кредит на доверие от първоинстанционния съд, тъй като освен че са разнопосочни като твърдения, противоречат изцяло на събрания доказателствен материал. Прави разбор на събраните по делото доказателствени източници и счита, че коректният им прочит сочи, че престъпното източване и съсипване на „Б... “ ООД е резултат от поведението на Л.П.. В заключение изтъква, че закономерният резултат на това разследване е оправдаването на всичките подсъдими, защото противоправно поведение липсва.

Подсъдимият В.В. моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия В.В. - адв. Г., се солидаризира с пледоарията на адв. А.. Моли АСНС да остави без уважение депозирания протест като неоснователен и да потвърди присъдата на първия съд като правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият В. моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия И.А. - адв. С. моли да не уважава протеста на Специализираната прокуратура. Твърди, че в конкретния случай с действията си по иницииране на този процес Л.П. прикрива собственото си престъпно поведение по отношение на имуществото на фирмата, която е 3 управлявал с пълномощията, които са били предоставени от немските граждани. Изтъква, че ако внимателно се прочетат показанията на Л.П., както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, ще се установи, че на практика инициатор на участието на подсъдимия А. в срещата, проведена на 20.07.2016 г., е най-вече самият Л.П., като липсва престъпно поведение в действията на И.А. във връзка с посочената среща.

Дори подс. И.А. в самата среща въобще не е участвал. Поддържа, че няма никакви доказателства по отношение на инкриминираното на И.А. обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. Относно обвинението по чл. 339 от НК, поддържа, че подс. И.А. е разполагал и е имал разрешително за оръжие, което е било в процес на продължаване, когато патроните са намерени в дома му.

Счита, че в конкретния случай е налице разпоредбата на чл. 9 от НК, а именно малозначителен случай, тъй като всеки, който притежава огнестрелно оръжие, притежава и боеприпаси към него, поради което правилно първоинстанционният съд го е оправдал и по това обвинение.

Подсъдимият И.А. моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия М.К. - адв. Т. пледира оправдателната присъда да бъде потвърдена, като постановена при спазване на всички процесуални правила. Счита, че фактическата и правна обтановка по делото са изяснени задълбочено и всестранно от първоинстанционния съдебен състав, като СНС е допуснал събирането и проверката на всички възможни доказателства, удовлетворявайки в максимална степен, както исканията на защитата, така и тези на държавното обвинение. Твърди, че представителите на държавното, а и на частното обвинение не са успели да защитят обвинителната теза в обема и съгласно стандартите, заложени в НПК, а от там именно е последвало постановяването на оправдателен диспозитив по отношение на подсъдимия К..

Подсъдимият М.К. моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия П.П. - адв. К., моли АСНС да потвърди първоинстанционната присъда. Счита, че показанията на пострадалия П. и на другите свидетели Б. и Ю. С. са изследвани всестранно от първоинстанционния съд, като последният се е спрял на цялостната противоречивост между тези свидетелски показания, вътрешната противоречивост между тях, а и противоречивостта на житейската и правна логика, която те съдържат. Твърди, че действията на П. правилно са възприети от първоинстанционния съд, че без неговото активно действие с цел разграбване на имуществото на „Б......“ ООД не е могло то да бъде осъществено. Подкрепя СНС в изводите му, че с цел да прикрие своите действия, П. е направил опит за пускането на сигнал, за да прехвърли вината за източване на средствата на „Б....“ ООД. Твърди, че подс. П. не e отправил заплахи, като в показанията на Б., последния обяснява, че сделката пред нотариуса е протекла нормално, което кореспондира и с показанията на нотариуса, че не е имало конфликт между присъстващите лица. Сочи, че 4 самият пострадал П. няколко пъти дори и в собствения си разпит пред първоинстанционния съд, а и в досъдебното производство е обяснил, че подсъдмият П. е изключително кротък, благ, винаги усмихнат, никога не му отправял заплахи. Изразява несъгласие с коментара на държавното обвинение, че първоинстанционния съд не се е спрял върху експертизите, като сочи, че СНС е обсъдил компютърно-техническата експертиза, обсъдил е и техническата експертиза, но при предявяването на доказателсвтата по делото на нито един плеър тези файлове не са могли да бъдат отворени, което е описано в мотивите. Относно съдебно-психиатрическата експертиза счита, че наличието на тревожност не може да се приеме като основателен страх, което да мотивира към разпоредителни действия. Поддържа още, че леката форма на тревожност може да се дължи на абсолютно всичко. Изтъква, че съдът правилно е отчел в мотивите си, че П. е една личност, която лесно би могла да манипулира и вещите лица колкото и добри професионалисти да са в рамките на 20 минути няма как да разберат, след като той самия си е повярвал на своята версия. Счита, че обвинението, което е повдигнато на всички подсъдими е във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, но не са събрани доказателства, сочещи наличие на задружна дейност и общо с умисъл, за да могат да отговарят едновременно за действията на всеки един от тях, както изисква закона и еднопосочната съдебна практика. Добавя, че от субективна страна несъмнено се изисква наличие на пряк умисъл и съставомерна цел, а в конкретния случай не са налице интелектуалните и волеви измерения на изискващите се от закона форма на вина. Настоява, че не е налице и специалната цел, която се изисква от закона.