Решение № 320 от 16.10.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Разлог, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от ВелинаПолежанова, Гр. дело № 20231240100953 по описа за 2023 година

Производство e образувано е по ИМ, депозирана от „Й.Б.”ЕАД, ЕИК* (предишно наименование „Т.Б.“ЕАД), с адрес: г.С., ж..“М..”, Б.п.С., с.6, представлявано от М.С. и Д.К.К., ч/з адв. Л.Г., с/у Р.Х.Т., ЕГН*, от г.Я., у.„Б.“№7.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 335.50 лева, от които: 99.68 лв. задължение за предходен период формирано както следва:

- 48.35 лв., дължими за период 15/03/2021-14/04/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Моб. услуги с предпочетен №* от 18.5.2020 г. сума от 32.36 лв., за абонаментна такса и такса за потребление на моб. услуги, сума от 15,99 лв. вноска по договор за лизинг от 10.12.2019 г. за M.O.M.64GBB.+E6p.;

- 45.98 лв., дължими за период 15/04/2021-14/05/2021 г. по допълнително споразумение към договор за моб. услуги с предпочетен №* от 18.5.2020 г. сума от 29,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на моб. услуги, сума от 15,99 лв. вноска по договор за лизинг от 10.12.2019 г. за M.O.M.64GBB.+E6p.;

- 5.35 лв., дължими за период 15/05/2021-14/06/2021 г., представляващи частична вноска по договор за лизинг от 10.12.2019 г. за M.O.M.64GBB.+E6p.;

- 79.95 лв., дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски дължими за период 15/06/2021 - 14/07/2021 г. по договор за лизинг от 10.12.2019 г. за M.O.M.64GBB.+E6p.;

- 155.87 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за моб. услуги с предпочетен №* от 18.5.2020 г., от които 104,92 лв. - 3 стандартни месечни такси и сума от 50,95 лв. за M.O.M.64GBB.+E6p., представляваща част от разликата м/у цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Претендират и сторените от ищеца съд. и деловодни разноски.

В СЗ, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло исковете си и моли същите да бъдат уважени.

Ответницата, ч/з назначения особен представител адв. Р.З.-К. депозира писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на иска, оспорвайки фактическите твърдения в ИМ.

1

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. г.д. №530/2023 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №261 от 31.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 99,68 лв. - задължение за предходен период от 15.03.2021 г. до 14.04.2021 г. по допълнително споразумение към договор за моб. услуги с предпочетен №* от 18.05.2020 г., договор за лизинг от 10.12.2019 г. за M.O.M.64GBB.+E6p.., сумата от 79,95 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски дължими за период 15.06.2021 г. - 14.07.2021 г. по договор за лизинг от 10.12.2019 г. за M.O.M.64GBB.+E6p., сумата от 155,87 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за моб. услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 505.00 лв., за заплатена държ. такса и адв. възнаграждение.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 14.06.2023 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане №925 от 23.06.2023 г., съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви установителен иск за вземанията, предмет на заповедното производство, като с предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държ. такса.

На 29.09.2023 г. заявителят по ч. г.д. №530/2023 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени док-ства е видно, че на 10.12.2019 г. м/у страните е сключен договор за моб. услуги, по силата на който операторът се е задължил да предостави на потребителя моб. услуги за №* с абонам. План Т.+п. с месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 27.99 лв. С декларация-съгласие от същата дата потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.

На същата дата – 10.12.2019 г., м/у „Т.Б.“ЕАД, в качеството на лизингодател, и Р.Т. в качеството на лизингополучатель е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство M.O.M.64GBB.+E6p., а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена от 367.77 лв. за период от 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които от 15.99 лв. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. За предоставените моб. услуги „Т.Б.“ЕАД е издал на потребителя ф-ри с №*/15.4.2021 г., №*/15.5.2021 г., №*/15.6.2021 г. - задължения за периода от 15.03.2021 г. до 14.06.2021 г., във всяка от които е посочено как е формирано вземането.

Във вр. с направените оспорвания на авторството на подписите, положени в Договор за моб. услуги с №*, Договор за лизинг и допълнително споразумение с №*, в частта досежно подписите в графа „подпис на получател”, съдът допусна СГрЕ. Съгласно заключението на ВЛ подписите в цитираните документи са изпълнени от едно и също лице, а именно Р.Х.Х.Т., с ЕГН*, от г.Я..

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд Рг.РС, в съд. район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са 2 следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен м/у страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника GSM услуга за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в тежест на ответника е да установи ч/з надлежните док-ства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

От представените писмени док-ства се установи, че м/у „Й.Б.”ЕАД (предишно наименование „Т.Б.“ЕАД) и Р.Х.Т., е възникнало договорно правоотношение за продажба на моб. услуги от GSM-мрежата, обективирано в представения Договор 10.12.2019 г. за предпочетен №*. Ответникът е в неизпълнение на договорно задължение по този договор за заплащане на предоставените му услуги от ищцовата претенция. От приетите по делото писмени док-ства и неоспорени от ответника е видно, че в качеството си на оператор, през процесния период от време „Й.Б.“ЕАД (предишно наименование „Т.Б.“ЕАД ) е предоставило в полза на ответника Р.Т., следващите се съгласно сключения договор GSM-услуги, но той не е заплатил дължимата за тях цена по начина и в сроковете, посочени в сключения м/у страните договор. Последното се установява и от издадените от ищеца ф-ри за месечно потребление, които установяват реалното потребление на моб. услуги от телефонен №*.

Поради това в тежест на ответника се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните допълнителни услуги. Ответникът не твърди, нито сочи док-ства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните моб. услуги, установени с представените по делото ф-ри.

По иска за съществуване на вземане за предсрочно изискуеми лизингови вноски:

Основателността на този иск изисква м/у страните по делото да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, ищецът-лизингодател да е предоставил на ответника-лизингополучател лизинговата вещ за ползване и да е настъпил уговореният м/у страните срок за плащане на лизинговите вноски. От събраните по делото писмени докства, както и от допуснатата и назначена СГрЕ се доказа, че ответникът е сключил договор за лизинг с ищеца с предоставяне на лизингова вещ – моб. устр-во M.O.M.64GBB.+E6p..

Предоставянето на лизинговата вещ, което се установява от клаузата на чл.4 от договора за лизинг, е породило насрещното задължение на ответника-лизингополучател да заплати лизинговите вноски в уговорените размери и срокове. Настъпил е крайният срок за заплащане на лизинговите вноски съгласно погасителния план. Липсват док-ства ответникът да е заплатил лизинговите вноски или да е върнал мобилното устройство в срок от един месец след изтичане на срока на договора съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг. Поради това този иск се явява основателен и в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за лизингови вноски в общ размер на 79.95 лв.

По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за моб. услуги:

За уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за моб. услуги по вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора. Съгласно сключения на 10.12.2019 г. м/у страните договор за моб. услуги в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, потребителят дължи неустойка от всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не 3 може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата м/у стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за моб. услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия. По същество предсрочното прекратяване на договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за моб. услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл.19б и чл.75 от Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати договора.

Ищецът не твърди, нито по делото има док-ства ответникът да е уведомен писмено за разваляне на договора за моб. услуги преди изтичането му на 10.12.2021 г. ИМ и приложенията към нея, както и заповедта за изпълнение са връчени на ответника след изтичане на този срок, поради което не могат да предизвикат правните последици на развалянето. Следователно процесният договор за моб. услуги не е предсрочно прекратен преди изтичане на 24-месечния срок, както твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.