Определение № 120 от 07.03.2024, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към определение № 120/07.03.2024 г. по чнд № 86/2024 г. по описа на СлОС Производството е образувано по искане на лишената от свобода Р. Т. З., чрез пълномощника й адв. П. Н. от АК – С., за условно предсрочното й освобождаване от остатъка от изтърпяваното от нея наказание лишаване от свобода в Затвора – С..

В искането се заявява, че понастоящем Р. Т. З. изтърпява в Затвора в гр. С. наложеното й наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, определено с влязла в сила присъда № 260019/06.07.2021 г., постановена по нохд № 762/2020 г. на Районен съд К., както и присъединеното й наказание лишаване от свобода в размер на две години, предходно определено по нохд №755/2017 г. на Районен съд - Г.О.. Твърди се, че към 18.08.2023 г. З. е изтърпяла изцяло първото по ред наложено й наказание в размер на 2 години лишаване от свобода и след тази дата търпи второто наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца датира, като при това положение към 23.01.2024 г. е изтърпяла фактически повече от половината от него. Въз основа на това се обосновава извод, че е налице изпълнение на предвиденото условие в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишената от свобода да е изтърпяла не по-малко от една втора от наложеното й наказание, като наред с това се сочи, че е налице изпълнение и на второто условие, предвидено в нормата на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно - че с поведението си е дала доказателства за своето поправяне. Заявява се, че по време на престоя з затвора осъдената не е била наказвана и не проявявала поведение, което да е било предмет на каквато и да е санкция, с изключение на един случай, при който същата е предоставила хляб на друга осъдена. Твърди се, че тя не само е имала примерно поведение, не е допускала каквито и да било нарушения на вътрешния ред и дисциплината в затвора, но същевременно е полагала труд, респ. е посещавала училище, поради което размерът на неизтърпяната част от наказанието би следвало да бъде съответно намален. Сочи се и още едно съществено основание - силно влошеното й здравословно състояние, доколкото тя страда от различни тежки заболявания, чието лечение предполага условия, различни от съществуващите такива в затвора. В тази връзка се заявява, че Окръжна прокурора - С. неколкократно е била сезирана с искане за прекъсване на наказанието й с цел да бъде извършено лечение от лекари-специалисти извън състава на медицинския персонал при затвора. Излагат се и аргументи, че през времето на изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода до настоящия момент, осъдената З. е осмислила извършеното от нея деяние, при което престоят й в затвора е изиграл ролята си да я превъзпита и е изградила нова философия, повлияна от работата на работещите с нея служители на затвора, в т.ч. инспекторите по социални дейности, при което тя е формирана по-висока морална, респ. ценностна система.

С оглед на това се обосновава извод, че по отношение на нея вече са постигнати целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК. В подкрепа на тези твърдения се сочат оценката за осъдената по чл. 155 от ЗИНЗС, работата й по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от цитирания закон, както и от всички останали книжа, приложени към затворническото й досие. Настоява се Р. Т. З. да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода".

Постъпило е писмено становище от началника на Затвора – С., според което молбата на лишената от свобода Р. Т. З. следва да бъде оставена без уважение и да не бъде допуснато условно предсрочното й освобождаване, поради необходимост поправителното въздействие спрямо нея в условията на затвора да бъде продължено.

В съдебно заседание пред настоящия съд пълномощникът на лишената от свобода 1 заявява, че поддържа искането на посочените в него основания, които възпроизвежда.

Намира, че са налице основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода. Акцентира на изключително лошо здравословно състояние на молителката, за което се позовава на представените многобройни писмени доказателства.

Моли да бъде отчетен факта, осъдената продължително време е пребивавала в изправителното учреждение, въз основа на което би следвало да се направи извод за това, че предявената от нея молба не само, че следва да бъде уважена, но тя би била от изключителна полза за предоставяне на възможност на осъденото лице да предприеме конкретни действия за едно специализирано лечение на всички тези множество на брой и усложнени здравословни проблеми, което няма как да бъде провеждано в затвора. Настоява се за уважаване на молбата и за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Р.

З. от остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.

Самото осъдено лице заявява, че поддържа искането за условно предсрочно освобождаване. Сочи, че вече няма да върши престъпления и желае да бъде освободена за да може да се лекува, тъй като в затвора не получава адекватна медицинска помощ.

Представителят на администрацията на Затвора – С. заявява, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания за условно предсрочно освобождаване, в частта относно поправянето на лицето. Сочи, че лишената от свобода Р. З. в условията на затвора е склонна да нарушава дисциплината, не съдейства на служителите и отказва да коригира поведението си. Твърди, че тя допуска нарушения на дисциплината, като за едно от тях има наложено наказание, а за другите са прилагани корекционни мерки на въздействие, а същевременно не е награждавана. Сочи, че лишената от свобода посещава клубни дейности през 2022 г., основно като зрител, не е инициативна, не изпитва потребност от участие в мероприятията, организирани в затвора, не проявява интерес към полагане на подходящ труд, с оглед решение на ТЕЛК и е включена в образователния процес, но не влага достатъчно усилия, което налага извод, че целта е основно да редуцира наказанието. По отношение на риска от рецидив заявява, че същият се задържа в горната граница на среден, като през 2022 г. преминава във високите стойности, след което отново се връща в първоначалната стойност с минимални понижения. Въз основа на това обосновава извод, че при анализ на поведението на осъдената може да се направи извод, че у нея не са настъпили съществени и убедителни промени в поведението в положителна посока. Въз основа на това заключава, че следва да продължи поправителното въздействие, предвид липсата на категорични доказателства за настъпили трайни положителни промени и поради това се настоява да не бъде уважавана молбата за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на Окръжна прокуратура – С. дава заключение, че не са изпълнени кумулативните изисквания на чл.70 от НК, тъй като не са налице категорични доказателства за поправянето на лишената от свобода Р. З.. Сочи, че макар да е изпълнена първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание, към момента в случая не може да се приеме по категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в затвора. Според прокурора, на първо място това становище се базира на извършените няколко оценки на лишената от свобода като правонарушител, като резултатът от тези оценки като абсолютна стойност риска от рецидив е висок и на практика не се променя т.е. не е налице каквато и да е било положителна промяна в поведението на осъденото лице, което означава че не са налице категорични доказателства за поправянето й и не е изпълнена изискуемата от закона предпоставка по чл. 70 ал.1 от НК. По отношение на доводите относно влошеното здравословно състояние на З., прокурорът акцентира на обстоятелството, че Окръжна прокуратура - С. е била сезирана осем пъти с молби за прекъсване изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, като в седем от тези случаи те са били с основание влошено здравословно състояние, но окръжният прокурор във всички случаи е отказал да прекъсне изпълнението на наказанието, като във връзка с последната подадена молба е 2 поискал становище от медицинската комисия към ГД „ИН“ по чл. 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Сочи, че от това становище безспорно се установява, че лишената от свобода З. страда от определени заболявания, част от които са с хроничен характер и се обострят периодично, но същевременно тя е под диспансерно наблюдение, постоянна поддържаща терапия при контрол на рисковите фактори и е преценено, че лишената от свобода може да пребивава в местата за лишаване от свобода и заболяванията й да се контролират при условията на лечебните заведения към ГД „ИН“. В тази връзка се обосновава извода, че здравословното състояние на лишената от свобода З. не може да обоснове искане за условно предсрочно освобождаване, доколкото специална лекарска комисия е установила, че същата може да пребивава в местата за лишаване от свобода и да се лекува, тъй като по време на престоя й в затвора е оказано необходимото пълно и адекватно медицинско обслужване и съответно лечение. По отношение на твърдението, че остатъкът от наказанието „Лишаване от свобода“ е малък -само два месеца и един ден, прокурорът сочи, че през този период затворническата администрация би имала възможност да продължи корекционното въздействие и работата с лишената от свобода З..

Настоява се да не бъде уважавана молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 28.08.2017 г. по нохд № 755/2017 г. на Районе съд – Г.О., в сила от същата дата, Р. Т. З. е осъдена за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, извършено на 27.08.2017 г. на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години.

С присъда № 260019/06.07.2021 г. постановена по нохд № 762/2020 г. по описа на Районен съд – К., Р. Т. З. е осъдена за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК, извършено на 28.05.2020 г. на десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието две години лишаване от свобода наложено по нохд № 755/2017 г. по описа на Районен съд – Г.О., като е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим.

С протоколно определение № 26/20.01.2022 г. постановено по чнд № 506/2021 г. по описа на Районен съд – К. по отношение на Р. Т. З. е определено едно общо наказание по нохд № 762/2020 г. на РС – К. и по нохд № 653/2021 г. на РС – В.Т. в размер на 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието две години лишаване от свобода наложено по нохд № 755/2017 г. по описа на Районен съд – Г.О., като е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим.

Р. З. е постъпила Затвора - С. на 02.11.2021 г., за първи път.

От 02.11.2021 г. до 18.08.2023 г. е изтърпяла наказанието две години лишаване от свобода наложено по споразумение № 397/28.08.2017 г. по нохд № 755/2017 г. на Районен съд - Г.О. за престъпление по чл. 325 от НК.

От 18.08.2023 г. търпи определеното с протоколно определение № 26/20.01.2022 г. постановено по чнд № 506/2021 г. по описа на Районен съд – К. общо най-тежко наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода наложено по присъди по нохд № 653/2021 г. на Районен съд - В.Т. и нохд № 762/2020 г. на Районен съд – К., при първоначален „строг“ режим.

Към 07.03.2024 г. е изтърпяла фактически 6 месеца и 18 дни, има зачетени от арест 3 дни и от работа 1 месец и 8 дни. Следователно е налице остатък в размер на 2 месеца и 1 ден.

3

Формално право за замяна на режима осъдената е придобила през м.06.2022 г., а формално право за условно предсрочно освобождаване е придобила на 14.01.2024 г.

Според представеното писмено становище на началника на затвора, в условията на контролирана среда осъдената демонстрира неотзивчиво поведение към правила и утвърдени норми; склонна е да не се съобразява с изискванията на средата, търси възможности за заобикалянето им и придобиване на статут на значима и особена личност; не осъзнава в пълна степен личната си отговорност за действия, свързани с допускане на едни и същи грешки, не умее да се учи от минал опит; фиксирана е единствено в стремежи за облекчение на правния статус и избягване на наказателната репресия - чрез прекъсване на наказанието, помилване, условно-предсрочно освобождаване; опозиционно е настроена към системата за изпълнение на наказанието и подава жалби до различни институции с оплаквания от разнообразен характер, които най-често са неоснователни.