Решение № 373 от 21.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330200111 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Л.А.М ЕГН ********** чрез адв.С.П. , против Електронен фиш серия К № 4595142 от 10.03.2021г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.21ал.2вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителната молба към нея се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ).

Жалбоподателя т излага становище ,че ЕФ е издаден в нарушение на чл.39ал.4 от ЗАНН.Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява ,като се представлява от адв.П.,който иска отмяна на ЕФ и претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от Г.Б. с пълномощно по делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище възраженията на жалбоподателя да са неоснователни, а при издаването на ЕФ да не са допуснати съществени процесуални нарушения, същият да съдържа 1 всички задължителни реквизити на съдържанието си. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Л.М., спрямо който е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.03.2021г. в 14: 2 6 в Републикански път ІІ-64 . 49+800 км.в посока с.Труд жалбоподателят М. управлявал собствения си лек автомобил "БМВ Х1 Х драйв 23 Д с рег.№ **** със скорост на движение от 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч. Движението на жалбоподател я с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение типАТ С С CORDO N N2 1196 .

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 81 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от "минус" 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 78 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя М . бил издаден електронен фиш серия К №4595142 , с който му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Протокол от проверка № 4 –С ИСИС /12.02.21 се изяснява, че процесното техническо средство тип АТСС CORDO N N2 1196 е преминало със заключение, че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че 2 максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030 р -7136/11.03.2021 г.) се установява, че на дата 10.03.2021 г. системата за видеоконтрол е заснела статични изображения с номера с начален час на работа 13.20 ч. и краен час на работа 1 8: 20 ч. и с място на контрол- Републикански път ІІ-64 . 49+800 км.в посока юг –север.

О т снимка към ЕФ серия К 4595 142 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № **** е 81 км/ч, а заснемането е извършено на 10.03.2021 г. в 14.26 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя-Л.М..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в ЕФ време и място – на 10.03.2021г. в 1 4.26 часа в Републикански път ІІ-64 . 49+800 км.в посока с.Труд жалбоподателя т М. управлявал собствения си лек автомобил "БМВ Х1 Х драйв 23 Д с рег.№ **** със скорост на движение от 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че доводът на жалбоподателя М. е основателен и ,че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН , който гласи, че "за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш". Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога "над" води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо 3 правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП .

Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.

186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.

182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к. а. н. д. № 783/2017г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е 4 изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция.Прието е ,че: "нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му". Съдебната практика следва да бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН .

Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено от закона.

По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.

По разноските

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. 8Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВРПловдив.

5

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 8 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 лв С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен Фиш К № 4595142 от 10.03.2021г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.21ал.2вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на Л.А.М ЕГН

********** Сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по делото за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6