Решение № 1243 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510324 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7735 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 43856 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено, че Г. В. К. и Д. К. К. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно и по равно следните суми: 986,34 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр.София, ул.

****, аб. № 266548, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от 142,04 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 08.11.2021 г., и сумата от 27,98 лв., представляваща стойността на предоставената услуга по дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66396/2021 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като е отхвърлил исковите претенции срещу всеки от ответниците за сумата от по 161,47 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане, за сумата от по 34,05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 08.11.2021 г., и за сумата от по 6,04 лв., представляваща лихва за забава от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г. Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Ответникът Г. В. К. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Развива съображения, че не било доказано да е собственик на процесния имот, тъй като нямало доказателства да е приемал 1 наследството, поради което неправилно СРС е приел, че има облигационно отношение между страните. Посочва още, че с решение на ВАС била отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №. Е-РД-04-107 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката. При това положение и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковете е следвало да бъдат отхвърлени. Неправилно СРС бил уважил претенциите за лихва, без да има доказателства ответникът да е поставян в забава чрез публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца. Подробно аргументира, че не следвало да дължи цена на услугата за дялово разпределение, тъй като нямало основание ищецът да получава такова вземане. Не бил изпадал в забава за плащането на същата, поради което не следвало да дължи и мораторна лихва. Настоява се за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Ответникът Д. К. К. също е подала въззивна жалба срещу горепосоченото решение в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове. Развива съображения, че не било доказано да е собственик на процесния имот, тъй нямало доказателства да е приемала наследството, поради което неправилно СРС е приел, че има облигационно отношение между страните. Позовава се на факта, че е открита партида на името на другия ответник Г. К., поради което само той бил в облигационни отношения с ищеца. Посочва още, че с решение на ВАС била отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №. Е-РД-04-107 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката. При това положение и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковете е следвало да бъдат отхвърлени. Неправилно СРС бил уважил претенциите за лихва, без да има доказателства ответникът да е поставян в забава чрез публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца. Подробно аргументира, че не следвало да дължи цена на услугата за дялово разпределение, тъй като нямало основание ищецът да получава такова вземане. Не бил изпадал в забава за плащането на същата, поради което не следвало да дължи и мораторна лихва. Настоява се за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице помагач на нейна страна „Техем сървисис“ ЕООД не са подали отговор на въззивните жалби.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не се явяват, респективно не изпращат представители.

Въззивниците К.и са депозирали писмени становища, с които поддържат въззивните си жалби, излагат съображения с характер на писмени бележки и претендират разноски.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба, в която посочва, че обжалваното решение е правилно, иска същото да бъде потвърдено и претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Г. В. К. и Д. К. К., в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. ****, ап. 34, с инсталация № 4000090365, с присъединен абонатен № 266548, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.

2

422, ал. 1 ГПК, за установяване между страните, че ответниците дължат на ищеца разделно и по равно следните суми: сумата от 1147,81 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от 176,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата от 27,98 лв., представляваща стойността на предоставената услуга по дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,04 лв., представляваща лихва за забава от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66396/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. ****, ап.

34, с присъединен абонатен № 266548, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на горепосочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Твърди, че за процесния период до процесния имот е доставил топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, която не е заплатена на падежа, поради което ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава. Била предоставена и услуга за дялово разпределение, която също не била заплатена на съответните падежи, поради което ответниците следвало да заплатят съответните суми, както и обезщетение за забава.

Правният интерес от предявените установителни искове ищецът обосновава с издадена в негова полза Заповед за изпълнение по чл. ГПК по ч.гр.д. № 66396/2021 г. на СРС, срещу която ответниците са подали възражения в срок.

Ответникът Г. В. К. оспорва да е потребител на топлинна енергия, тъй като нямало представени категорични доказателства, че е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва активната материална легитимация на ищцовото дружество досежно вземането за стойността на услугата за дялово разпределение. Излага съображения за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за настъпването на падежа на задълженията за главниците. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Д. К. К. също прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва да е потребител на топлинна енергия, тъй като за процесния топлоснабден имот била открита партида на името на другия ответник въз основа на негово заявление. Оспорва активната материална легитимация на ищцовото дружество досежно вземането за стойността на услугата за дялово разпределение. Излага съображения за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй като ищецът не е ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията за главниците.

С Определение от 14.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 6614/2024 г. СГС е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, което не взема становище.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Неоснователно е възражението на въззивниците за липса на облигационно отношение между тях и ищеца. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.1998 г., съгласно който В.Г. К. е придобил апартамент № 34, находящ се в гр.

София, ж. к. ****.

От удостоверение за идентичност на административни адреси от 31.08.2012 г. се установява, че адрес ж. к. **** е идентичен с адрес ул. ****, вх. А и вх. Б.

Представено е удостоверение за наследници от 20.06.2012 г., видно от което В.Г.

К. е починал на 12.10.2009 г., като е бил неженен и е оставил за наследници родителите си – ответниците Г. В. К. и Д. К. К..

С оглед гореизложеното и поради липсата на доказателства с този имот да са извършвани разпоредителни сделки следва да се приеме, че на основание чл. 6 от ЗН ответниците К.и са били съсобственици на по ½ ид. ч. от същия през процесния период, респективно са имали качеството на клиенти на топлинна енергия и дължат по ½ от съответните вземания.

Възраженията на въззивниците, че не са приемали наследството на наследодателя си, са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.

Подобни оспорвания не са правени в първоинстанционното производство, макар още там да са били ангажирани доказателства за наследствено правоприемство, поради което релевирането на подобни оспорвания едва пред настоящата инстанция е закъсняло, след като не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК.