Решение № 594 от 17.03.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 594

Кюстендил, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20267110700049 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Д. П. от [населено място] баня, обл. Кюстендил, чрез адв. В. С., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0348-000005 от 08.01.2026 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца".

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като мотиви в оспорената заповед административният орган е изложил, че на 08.01.2026 г. около 21.46 часа, в [населено място] баня на [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, с ДКН: [рег. номер], като след направена справка с РОДЧ и дежурен на РУ - Дупница било установено, че е с прекратена служебно регистрация от дата 10.09.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че по този начин водачът е допуснал нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, за което е съставен акт серия GA № 4226803/08.01.2026 г. При съставяне на АУАН е иззет СУМПС на жалбоподателя с № *********. Въз основа на АУАН е издадена оспорената заповед, като същата е връчена на адресата на 12.01.2026 г. Жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 13.01.2026 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, органите, които прилагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед представената по делото заповед № 277з-2056/10.10.2025 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в индивидуалния административен акт. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа мотивите на издателя й за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус - такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая не се оспорва, че оспорващият е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

В конкретния случай, независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з", подб. "гг" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено след констатиране на нарушението със сключването от жалбоподателя на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено около 21.46 часа на 08.01.2026 г. В 12.32 часа на 11.01.2026 г., според представеното копие от застрахователна полица, за автомобила вече е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" и регистрацията на автомобила поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Поради гореизложеното процесната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0348-000005 от 08.01.2026 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: