Решение № 75 от 15.05.2026, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пирдоп, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Лумбева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20241860100425 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, предявена от Г. ФОНД срещу И. М. К., ЕГН: **********, с която се иска съдът да признаe за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5806.19 лв., представляващо възстановено от Г. фонд по щета №*********/18.10.2019г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 126/16.04.2024г. по ч.гр.д. №164 по описа на РСПирдоп за 2024г. Претендират се и разноски в исковото и в заповедното производство.

Ищецът Г. Ф. твърди в исковата молба, че е настъпило ПТП със следния механизъм: На 05.06.2018г. в Белгия е настъпило ПТП с участието на т.а. „ДАФ“, с рег. № *********, управляван от И. М. К. без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при предприемане на маневра за престрояване в съседна пътна лента застига и удря отзад правомерно движещо се в същата посока МПС, в резултат на което са причинени имуществени вреди на л.а. „Ситроен“, с рег. № *******. Твърди се, че Г. фонд, на основание чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.

(на основата на чл.6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС), възстановил напълно на НББАЗ на Националното Бюро на Белгия по щета № *********/18.10.2019г. сума в размер на 5806.19 лв. във връзка с ПТП-то, настъпило на 05.06.2018г. на територията на Белгия.

Ищецът сочи, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от Г. фонд, тъй 1 като същият е управлявал увреждащия автомобил в нарушение на чл.461 вр. чл.483 КЗ и съгласно чл.558, ал.7 КЗ Фондът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходи за определяне и изплащане на обезщетението. Сочи се, че искът е предявен във връзка с получено от съда съобщение за депозирано възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично обезщетение по ч.гр.д. №164/2024г. по описа на РС-Пирдоп.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. М.

К. чрез адв.М. П. от САК. В отговора е заявено, че не се оспорва фактът на настъпилото ПТП и че причинилият ПТП-то товарен автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е бил управляван от И. М. К.. Не се спори и че Г. фонд е възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Белгия обезщетение в размер на 5806.19 лв., в резултат на което възниква за Г. фонд правото да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение. Въпреки това ответникът счита иска за неоснователен, тъй като искът на Г. фонд следвало да бъде предявен не срещу водача, а срещу собственика на товарния автомобил, тъй като той носи отговорност процесното МПС да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Сочи се, че към деня на настъпване на инцидента процесното МПС - т.а. „Даф“ с рег. № ********* е било собственост на търговското дружество „****************“ ЕООД, ЕИК:

*********, което е заличено на 18.12.2019г. По време на инцидента ответникът бил в трудово правоотношение с въпросното дружество, с оглед на което И. К. се явявал само ползвател по повод служебните си задължения на процесното МПС, от което следвало, че за него не възниква задължение да застрахова ползвания товарен автомобил. Допълнително доказателство, че ответникът е бил само пълномощник било, че при пътуване в чужбина с чуждо моторно средство от водача се изисква нотариално заверено пълномощно от собственика на автомобила, което е било част от задължителния набор документи, необходими при излизането му от страната. Отделно от това, друг задължителен документ при влизане или напускане на страната бил именно такъв за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със сертификат „Зелена карта“, което значи, че при напускане на страната застраховката е била валидна. След настъпване на инцидента застрахователната полица била представена, но се оказало, че е без покритие, за което отговорност носи собственикът. С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и погасени по давност.

В първото съдебно заседание по разглеждане на делото ищецът „Г. фонд“ не изпраща представител, като с писмена молба от упълномощен процесуален представител е формулирал своето становище, а то е, че ищецът изцяло поддържа подадената искова молба и е отправил съответни доказателствени искания. В последното съдебно заседание „Г. фонд“ бива представляван от упълномощения мл.юрк. Д. Н., който моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция като основателна и доказана по размер. Заявява, че съгласно изготвената Автотехническа експертиза, дейността, която е необходима за възстановяване на лек автомобил „Citroen C4“, изчислена на база пазарни 2 цени в Кралство Белгия към датата на ПТП, е в размер на 2445.39 Евро. Освен тази стойност, Г. фонд изплатил и сума по фактура в размер на 449.34 Евро, която представлява такса за обработка на претенцията от НББАЗ, като това било видно от представените по делото доказателства. В тази връзка се иска уважаване на цялата претенция и присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък на разноските.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В съдебните заседания, проведени по делото, ответникът И. М. К. се явява лично и с адв.М. П. от САК, който е упълномощен устно и са потвърдени вече извършените от него правни действия, в съдебното заседание, проведено на 04.12.2024г. Адв.П. оспорва иска, предявен от Г. фонд, като заявява обаче, че не оспорва настъпването на застрахователното събитие на територията на Кралство Белгия и че същото ПТП е причинено именно от доверителя му – И. М. К., както и факта, че Г. фонд е възстановил процесната сума, но оспорва доверителят му да я дължи на ищеца. В последното съдебно заседание адв.П. моли съда да отхвърли предявения иск. Заявява становище, че искът е предявен неправилно срещу доверителя му, защото, макар той да е управлявал процесния автомобил, собственик на автомобила е дружеството, което извършва транспортната дейност, а към момента ответникът дори не е служител на това дружество.

Заявява, че с отговора на исковата молба е било представено копие на застраховката, която е предоставена на ответника и същият не е имал възможност да проверява валидността й.

Освен това, документите, които му били предоставени, се проверявали на всяка граница от съответни длъжностни лица именно заради обстоятелствата, свързани с безопасността на движението и обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“. Адв.П. заявява възражение за погасяване на исковата претенция по давност, тъй като причината за обезщетение е възникнала през 2018г., а 2019г. е платена сумата от Г. фонд, като според адв.П. погасителната давност е изтекла, броимо от момента на застрахователното събитие. Извън това, адв.П. счита, че ако съдът все пак уважи иска, то той следва да бъде уважен единствено за сумата, необходима за дейността по възстановяване на увреденото превозно средство, но не и за таксата за обработка на документи. И страната-ответник претендира заплащане на разноски.

В предоставения на страните срок за изготвяне на писмени бележки, писмено становище е депозирано от ответника И. К. чрез адв.М. П. от САК. В становището са коментирани и преведените от френски документи, предоставени от Кралство Белгия.

Заявено е, че видно от тях, според белгийското право разпоредбите за регреса са същите като в българското. За деликтната отговорност на И. К. се твърди, че фактическият състав не е завършен и поради това искът е неоснователен. Сочи се, че по настоящото дело не се доказвало И. К. да е извършил действия, които могат да се приравнят на противоправно деяние. Оборена била и презумпцията за вина. Не се установявало И. К. да е собственик на управляваното МПС, а само собствениците са задължени, по силата на чл.483 КЗ, да сключват застраховка „Гражданска отговорност“. И. К. нямал това качество, а също така нямал и представителна власт да сключва договори от името на дружеството. Същото било 3 правилото и по белгийското законодателство. Сочи се, че чл.45 ЗЗД се дерогира от чл.49 ЗЗД, който е специален и урежда обективна безвиновна отговорност за юридическите лица, които действат чрез свои органи/служители. Възложителят на работата бил този, който следва да носи риска от евентуално причинени вреди от възложената дейност. Дори да се приеме, че е извършено противоправно поведение от К., то не било виновно. Сочи се, че по делото е установено, че застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена с надлежен договор, като при управление на МПС-то И. К. се е легитимирал с документи, включително полица „Гражданска отговорност“, а причината, поради която тя не е породила действие е, че не е заплатена застрахователната премия. Този факт К. не могъл и не бил длъжен да знае, поради което не е действал небрежно, а поведението му е изцяло невиновно. Счита се още, че предявеният от ищеца иск е погасен по давност, като подробни разсъждения в тази насока са изложени. Сочи се, че давността е започнала да тече от открИ.е на извършителя на деликта, т.е. от 05.06.2018г. и до 15.03.2024г. (когато е образувано ч.гр.д. 164/2024г. по описа на РС-Пирдоп) давността не е спирана. Сочи се, че основната разпоредба за регреса е чл.74 ЗЗД и от посоченото в нея се извежда, че не може давностните срокове да се удължават чрез регрес и да текат от друга дата. Сочи се, че регресът представлява само смяна на кредитора.

Иска се отново от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, а на ответника да бъдат присъдени сторените разноски. Ако все пак исковете бъдат уважени, възразява се ответникът да заплаща разноските за Автотехническа експертиза, тъй като не е оспорил нито настъпването на ПТП-то, нито механизма, по който то е настъпило. Същото се отнасяло и за разноските за извършен превод.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №164/2024г. на РС-Пирдоп, с постановена по същото Заповед №126/16.04.2024г., се установява, че съдът е разпоредил И. М. К. да заплати на ищеца Г. фонд сумата от 5 806.19 лв., представляваща главница за възстановено на Националното Бюро на Българските Автомобилни застрахователи (НББАЗ) изплатено от тях на Националното бюро на Кралство Белгия обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2024г. до изплащане на вземането. В законоустановения срок е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК от И. М. К., с твърдение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с това възражение, което е постъпило в срок, ищецът Г. фонд е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в едномесечен срок. Съобщението е получено на 31.05.2024г., а установителният иск, предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав, е подаден на 01.07.2024г. - в законоустановения едномесечен срок и съдът е образувал исковото дело.

В о.с.з., проведено на 04.12.2024г., е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП, настъпило на 05.06.2018г. на територията на Белгия, е причинено по вина на ответника И. К. и по образуваната претенция № *********/18.10.2019г. Г. фонд е възстановил на НББАЗ сума в 4 размер на 5806.19 лв., която Бюрото е заплатило на Националното бюро на автомобилните застрахователи на Кралство Белгия. Именно поради безспорността на фактите, доказателства за същите не е било нужно да се събират. Въпреки това, по делото са приложени: Претенцията за възстановяване на процесните вреди, Доклад по щетата за имуществени вреди и платежни нареждания. Видно от тях, претенцията, която е отправена до НББАЗ, е в размер на 2968.66 EUR, формирана както следва: 2496.32 EUR- обезщетение, 449.34 EUR – такса за обработка и 23.00 EUR – банкови такси и същата е заплатена от НББАЗ, на когото на свой ред Г. фонд е превел заплатената сума, заедно с други платени щети по опис.