Определение № 854 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. София, 08.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20238002900891 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Б. срещу решение № 714 от 15.11.2022 г. по т. д. № 729/2022 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, I-27 състав решение № 261119 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 11245/2019 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против „Българска телекомуникационна компания“ АД (понастоящем „Виваком България“ ЕАД) обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 241, ал. 6 ТЗ за заплащане на сумата от 49 031 евро – главница, като част от общо дължима сума 490 313 евро, представляваща претенция за бонус възнаграждение по чл.12.2 от договор за управление от 01.07.2013 г. и анекс към него от 16.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава върху главницата в размер на 149 001 евро за периода от 31.08.2016 г. до 29.08.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Обобщено, твърди се, че при постановяването му са допуснати много груби нарушения на съществени процесуални правила; много грубо нарушаване на правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД; за конкуренцията между договорна клауза и субсидиарно или при условията на чл. 46, ал. 2 ЗНА прилагане по аналогия на правна норма от друг правен отрасъл; неадекватно тълкуване и прилагане на материален закон като резултат от повърхностен правен анализ, „осеян с логически и юридически „пробойни“. Развити са подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество теза на касатора, че сключеният между него и ответното дружество договор 1 за управление не е договор за поръчка; че и след прекратяването на този договор дружеството дължи на касатора заплащане на уговореното в анекса и бонус-схемата допълнително възнаграждение; че прекратяването на органното му правоотношение с дружеството и прекратяването на договорното правоотношение между тях имат различни правни последици; че председателят на Надзорния съвет разполага с компетентност да детайлизира условията за получаване на бонусите като елемент от последиците на прекратяване на договорното правоотношение. Според касатора, в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е поправил допуснатите от първата инстанция грешки във връзка с изготвянето на пълноценен доклад със събирането на гласни доказателства; не е разгледал всички оплаквания във въззивната жалба и не е формирал самостоятелно становище по тях; допуснал е превратно тълкуване, преиначаване или игнориране на някои от доказателствата по делото; произнесъл се е служебно за нищожност на решение на Надзорния съвет поради противоречие с добрите нрави и с принципа на предвидимост в договорните отношения, без да обяви това на страните.

Като обосноваващи допускане на касационното изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени: обжалване, в

Материалноправни въпроси: „1. За правното задължение на съда да тълкува съдържанието на един договор съобразно действителната, а не предполагаемата от него воля на страните и задължението договорните разпоредби да се тълкуват съобразно установени от закона и практиката правила – във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор; 2. За материалноправната разлика между договор за поръчка и договор за управление и правните последици на тази разлика; 3. Задължен ли е съдът при служебното определяне на приложимата правна норма (правната квалификация) и релевантните обстоятелства за предмета на правния спор да спазва логическите правила на формалната и деонтична юридическа логика“.

По отношение на първите два от материалноправните въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: за първия въпрос – решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105/2020 г. на I т. о., решение № 96 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 2007/2021 г. на IV г. о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на I т. о., решение № 89 2 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на II т. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д.№ 856/2009 г. на IV г. о., решение № 151 от 05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, решение № 157 30.10.2012 г. по т. д.№ 696/2011 г. на II т. о., 504 от 26.07.2010 г. по гр. д.№ 420/2009 г. на IV г. о., решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на IV г. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о. и решение № 432 от 22.05.2009 г. по гр. д.

№ 5864/2007 г. на IV г. о. на ВКС.; за втория въпрос – решение № 108 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2263/2014 г. на II т. о.; за третия въпрос – решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV г. о. За третия въпрос, а при условията на евентуалност и за втория въпрос, е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Процесуалноправен въпрос: „За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма.“

Според касатора, процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр. д.

№ 478/2020 г. на I г. о. и решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на IV г. о.; решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на II т. о. и цитираните в него актове на ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV г. о., решение № 68 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 2751/2017 г. на I г. о. и цитираната в тях практика на ВКС.

Ответникът по касация – „Виваком България“ ЕАД – оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 09.03.2023 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е приел за 3 безспорно установено по делото, че:

Страните са били обвързани от договор за управление от 01.07.2014 г., сключен за неопределен срок, с който ищецът И. Р. Б. е поел задължение да изпълнява длъжността член на Управителния съвет на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (наречен „Директор“); Релевантни за предмета на делото са клаузите на договора, касаещи възнаграждението, бонусите и премиите на директора (чл. 7 - чл. 14), прекратяването му и последиците от него (чл. 47 - чл. 55), според които: Директорът има право на месечно брутно възнаграждение и допълнително такова за общия брой прослужени години и трудов стаж съгласно българското законодателство; право на допълнително възнаграждение, възлизащо на 50% от изплатеното за предходната календарна година брутно годишно възнаграждение, ако компанията изпълни приетия бюджет и бизнес план (чл. 11, ал. 1 ), както и право на допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху компанията по време на действието на договора за управление, чийто размер се договаря допълнително между страните с анекс към договора (чл. 12, ал.

2); Условието за предоставяне на допълнително възнаграждение по чл. 11, ал.

1 е договорът да бъде в сила за срока, за който се отнася допълнителното възнаграждение, а ако договорът бъде прекратен по каквато и да е причина през съответния период, директорът има право на допълнително възнаграждение съразмерно със срока, в който договорът е бил в сила (чл. 12, ал. 1); Всяка от страните може да прекрати договора с тримесечно писмено известие (чл. 48), като при прекратяване му от страна на компанията директорът има право на еднократна компенсация, равна на сбора от брутната компенсация за последните 12 месеца, а при неспазване на предизвестието изцяло или отчасти – и на компенсация за неспазения срок (чл. 49);

Компанията може да прекрати договора едностранно-мотивирано без предизвестие (чл. 51).

На 16.06.2014 г. между страните е сключен анекс към договора за управление с единствен предмет - бонусна схема; В чл. 1 на същия е предвидено, че към тази дата директорът има право на годишен бонус, както и на възнаграждение за контрола, съгласно реда и условията на бонусната схема, одобрена от Надзорния съвет на компанията на 13.06.2014 г. и представляваща приложение 1 към анекса, което възнаграждение се дължи незабавно след настъпване на следните събития: (а) промяна в контрола върху 4 компанията или (б) при ненастъпване на промяна в контрола – след изтичане на петата годишнина от преструктурирането, съгласно определението в раздел 4.1 от бонусната схема; Съгласно чл. 4.3 от същата, директорът притежава отчисления от 2 части; Анексът и бонусната схема са неделима част от договора за управление, като съответните ред и условия на договора се считат за допълнени съобразно реда и условията на анекса и бонусната схема и именно те ще имат приоритет в случай на противоречия, непоследователност и различия между условията на договора и тези по анекса и бонусната схема.

С известие от 29.05.2015 г., отправено от „БТК“ ЕАД, представлявано от председателя на Надзорния съвет, получено лично от И. Б. на същата дата, последният е уведомен за решението на Надзорния съвет на компанията от 25.04.2015 г. за освобождаването му като член на Управителния съвет на „БТК“ ЕАД и считано от 28.05.2015 г. договорът за управление е прекратен едностранно без посочване на причината; Известието съдържа подробно описание на компенсациите и бонусите, които следва да бъдат изплатени (или вече са изплатени) на директора при прекратяване на договора за управление, В т. 2.6. е предвидено изплащането на премиално възнаграждение в случай на промяна в контрола върху компанията, съгласно приложението към договора за управление, като за избягване на съмнения, приложението и премиалната схема, представляваща част от него, остават в сила и запазват действието си спрямо компанията и директора след датата на прекратяване; Допуснатата в първоинстанционното производство счетоводна експертиза е дала два варианта за изчисляване на това възнаграждение: вариант I – изчисляване на допълнителното възнаграждение при олихвяване на инвестицията с 10% проста годишна лихва за периода от 2012 г. до 2016 г., вкл. лихва в размер на 77 052 511.42 евро, за който вариант е взета предвид като размер на инвестицията сумата 277 052 511.42 евро, а за оценка на капитала при изход – 330 000 000 евро, като при тези данни стойността на 2 дяла е 481 340.80 евро, и вариант II – изчисляване на допълнителното възнаграждение при олихвяване на инвестицията с 10% сложна (капитализирана) лихва за същия период от време, но при съобразяване на включена лихва 89 137 522.34 евро и съответно размер на инвестицията от 289 137 522.34 евро и оценка на капитала при изход – 330 000 000 евро, при които данни стойността на 2 дяла е 371 477.06 евро.

5

За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е споделил направения в него краен извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на претендираното допълнително възнаграждение по т. 4 от приложение № 1 (бонусна схема) към анекс от 16.06.2014 г. към договора за управление от 01.07.2013 г. По преценения от него като спорен по делото въпрос дали клаузите на договора, уреждащи отношенията по повод допълнителни възнаграждения (бонуси), са приложими в отношенията между страните и след прекратяването му, решаващият състав е възприел становището на първата инстанция относно тълкуването на нормите на чл.