Определение № 2332 от 30.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2332 гр. Пловдив, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Мария Анг. Ненова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502292 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК и чл.407 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, чрез пълномощника адв. Х. М., против Определение №7360/14.06.2024г., постановено по гр.д. №15723/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XXV гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото, в частта за разноските.

Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат оплаквания, че ищецът А. Д. В. не бил материално затруднен, поради което не му се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че съдът не е съобразил практиката на ВКС, най-новата практика на СЕС и представените по делото доказателства, според които в искането за отпускане на кредит ищецът бил декларирал месечни приходи от 3 800 лв., живеел в жилището на родителите си, не отглеждал деца под 18 години, имал сключен трудов договор с „Ес Би Тек (Глобъл) Лимитед - клон България“ КЧТ, ЕИК: 201182796, бил и едноличен собственик на капитала на „Абсолют 13“ ЕООД и управител на „Нерд Тех“ ЕООД. Счита, че тези данни опровергават изцяло декларираните от страните по договора за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца. Отделно от изложеното, се твърди, че ищецът бил завел пет дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД по повод на договори, сключвани между страните, с предмет защитата му като потребител. Според жалбоподателя ищецът целял да се обогати със съдебни разноски, доколкото могъл да получи защита и в едно производство. По същество от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението на районния съд, в частта за разноските, като остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата А. Д. В. с ЕГН:

********** от ******************, чрез пълномощника си адвокат Е.И., намира частната жалба за неоснователна. Моли да бъде съобразена практиката на ВКС, формирана след постановяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно която макар НМРАВ № 1/2004г. да няма обвързващ съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебно определяне на възнаграждението. Цитира съдебна практика на ВКС.

Подадена е и частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез пълномощника адв. Х. М., против разпореждане № 17514/14.06.2024г., постановено по гр.д. № 15723/2023г. по описа на ПдРС, XXV гр.с., с което е разпоредено да се издаде в полза на молителя - А. Д. В., изпълнителен лист за присъдени суми и разноски по делото. В частната жалба се изтъкват съображения, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като изпълнителен лист е бил издаден преди да се даде възможност на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД да плати доброволно по посочена от ищеца банкова сметка. Сочи, че въпреки нарочна молба от 25.06.2024г. банкова сметка не е била предоставена от ищеца, като по този начин се възпрепятствало доброволното изпълнение. По изложените доводи се иска отмяната на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Ответникът по частната жалба – А. Д. В., чрез пълномощника си адв.

Е.И., е изразил становище за неоснователност на същата в писмен отговор, депозиран на 17.07.2024г. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалваните съдебни актове, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По частната жалба по чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на А. Д. В., представляван от ЕАД Е.И., против „СИТИ КЕШ“ ООД - установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 от ЗПК, клаузата за неустойка в чл.6.2 от сключения между страните договор за паричен заем Кредирект № 570034/16.09.2021г., както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платената по недействителната клауза сума в размер на 371,28 лв. Към молба по делото от 02.11.2023г. от ищеца са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и ЕАД Е.И., ЕИК: 180978004, в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. - защита на материално затруднено лице. Впоследствие е представен и списък на разноските, в който се претендира по чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в общ размер на 960 лв. с ДДС за двата иска.

2

С решение № 1383/27.03.2024г., постановено по гр.д. №15723/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XXV гр. състав, чието изменение в частта за разноските се иска, предявените от ищеца искове са били уважени, а съдът е присъдил разноски в полза на процесуалния представител ЕАД Е.И. в размер на 480 лв. с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С обжалваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК. Изложил е мотиви, че наличието на основанията по чл. 38, ал.1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. За неоснователни са намерени и твърденията, че разноски не се дължат на ищеца, доколкото предявяването на настоящите искове представлявало злоупотреба с процесуални права. Първоинстанционният съд е приел, че страната по няколко недействителни договора, респ. договори за потребителски кредит, съдържащи нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях, като не е длъжна да стори това в едно производство.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатско съдействие /представен е договор за правна защита и съдействие от 27.10.2023г. между адвокатско дружество и клиент, находящ се на л. 15 от първоинстанционното дело/ се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.

Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

С оглед гореизложеното и като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 480 лева с ДДС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна.

3

II. По частната жалба по чл. 274 и сл. вр.чл. 407, ал.1 ГПК:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 1383/27.03.2024 г., постановено по гр.д. № 15723/2023г. по описа на РС-Пловдив, „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е осъдено да заплати на А. Д. В., на основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД, сумата от 371,28 лв. – платена при начална липса на основание въз основа на нищожна клауза за неустойка в договор за паричен заем Кредирект № 570034/16.09.2021г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 250 лв., представляваща сторени разноски в производството пред районния съд. Решението на РС - Пловдив в тази част не е обжалвано и същото е влязло в сила на 26.04.2024г.

На 13.06.2024г. е постъпила молба с вх.№ 63542/13.06.2024г. по входящия регистър на РС-Пловдив, подадена от А. Д. В., чрез адв. Е.И., с искане за издаване на изпълнителен лист за присъдените на ищеца суми и разноски в производството пред първата инстанция. На основание на така постъпилата молба първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист № 1697/18.06.2024г. Едва след влизане в сила на решението в горепосочената част и издаване на изпълнителния лист, на 25.06.2024г. ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е поискал с изрична молба да бъде задължен ищецът да посочи банкова сметка, както и да не бъде издаван изпълнителен лист преди да му бъде осигурена възможност за доброволно плащане.

Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането на ПдРС за издаване на изпълнителен лист е правилно, а доводите на жалбоподателя, че изпълнителен лист не е следвало да бъде издаван преди да му се предостави възможност за доброволно плащане, са неоснователни. Влязлото в сила решение № 1383/27.03.2024 г. по гр.д. № 15723/2023г. на ПдРС, в частта за присъдените на ищеца А. Д. В. суми и разноски по делото, представлява годно изпълнително основание по чл. 404, т. 1, пр. първо от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК , при наличието на това изпълнително основание, проверката на съда се свежда единствено до това дали същото е редовно от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение в частта за присъдените на ищеца А. В. суми и разноски отговаря на тези изисквания, поради което подлежи на принудително изпълнение. Ето защо, в полза на молителя А. В. правилно е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 371,28 лв. – платена при начална липса на основание и сумата от 250 лева, представляваща разноските, сторени от страната пред първата инстанция за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изпълнение на дадените от ПдРС указания, с молба вх.№ 70466/02.07.2024 г. ищецът А. В. е предоставил банкова сметка, препис от която е връчен на жалбоподателя „Сити Кеш“ ООД на 16.07.2024г.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, ще следва да се осъди жалбоподателят да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество Е.И. адвокатско възнаграждение за 4 осъщественото на А. Д. В. безплатно процесуално представителство при подаване на отговор на частна жалба по чл. 407 ГПК, в размер на 120 лв. с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразно критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22. При определяне на размера на възнаграждението въззивният съд съобрази следното: На ответната страна по частната жалба се дължи плащането на разноски, тъй като искането за присъждането им е своевременно направено. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение по дело C-438/22 на СЕС.