Решение № 418 от 24.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 636/2023
- Вид
- Решение № 418
- Подписан
- 24.07.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.521, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.141 · Търговски закон
- чл.1, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 418 гр. Велико Т., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Еманоел Вардаров
Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500636 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на ищеца „4х4 А.“ ЕООД , с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление : гр.В.Т. , ул.“Ц.Ц.“ №.., с управител А. Ч., чрез пълномощника му – „Адвокатско дружество- С.Я.Л.“ , представлявано от адвокат И. С. от ВТАК , въззивна жалба е Решение № 377 /29.05.2023 г. по гр.д. № 642/2022 г. на ГОРС , в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу „А.Г. ЕООД , с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление : с.Н.Г., Община С. , ул.“С.“ № .. , представлявано от О.В.К. , евентуален иск за присъждане на паричната равностойност на описаните в решението движими вещи, подлежащи на връщане от ответното дружество като техен владелец без основание , но липсващи към момента : барче-шкаф; разтегателно триместно канапе, сиво, рамка ПДЧ; легло ПДЧ кафяво двойно с пружина; легло ПДЧ кафяво двойно с пружина; легло тръбно персон и половина с пружина, 3 бр.; столове дървени, различни видове, 4 бр.; маса трапезна зелена с долен каркас във форма на «Н»; маса метална синя с долен рафт; възглавници, 4 бр.; декоративни възглавници с автентична българска шевица, 5 бр.; дюшек за персон и половина, 4 бр.; гоблен в рамка „Елени в гората"; покривки за маса с автентична българска шевица, 10 бр.; ръчно тъкани автентични български килими, 1 бр.; ръчно тъкани автентични български парцалени и вълнени черги, 2 бр.; портманто закачалка; щайги пластмасови различни типове, включително и щайги за бутилки, 10 бр., телевизор ретро от различни времена, 3 бр.; хладилник „Мраз-80“; бойлер на дърва; кварцова печка кафява с две тръби; високоговорител «Тонмайстор»; стационарен телефон с шайба бял; пендел стъклен бял, метална верига; пендел стъклен жълто-кафяв, метална верига; пендел стъклен бял, метална тръбичка; пендел стъклен бял, метална тръбичка; лампион метален бял; пепелник порцеланов «Рибка»; нощна лампа «Фар»; свещник алуминиев; сувенир «Лежащ елен»; сувенир «Бягащ елен»; сервиз за греяна ракия – кафяв, троянска керамика – 7 чаши във форма на кратунка, кана, поднос, 7 чинийки; сервиз за греяна ракия – кафяв, троянска керамика – 7 чаши за ракия и 1 кана; ваза кафява, троянска керамика; сервиз за ракия Шатра – порцеланов, черен, 6 чаши и кана; прибори за хранене – български, произведени преди 1985 година: вилици 6 бр., ножове 5 бр., лъжици 8 бр.; съдове за хранене – порцеланови български, произведени преди 1985 година: чаши 11 бр., чинии 9 бр.; съдове за сервиране – порцеланови български, произведени преди 1985 година; чаши за вино стъклени, 2 бр.; порцеланов сервиз за чай – чайник 2 бр., чаши 5 бр., чинийки малки 5 бр., чинийки средни 6 бр.; ваза от сив полиран мрамор; кристална масивна гарафа с тапа; стъклена гарафа с тапа; огледало без рамка; корито поцинковано; кофа пластмасова зелена 20 л., 6 бр.; кофа пластмасова жълта с черна дръжка, 2 бр.; бидони пластмасови 5 – 25 бр.; асортимент от туби пластмасови 4 бр.; чували от прозрачен полиетилен 60x90 см. и 70x120 см., 150 бр.; фуния пластмасова различни размери, 5 бр.; фуния метална, 2 бр.; лопата права с дръжка, 4 бр.; лопата товарна с дръжка, 2 бр.; щанга строителна, 2 бр.; мотика с дръжка, 3 бр.; градинско гребло с дръжка; сурово ПДЧ различни размери, примерно 2500x600 мм, 33 бр. и керемиди, 161 броя/ възлизаща на 7 820,47 лева , с молба за отменителната му санкция в тази част , уважаване на иска и присъждане на направените по производството разноски.
Изложени са оплаквания с доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на правилата за допускане и събиране на доказателствата и ограничаващо правото му на защита , включително и по повод на изменение на доклада по чл.146, ал.1 от ГПК във връзка с разпределение на доказателствената тежест между страните.
В с.з. поддържа жалбата с доводи изложени в писмена защита.
Ответникът чрез адвокат С. П. от ВТАК оспорва жалбата със становище / по реда на чл.263, ал.1 ГПК и в представена по реда на чл.149, ал.3 от ГПК писмена защита/ за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон при спазване на съдопроизводствените правила, противно на твърдението на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените по въззивното производство разноски.
Съдът , като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правна квалификация изведена от нормата на чл.108 ЗС и евентуален – от нормата на чл.521, ал.2 ГПК.
Обхватът на въззивното обжалване налага разглеждане на евентуалния иск в отхвърлителната му част.
От името на ищеца „4х4 А.“ ЕООД са изложени твърдения , че на 14.01.2015 г. в резултат на сключен с В.К.П. и П.К. ТаС. писмен договор, дружеството е закупило от тях описаните по-горе движими вещи / както и други вещи , които са включени в предмета на делото , но са извън обхвата на въззивното производство/, намирали се в недвижим имот в с.Н.Г. – УПИ VI-141, в квартал 39 по плана на селото с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, който имот е закупило от същите лица на 23.01.2015 г. по силата на нотариален акт за покупко- продажба № .., гом .. рег.№ .. н.д. №.... на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 296 с район на действие ГОРС. С договор за продажба , сключен на 18.12.2020 г. с нотариален акт №.., том .. , рег.№ .., н.д. № ... г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 754 дружеството- ищец е прехвърлило на ответното дружество „А.Г. ЕООД, представлявано от О.В.К. правото на собственост върху недвижимия имот, като страните се уговарят , че всички намиращи се в него движими вещи ще бъдат изнесени от собственика им непосредствено след продажбата.
Въпреки това представляващата „А.Г. ЕООД възпрепятства управителя на „4х4 А.“ ЕООД да ги вземе, отказва да ги предаде доброволно, при което ответното дружество е установило владение върху тях без основание.
2
Затова ищецът моли съда до постанови решение , с което да приеме за установено, че е собственик на тези движими вещи, да осъди ответника да му ги предаде, а в условие на евентуалност, ако вещите не са налични – да му заплати паричната им равностойност в размер на 7 820,47 лева.
Ответникът оспорва главния и евентуалния иск и моли да бъде отхърлен като неоснователен и недоказан с възражения , основани на обстоятелствата , че А. Ч. и О.К. са съжителствали в имота от 2015 г. до 2020 г, като през 2021 г. се разделят ; не е имало никаква уговорка между страните , че намиращите се в същия имот към момента на продажбата му на 23.01.2020 г. движими вещи ще бъдат изнесени от собственика им „4Х4 А.“ ЕООД непосредствено след нея ; през годините на съвместно съжителство управителят на дружеството- ищец изхвърлил, предал за вторични суровини и продал разтегателно триместно канапе, сиво, рамка ПДЧ; легло ПДЧ кафяво двойно с пружина със скрин за бельо и долно място за съхранение, легло ПДЧ кафяво двойно с пружина; легло тръбно персон и половина с пружина, 3 бр. , телевизор ретро от различни времена, 3 бр., хладилник „Мраз80“; сервиз за греяна ракия – кафяв, троянска керамика – 7 чаши във форма на кратунка, кана, поднос, 7 чинийки; сервиз за греяна ракия – кафяв, троянска керамика – 7 чаши за ракия и кана; сервиз за ракия Шатра – порцеланов, черен, 6 чаши и кана; прибори за хранене – български, произведени преди 1985 година: вилици 10 бр., ножове 7 бр., лъжици 14 бр.; порцеланов сервиз за чай – чайник 2 бр., чаши 5 бр., чинийки малки 5 бр., чинийки средни 6 бр.; сурово ПДЧ различни размери, примерно 2500x600 мм, 33 бр.; керемиди, примерно 200 бр.; тухли четворки, 150 бр. и тухли единични, 200 броя; останалите посочени в исковата молба вещи не са били налични в имота още когато О. К. е започнала да живее там ; в имота се намират четирите гардероба, кухненски бюфет бял, маса трапезна дървена бяла разтегателна, маса трапезна синя с долен каркас по периметъра, маса малка бяла, дюшек двоен – два броя, килим в червен цвят с цветен мотив, сандък дървен, 2 бр., стояща дървена закачалка за дрехи; електрически маслен радиатор кафяв, леген пластмасов кръгъл дълбок оранжев, кофа поцинкована 10 л., 2 бр., буре средно 2 бр. и строителна количка метална, както и осем броя дървени столове, един брой маса трапезна дървена бяла, 3 бр. щайги пластмасови различни типове, включително и щайги за бутилки, 15 бр, 1 бр. кофа пластмасова зелена 20 л., 2 бр. кофа пластмасова жълта с черна дръжка, 2 бр. мотика с дръжка, 1 бр. градинско гребло с дръжка и 1 бр. маркуч за поливане ¾, бял; вещите са на много по-ниска стойност от претендираната сума , тъй-като са били закупени на обща цена 1000 евро и са амортизирани; не са заведени по счетоводния баланс на „4х4“ А.“ ЕООД .
Евентуалният иск за присъждане на паричната равностойност на вещите включени в предмета на обжалването подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан въпреки събраните от въззивния съд допълнителни доказателства/ 26 броя фотоснимки и показанията на свидетелите И. П. и Д. Д./
Няма спор , че към датата на приключване на устните състезания по делото такива вещи няма в имота/ не са видени при огледа , извършен от вещото лице/ .
Спорът е дали са се намирали там към момента на продажбата му на „А.Г. ЕООД от „4х4“ А.“ ЕООД / 18.12.2020 г./ и преди това по времето на съвместното съжителство на техните управители А. Ч. и О.К. до края на 2019 г. , когато първият е напуснал къщата ?
Дори и да се приеме , че вещите, показани на приетите като доказателства фотоснимки са голяма част от претендираните , установени като липсващи по неизвестна причина и поради обозначените/ посочените на тях дати , кога са създадени или публикувани в социалната мрежа, би могло да се направи по житейска логика доказателствен / фактически/ извод, че са се намирали в имота, докато двамата управители на търговските дружества – страни по делото са съжителствали заедно, понеже този извод донякъде/ но не и с достатъчно пълна и обхватна убедителност/ се подкрепя и от показанията на свидетеля Олга П., както и косвено от безспорното обстоятелство , че са включени в предмета на писмения договор за продажба на имущество, обзавеждане и техника от 14.01.2015 г. съгласно описа му / л.9 - л.13 от делото/ като находящи се в него , закупен от дружеството ищец на 23.01.2015 г. , доказателствата все пак не позволяват да се 3 заключи по недвусмислен начин
, че именно юридическото лице търговец , а не управителят му О.В.К. собствено се е превърнал в техен владелец без основание по смисъла на чл.108 ЗС.
Изкуствен правен субект, какъвто е търговското дружество може да упражнява фактическа власт върху вещ със субективен елемент да я третира „като своя“/ владение/ само чрез „другиго“ , а този „другиго“, разбира се е на първо място управителя му , който извършва действия пред външния свят от името и за сметка на дружеството/ чл.141 ТЗ/, сред които и такива, явно противопоставими на собственика й в смисъл на отрицание на правото му- чл.68, ал.1 ЗС.
Доколкото естеството на вещите / от домакински, битов характер/ няма нищо общо с предмета на дейност на ответното дружество / а и по принцип с типичния предмет на дейност на всяко търговско дружество , очертан в примерните хипотези на чл.1, ал.1 ТЗ/, да се мисли , че неговият управител / предвид особените му отношения с управителя на ищцовото дружество/ ги е държал с присвоително намерение за самото дружество , а не за себе си с оглед на това да ги ползва/ евентуално /за задоволяване на своя бит и човешките си потребности като цяло, е по- скоро правно логическо безразсъдство, тъй-като противоречи на реалността в живота.
Такова предположение по отношение на юридическите лица законът не установява.