Решение № 26 от 11.05.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Карнобат, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20252130200306 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Г. З. И. против наказателно постановление № 250454-000531 от 19.11.2025 година на Началник РУ в ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗДвП на основание чл.177 ал.6 предл. 2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 200 лв. с равностойност на 102, 26 евро.

Жалбоподателят Г. И. с настоящата си жалба не оспорва фактите респ. обстоятелствата, че е извършил вмененото му адм. нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление.

Същият твърди обаче в жалбата си, че издаденото срещу него НП е издадено при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния такъв ЗДвП като не се посочват същите твърдяни нарушения на процесуалния и материалния закон, вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и неправилно и затова моли да бъде отменено обжалваното от него наказателно постановление изцяло.Посочва , че бил в чужбина и за него не било обективно възможно да регистрира придобитото от него МПС в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като не се явява и негов процесуален представител или пълномощник, като по този начин същият не взема друго становище по издаденото срещу него наказателно постановление.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява негов законен или 1 процесуален представител в съдебно заседание, като същият в придружителното писмо взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като я счита за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като такава.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 4372813/ 27.10.2025 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата. Съгласно същата заповед на полицейските органи в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) от звената осъществяващи длъжността младши автоконтрольор е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.

Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят С. Г. е именно младши контрольор при ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе и като такъв е осъществявал при проверката дейност свързана с дейностите по чл. 165 от ЗДвП. Същия горепосочен АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел , като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят И. не е заявил респ. посочил, че има възражения по АУАН, като го е подписал без такива. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал АУАН , като същият е бил подписан и от свидетелят по него , имената и точните адреси на който са отбелязани в акта,съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е подписал акта, същият е получил и препис от него. При това положение, 2 предявяването е извършено редовно, според настоящия съд.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления – т.3 от заповедта и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда , съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган. Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава на същото , който е нарушен, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение , като АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 145 ал.2 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.10.2025 година около 04, 49 часа, в гр. Сунгурларе по улица Г. Г. до ЗХЕ Младост с посока към центъра на града , управлявал моторно превозно средство –лек автомобил марка Опел модел Астра с рег. № ***, собственост по СРМПС на С. Г.а Г.а , в качеството му на приобретател на същото управлявано МПС видно от договор за продажба на МПС с рег. № 3082/ 2025 г. , сключен на 15.08.2025 г. и не го е регистрирал в едномесечен срок в службата по регистрация на 3

ППС по постоянен адрес като в хода на проверката се установило, че е извършил следното адм. нарушение : жалбоподателят като физическо лице приобретател на регистрирано ППС не го е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес с което е извършил нарушение по чл. 145 ал.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитания свидетел очевидец на извършеното адм. нарушение в съдебно заседание – С. Б. К., както и самият съставител на АУАН св. С. Г. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, който е придобил като собственик чрез съответния писмен договор с нотариална заверка на подписа от съответен нотариус и че не е регистрирал същия в едномесечен срок от придобиването му в службата за регистрация на процесното МПС по постоянен адрес. Съдът кредитира в цялост показанията на горепосочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. В тази насока са показанията на горепосочените свидетели , посредством които се установява идентична фактическа обстановка, което се потвърди от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите посочени по-горе, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства:

АУАН серия GА № 4372813 / 27.10.2025 г. и 1 бр. докладна записка. Иначе казано доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение от жалбоподателят посочено по- горе е именно нарушение на нормите на чл. чл. 145 ал.2 от ЗДвП, което вменява на водача такова задължение.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 145 ал.2 от ЗДвП,- Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.. Установи се по безспорен начин , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение и същият следва , че е субект респ. извършител на извършеното от него адм. нарушение и тъй като безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 145 ал.2 от ЗДвП, и затова той се явява и обективно 4 адм. отговорен за осъществяването на съответното адм. наказателно производство срещу него.В тази насока е и константната съдебна практика. С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 177 ал.6 предл. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя с това наложено му горепосочено адм. наказание.

По отношение на наложените наказания:

Доколкото за извършените нарушения не е предвидено друго наказание, правилно е приложена санкционната норма на чл. 177 ал.6 предл. 2 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено наказание в предвидения фиксиран размер на сумата от 200 лв. с равностойност на 102, 26 евро.