Решение № 654 от 15.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-110

15.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 294 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк.

Красимира Иванова (пълнм. л. 11) против Решение № 3567/13.12.2019г. постановено по гр.д. № 6345/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР да заплати на В.Г.Г. с ЕГН **********, адрес:

***, сумата от 903 лв. /деветстотин и три лева/ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 120. 41 часа в периода от 12.12.2017 г. до 31.07.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 842 часа в дневен, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.08.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по

Закон за МВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда, че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Чл. 31, ал. 3 от наредба 8121з-776/2016г. регламентирал при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към

7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като работната смяна не превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика. Счита, че неоснователността на главния иск влече и неоснователност на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от датата на завеждане на исковата молба.

Моли да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на В.Г.Г. чрез адв. Кралев на 27.01.2020г. като в законния срок е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по доказателствата.

Претендира разноски.

Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява. Въззиваемия, редовно призован, не се явява, депозирано е писмено становище от адв. Кралев за даване ход на делото и представя писмено пълномощно за процесуално представителство, поддържа отговора на въззивна жалба, моли да се потвърди решението. Представя договор за правна защита и съдействие за заплатен адв. хонорар в размер на 360 лева с ДДС, платено в брой.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от В.Г.Г. чрез адв. Кралев, против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, с която сочи, че за периода 12.12.2017г. до 31.07.2019г. полагал труд при 12-часови смени предварително определени с график за всеки месец като „сларши полицай“ в МГПГ за БК при РДГП – Бургас на структурно подчинение към Главна Дирекция Гранична полиция при МВР съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на държавен служител. Положил общо 1120 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 1280 часа дневен труд, което водило до извънреден труд от 160 часа, който работодателят не му бил заплатил. Претендира заплащане на сумата в размер на 960 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 160 часа за процесния период, както законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор като предявените искове се намират за неоснователни. Основно се излагат съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и че организацията на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира, че заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е работил при ответника, както и че е полагал труд на смени по график, но се твърди, че положения от него труд му е заплатен и не е налице извънреден труд. За периода 01.07.2019г. до 31.07.2019г. счита, че претенцията е недопустима поради преждевременното й предявяване, тъй като трудът се отчита и заплаща на тримесечен период и към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл тримесечния период. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска чрез неговото оттегляне за сума над 903 лева до първоначално предявения размер от 960 лева.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 12.12.2017г. до 31.07.2019г. ищецът е положил 842 часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 962,41 часа за целия период. В резултат от преизчислението се получава разлика в размер на 120,41 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е плащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 120,41 часа възлиза на 903 лева.

РС Бургас е намерил, че съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.

178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма. Чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Приел е, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи. В чл. 31, ал. 2 на първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 1.143.

Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба, в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от 29.07.2016 г. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Това следва да се възприеме като празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия. В резултат исковата претенция е счетена за основателна.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.