Решение № 133 от 26.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000067 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение №171 от 19.12.2022г., постановено по т.д. №179/2022г., Окръжен съд-Русе е отхвърлил заявените от Национална агенция за приходите-гр.София искове с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/, представлявана от И. С. Т. – постоянен синдик, съществуването на вземане на ищеца в размер на 865,64 лева, представляващи главници, с основания за възникването им – подадени от ответната кооперация 13 декларации, а именно: декларация по чл.14 от ЗМДТ от 27.04.2012г. на Община Разград; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 26.09.2012г. на Община Иваново; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 17.06.2014г. на Община Иваново; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.10.2018г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 10.06.2013г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 04.11.2010г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 1

24.10.2010г. на Община Бяла, област Русе и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 11.08.2015г. на Община СлИ. поле, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на неприети вземания на кредитори на кооперацията, като неоснователни.

Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от ищеца Националната агенция за приходите гр.София, чрез директор на Дирекция държавни вземания В. П..

Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт.

Прави оплакване за неправилност на същия.

Неправилно Русенският окръжен съд бил приел, че декларациите по чл.14 от ЗМДТ като декларации по чл.107 от ДОПК са такива за предварително установяване на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, а не декларации за настъпилата тяхна изискуемост и дължимостта им се обуславя от притежаването на недвижимите имоти през съответната година, поради което тези две предпоставки не били налице.

Неправилно Русенският окръжен съд бил приел, че процесните декларации не били основание, от което възникват изискуеми задължения, а само определяли размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци. Според въззивника декларациите по чл.14 от ЗМДТ определят съгласно чл.19 ал.1 от ЗМДТ задълженията за местни данъци и таксата за битови отпадъци към 1-ви януари на съответната година, като те са винаги определяеми. С установяването на данъка върху недвижимите имоти и ТБО за задължените лица възниквало задължението им за заплащане на същите.

Определените в чл.28 ал.1 от ЗМДТ падежи предвиждали единствено отлагане във времето на последиците от забавено плащане на установените и изискуеми задължения. Предвид обявяването на ответното дружество в несъстоятелност, въззивникът счита, че на основание чл.617 ал.1 от ТЗ данъкът и таксата са изискуеми към деня на определянето им и следователно дължими от длъжника. Навеждат довод и че към датата на приключване на устните състезания – 29.11.2022г. вече бил настъпил падежът на всички предявени публични общински вземания в полза на НАП за календарната 2022г. Позовават се и на разпоредбата на чл.235 от ГПК, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните към момента на приключване на устните състезания. Считат за неправилен и изводът на 2

Русенския окръжен съд, че съгласно чл.107 от ДОПК задълженията за данъци и такси се установявали с влезли в сила актове за установяване на задължения по декларация, каквито в случая нямало. Когато имотът бил обект по чл.10 от ЗМДТ и когато били изпълнени изискванията на чл.62 и чл.63 от ЗМДТ, задължението за данъка и таксата било дължимо. Законът не предвиждал за възникването и изпълнението му да бъде издаден нарочен акт от Общината.

Предвид изложеното въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Русе и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемият И. С. Т., в качеството му на синдик на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/, в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, както и да потвърди обжалваното решение, като правилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си по делото.

Въззиваемият Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/, призована по реда на чл.142 ал.4 от ГПК, не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника юрисконсулт Даниела Дриндолова поддържа жалбата.

Синдикът представя писмена защита.

Представител на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/ не се явява в съдебно заседание и не взема становище във въззивната инстанция.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, възраженията в отговора, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и жалбоподателят има интерес да обжалва същия.

Ищецът Националната агенция за приходите-София предявява иск с 3 правно основание чл.694 ал.2 т.1 от Търговския закон за установяване съществуването и дължимостта на предявени от НАП с молба от 15.02.2022г. по т.д. №132/2018г. по описа на Русенския окръжен съд публични вземания в общ размер на 865,64 лева, представляващи главници за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2022г. с основания за възникването им 13 декларации по чл.14 от ЗМДТ, а именно: декларация по чл.14 от ЗМДТ от 27.04.2012г. на Община Разград; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 26.09.2012г. на Община Иваново; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 17.06.2014г. на Община Иваново; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.10.2018г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 10.06.2013г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 04.11.2010г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 24.10.2010г. на Община Бяла, област Русе и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 11.08.2015г. на Община СлИ. поле, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на неприети вземания на кредитори на кооперацията. Посочва, че задълженията за местни данъци и ТБО се определят на основание декларацията към 1-ви януари на съответната година, като те винаги са определяеми /ликвидни/, определени по основание, субекти и размер. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и таксите битови отпадъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правомощия на орган по приходите. С установяването на данъка и таксата за задълженото лице възниква задължение да ги плати. Съгласно чл.617 ал.1 от ТЗ предвид обстоятелството, че ответната кооперация е в производство по несъстоятелност, процесните данъци и такси се считат изискуеми към деня на определянето им. Размерът на дължимите данъци и такси за 2022г. се определя с посочените декларации и е общо в размер на сумата от 865,64 лева.

Синдикът на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/ И. Т., в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК застъпва становище, че искът е допустим, но неоснователен.

Синдикът посочва следното: Производството по несъстоятелност на КСК Русенска популярна каса е във фаза на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на получените суми. Над 90% от това имущество са недвижими имоти, намиращи се в различни общиниРусе, Разград, Ветово, Бяла, Борово, СлИ. поле, Иваново. Продажбата на 4 същите се извършва по реда на чл.717-чл.718 от ТЗ. Към момента на предявяване на вземането 15.02.2022г. в размер на 865,64 лева от НАП не е известно каква част от тези имоти евентуално ще бъдат продадени, а това обстоятелство има значение за определяне размера на данъка и таксата, която дължи кооперацията, тъй като съгласно ЗМДТ размерът на данъците се определя за всеки имот поотделно и пропорционално на времето през което е бил собственост на съответното данъчно задължено лице. Изброява 7 покупко продажби от трети лица, финализирани през 2022г, с които са продадени 7 от процесните имоти на трети лица, поради което твърди, че дължимите данъци от тяхна страна няма да бъдат в пълен размер за 2022 година. Предявеното и неприето вземане от НАП в размер на 865,64 лева било в пълен размер на дължимите за 2022 година данъци за тези имоти, поради което било незаконосъобразно.

Председателят на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/ не взема становище по иска.

Като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка на правилността на обжалваното решение Апелативният съд намира, че първоинстанционният съд е изяснил всестранно, обосновано и обективно фактическата обстановка по делото въз основа на анализ поотделно и в тяхната взаимна връзка на събраните доказателства, достатъчни за изясняване на делото, поради което в настоящото решение маркира накратко следните приети за установени факти.

Националната агенция за приходите-София е предявила като кредитор в производството по несъстоятелност на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса вземане за сумата от 865,64 лева, произтичаща от 5 задължения по Закона за местните данъци и такси към различни общини за цялата 2022 година, което вземане е предявено на 15.02.2022г. с молба вх.

№260420. Касае се за задължения по следните 13 декларации по чл.14 от Закона за местните данъци и такси: декларация по чл.14 от ЗМДТ от 27.04.2012г. на Община Разград; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 26.09.2012г. на Община Иваново; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 17.06.2014г. на Община Иваново; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.10.2018г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 10.06.2013г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 04.11.2010г. на Община Бяла, област Русе; декларация по чл.14 от ЗМДТ от 24.10.2010г. на Община Бяла, област Русе и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 11.08.2015г. на Община СлИ. поле

Следва да се подчертае още веднъж, че задълженията са за местен данък и такса битови отпадъци за цялата 2022 година и вземането е предявено на 15.02.2022г.

НАП-София твърди, че тези вземания били определени още към 01.01.2022г.

Синдикът е включил същите в списък на неприетите предявени вземания.

С определение №260038/08.06.2022г. съдът по несъстоятелността по т.д./за несъстоятелност/ №132/2018г. е оставил без уважение възражението на НАП срещу невключването на сумата от 865,64 лева в списъка на неприетите вземания, тъй като не била настъпила тяхната изискуемост на основание чл.28 ал.1 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба местните данъци се заплащат така:

1/2 до 30.06 и 1/2 до 31.10. на текущата година, за която се дължат.

Производството по несъстоятелност на КСК Русенска популярна каса по т.д. №132/2018г. на Русенския окръжен съд е във фаза на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на получените суми. Над 90% от това имущество са недвижими имоти, намиращи се в различни общини – Русе, Разград, Ветово, Бяла, Борово, СлИ. поле, Иваново.