Протокол № 197 от 22.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 571/2022
- Вид
- Протокол № 197
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 22.03.2023
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.3 · Закон за кооперациите
- чл.291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 197 гр. Варна, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Хр. Здр. А.а
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900571 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
Ищецът „ОНТАРИО БГ“ ЕООД , редовно призован, не се явява законния представител на дружеството, представлява се от адвокат Е. Р. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът
ПРОИЗВОДСТВЕНА
ПОТРЕБИТЕЛНА
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СРАЦИМИР“ , нередовно призован – не посочено дали получателят на призовката адвокат Б.А. е колега по кантора на процесуалния представител, не се явява законния представител на кооперацията, представлява се от адвокат Л. П. и адвокат П. М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Вещото лице Е. А. А., редовно призован, явява се лично, депозирал заключение по делото.
Вещото лице Ж. Г. Т. , редовно призована, явява се лично, депозирала заключение по делото.
Адв. Р.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото. Получателят на призовката е адвокат Б.А., с която работим заедно в кантората. Тя е управител на адвокатското дружество. Не правя възражения по призоваването.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Р.: Поддържам исковата молба, ведно с доказателства към нея, съответно допълнителната искова молба.
Адв. М.: Оспорваме исковата молба. допълнителния отговор.
Поддържаме отговора и
Адв. П.: Поддържаме и исканията по доказателствата. Възраженията ни по доклада са само относно приетите за безспорни факти. Не сме признали нищо от това.
Адв. Р.: Ние нямаме възражения по доклада. Моля да бъде приет.
Адв. П.: Във връзка с доклада, мисля, че следва да бъде искът на ищеца не по чл.79 от ЗЗД, а по чл.240 от ЗЗД, но това вече е въпрос на квалификация.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, съобразно Определение №160 от 25.01.2023г., допълнен с Определение №238 от 10.02.2023г. като заличава от същия приетият за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че между страните е подписан Договор от 30.07.2020г. за предоставяне от ищеца на кооперацията на сумата от 62800 лева и го обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ЕООД с ЕИК 203150936, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Дружба“22, вх.Б, ет.3, ап.7, срещу ППЗК „Срацимир“ с ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление с.Чернево, община Суворово, област Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 62800 лева, представляваща главница по договор за подпомагане от 30.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4273,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2021 г. – 07.06.2022 г.
В исковата молба се излага, че по силата на сключен между страните договор за подпомагане от 30.07.2020г. ищецът е предоставил на ответника 2 парични средства в размер на 62800 лева, които да бъдат разходвани за нуждите на кооперацията за стопанската 2020-2021г., определи от нейния председател. Сумата е предоставена в брой, чрез председателя на кооперацията Я.В.Я., видно от Разходен касов ордер №8 от 08.09.2020г.
Според заключителната му клауза договорът е със срок една година, т.е. крайният срок за връщане на сумата е 30.07.2021г. Доколкото плащане не последвало, въпреки отправената на 10.09.2021г. покана, ищецът претендира за връщане на сумата, ведно със законната лихва за периода на забавата.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди нищожност на договора от 30.07.2020г. като противоречащ на закона, в частност на чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката, а евентуално – като нищожен поради грешка в лицето и заобикаляне на закона. Поддържа, че договорът за подпомагане всъщност представлява договор за паричен заем и за подписването му е необходимо решение на УС на кооперацията, каквото в случая липсва. Претендираната грешка в лицето е обоснована с трайните търговски отношения на кооперацията с друго дружество, също представлявано от М.М., а именно „Атлас агро 2011“ЕООД, с което е трябвало да бъде сключен договорът. Грешката е съществена, тъй като идеята за подпомагане на кооперацията чрез заемни средства е основание за преференциални изкупни цени по договорите за покупко-продажба на зърнени култури и торове. Като самостоятелно основание за нищожност поради заобикаляне на закона сочи прикриването на банкова дейност. Поради нищожност на договора сумите по ордерите не подлежат на връщане, тъй като не представляват заемни суми, а съобразно целта на договора „за подпомагане“ са дарени такива, доколкото в самия договор няма клауза и срок за връщането им. Отделно от това твърди, че парична сума по договора не е получава от кооперацията, а и не би могла да бъде предоставена, тъй като към този момент ищецът не е разполагал с подобни банкови и касови наличности. Председателят на кооперацията действително е подписал един брой РКО на стойност 3000 лева или 3500 лева и една празна бланка за РКО, но пари в брой по тях не се получавани, нито са внасяни в касата на кооперацията. Поради изискването на счетоводителя на кооперацията плащанията по договора да са само по банков път, управителят на ищцовото дружество дал уверения, че ще скъса подписаните ордери и страните ще 3 подпишат нов договор с другото му дружество „Атлас агро 2011“ЕООД, каквато била първоначалната идея и всички плащания ще бъдат извършвани по банков път. Вместо ордерите да бъдат унищожени, в тях е извършено преправяне (дописване) на съдържанието им и/или е съставен изцяло неистински удостоверителен документ. Оспорва авторството и верността на касов ордер №8 от 08.09.2020г. с твърдения, че подписът за Яню Янев е неавтентичен, а евентуално е пренесен от друг документ с техническо устройство или по друг начин. Съдържанието на касовия ордер не отразява действително събитие – предаване на парична сума, тъй като е дописван.
Липсва подпис на счетоводител. Процесният РКО не е осчетоводен при ищеца. По други подправени РКО са висящи още 4 искови производства пред ОС – Добрич. Образувано е и наказателно производство.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че по силата на договора едната страна е дала, а другата е получила парични суми чрез ордери, уговорен е и начинът на връщане, а с уведомление-покана е даден срок за връщането им. Твърди, че ответникът много добре е знаел, че договоря с ищеца, а не с друго лице, което се потвърждава от получаване на сумата по ордера. Позовава се на приложимост по аналогия на ТР 4/2016г. на ВКС, според което съгласието на УС не е необходимо условие за действителност на сделката, а е от значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията, но не и в отношенията с третите лица.
Оспорва, че сключеният договор е за заем, като поддържа, че волята на страните е била чрез дадените суми да се преодолее финансовото затруднение на кооперацията и нуждата й от средства за извършване на необходимите стопански дейности. Поради тази причина е наименован Договор за подпомагане. Излага, че договорът не е и за дарение, тъй като в него ясно е разписано, че връщането на средствата става по уговорка на страните.
Законът допуска предоставянето на суми между търговци и това не е прикрита банкова дейност, още повече, че в случая лихва не е уговаряна.
Поддържа, че ако предоставената сума не е била внесена в касата на кооперацията, отговорността е на председателя и това касае вътрешни отношения между него и член-кооператорите. Срещу него има образувана преписка в РУП Девня. Твърди, че сумата е отразена в счетоводния баланс представен от ответника.
4
В срока по чл.372, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната молба, в който се излага, че по договора реална размяна на пари не е извършвана, РКО 8/08.09.2020г. за 62800 лева не е осчетоводен от ищеца и не фигурира в ГФО за 2021г. Твърди се, че представена по други дела от ищеца хронологична ведомост е с невярно съдържание и е съставена през 2022г. за целите на процеса. От публикуваните ГФО в ТР за 2019г. и 2020г. е видно, че ищцовото дружество трайно няколко години е било на загуба или на съвсем малка печалба и няма касови наличности в общ размер на 276 хил. лв. по петте образувани дела срещу ответника. Твърди се, че ГФО за 2020г. не отразява правилно счетоводството на ищеца, тъй като е съставен от несъществуващото дружество „Амила М 2018“ ЕООД. Поддържа се оспорването по чл.193 от ГПК на автентичността на процесния РКО.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: че между страните е бил сключен валиден договор с твърдените параметри и падеж, че сумите са реално предадени на ответника в брой, за което е издаден РКО, че е настъпил падежът за връщане на предоставената сума, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери за процесните периоди, че ищецът е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към дата на плащането.
В тежест на о т в е т н и к а е да установи правоизключващите отговорността му факти, а именно, че: договорът е нищожен поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, че същият е и унищожаем поради грешка в лицето, че ищецът не е разполагал с такава парична сума в банковите си сметки и в каса, че РКО е неавтентичен, тъй като не е подписан от сочения за автор за представляващ кооперацията Яню Янев и текстът, изписващ цифрово и словом сумата от 62800 лв. е подправен.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване редовността на воденото от него счетоводство, както и наличието на парични 5 средства в размер на предоставената по договора сума към 08.09.2020г.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от страните са допустими и относими към предмета на спора и същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба по т.д. № 124/2022 г. по описа ОС-Добрич на писмени документи, както следва: заверени за вярност преписи на Договор за подпомагане от 30.07.2020г.; уведомление №170 от 10.09.2021г. от Управителния съвет на ППЗК “Срацимир“; разходен касов ордер № 8/08.09.2020 г. за сумата 62800 лв. и адвокатско пълномощно.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба по т.д. № 124/2022 г. по описа ОС-Добрич на писмени документи, както следва: адвокатско пълномощно и заверени за вярност преписи на извлечения от синтетични и аналитични сметки на ППЗК „Срацимир“ към 10.05.2022г. счетоводен баланс към 31.12.2019 г.; счетоводен баланс към 31.12.2020 г.; детайлна хронологична ведомост по документи за периода от 01.01.2020г. - 11.03.2022г.; извлечение от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на „Амила М 2018“; Жалба от Я.В.Я. от 07.04.2022г.; Договор за покупко-продажба от 10.11.2020г.-2 бр. и Анекс с дата 10.02.2021г. към Договор за покупко-продажба от дата 10.11.2020г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, представените с допълнителната искова молба адвокатско пълномощно заверен за вярност препис експертна справка от 07.06.2022г. и експертна справка от 21.06.2022г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представения с молба вх. № 24210 от 18.10.2022 г. от ответната страна заверен за вярност препис на споразумение от 14.07.2022 г.