Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260306 от 31.03.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4732/2020
Вид
Решение № 260306
Подписан
31.03.2021
В сила
22.06.2021
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260306 гр.Бургас, 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА

МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4732 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А.Д.А. ЕГН ********** с адрес: *** против наказателно постановление № 20-0769-003430/18.09.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева.

С жалбата жалбоподателят намира, че НП е незаконосъобразно и моли за отмяна. В съдебно заседание се представлява от адв. С.К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира се юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се отмени наказателното постановление, прави възражение за прекомерност.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 18.10.2020 г., а жалбата е депозирана на 22.10.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На

16.08.2020г. свидетелите Д.П.В. и С.Д.Р. спрели за проверка водачът на МПС мотоциклет ***с рег. № *** - А.Д.А..

Повод за проверката било това, че свидетелите установили, че в гр. Бургас по ул. „Индустриална“ А. управлява собствения си мотоциклет ***с рег. № *** като при извършена справка с РСОД 2864 се установило, че мотоциклета е регистриран на територията на Р България, не е спрян от движение и няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Прието е, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

АУАН е връчен лично на нарушителя като в него не са вписани възражения.

Издадени са заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001698 и № 20-0769-001699, с които временно е отнето свидетелството за управление на МПС до представяне на валидна застраховка ГО и временно е спряно от движение МПС до сключване на застраховка гражданска отговорност. На 17.02.2020г. е върнато свидетелството за управление на МПС, тъй като нарушителят е представил валидна застраховка Гражданска отговорност (ГО) л. 9. Представена е застрахователна полица, съгласно която за МПС с рег. № *** с рама VG5G262000000844 е включена ГО за срок от 10,38 часа 17.08.2020г. до 23,59 часа на 17.08.2021г.

АНО на 18.09.2020г. е издал обжалваното наказателно постановление като е възприел описаните в АУАН факти, но е установил, че се касае за хипотезата на повторност с НП № 20-0769-000716/25.03.2020г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 14.04.2020г. за същото по вид нарушение и е издал НП, с което е прието, че за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл.

638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на А.А. се налага наказание глоба в размер на 800 лева.

Съгласно свидетелство за регистрация на МПС част II МПС с рег. № *** е с номер на рама VG5G262000000844. Съгласно показанията на свидетелите именно това МПС е било спряно за проверка и водачът е обяснил на св. Р., че си е направил застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Далл Богг Живот и здраве“ преди да регистрира мотоциклета. Това обстоятелство се установява и от представената в хода на съдебното следствие застрахователна полица л. 32, в която липсва посочен рег. номер на МПС, но е посочен друг негов индивидуализиращ белег - номер на рама VG5G262000000844 с валидност на застрахователната полица от 13,06 на 05.02.2020г. до 23,59 на 05.02.2021г. Изрично в застрахователната полица е посочено, че застрахованият е уведомен, че при непредставяне на данни за български номера на застрахованото МПС в срок до 1 месец от началото на валидност на полицата, същата ще бъде прекратена, считано от следващия ден от изтичането на този срок. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства да е представил на застрахователя данни за регистрационните български номера, поради което и регистрацията е била прекратена и при проверка от св. Момчев и Р. се е установило, че липсва валидна застраховка ГО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства.

Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение, дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В случая жалбоподателят не е изпълнил вмененото му от закона. Жалбоподателят е сключил застраховка ГО съгласно представената застрахователна полица л. 32 преди да се регистрира МПС на територията на страната, но в застрахователната полица изрично е предвидено, че застрахованият е уведомен, че при непредставяне на данни за български номера на застрахованото МПС в срок до 1 месец от началото на валидност на полицата, същата ще бъде прекратена, считано от следващия ден от изтичането на този срок.

А. не ангажира доказателства да е изпълнил това свое задължение и че застрахователната полица е била действаща към датата на извършената проверка 16.08.2020г. Напротив установи се, че застрахователна полица е била сключена със застрахователното дружество „ДаллБогг Живот и здраве“ на 17.08.2020г. – деня следващ проверката като е установен нов срок за валидност на застрахователната полица – 17.08.2021г., т.е. не се касае за продължаване на първоначално действащия между страните застрахователен договор, а се касае за нов застрахователен договор, нова застрахователна полица, установяваща нов едногодишен период на действие.

Ето защо съдът няма как да приеме, че към датата на съставяне на АУАН е била налице валидна застраховка гражданска отговорност за МПС с рег. № *** и правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно легалната дефиниция в §

6 т. 33 от ДР на ЗДвП

"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая с наказателно постановление № 20-0769-000716, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ като му е наложено наказание глоба в размер на 250 лева, а НП е в сила от 14.04.2020г. Предвид посоченото, нарушението, предмет на настоящото, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление и е в условията на повторност по смисъла на закона.

Повторността обаче е установена и приложена от наказващия орган едва с издаването на НП, а не е описана в АУАН като част от обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, а е вмъкнато впоследствие, след подписа на свидетелите, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере при какви обстоятелства се обвинява. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая за нарушение на материално правната норма на чл. 483 КЗ е предвидена санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ – глоба от 250 лева. По-тежко е наказанието, ако нарушението в условията на повторност съгласно чл. 638, ал. 2 КЗ - за повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба 800 лв.

Действително се касае за пропуск при съставяне на

АУАН да се посочи, че е налице повторност, но нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е доказано, поради което не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма (така Решение № 375 от 03.02.2018г. по к.н.а.х.д № 13/2018г. на БАдмС). Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Липсата на описание в АУАН на обстоятелството, че се касае за повторност налага да се отмени наказателното постановление относно дадената квалификация на санкционната норма и нарушението да се квалифицира по основания състав, в рамките на която норма да се извърши индивидуализация на наказанието.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда наказание във фиксиран размер от 250 лева, което в случая следва да се наложи.

По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се отмени в частта в която е наложено наказание 800 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ и вместо това да наложи на А.Д.А. ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ наказание глоба в размер на 250 лева.

С оглед изменението на наказателното постановление право на разноски имат и двете страни, които претендират заплащането на такива. Случая на изменение на НП не е изрично регламентиран от законодателя в ЗАНН и АПК, поради което следва да се вземе предвид препращането към ГПК съгласно чл. 144 АПК. Гражданският процесуален кодекс в чл. 78, ал.

1 и ал. 3 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца и ответника такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от иска. Съдът счита, че производството по ЗАНН е специално, същото в частта за разноските препраща към АПК, който от своя страна препраща към ГПК и следва да се приложат правилата, предвидени в ГПК и не намират приложение правилата за разноските, предвидени в НПК.

Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност. Изменението на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново;

Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново и др.).