Определение № 525 от 20.08.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Ямбол, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500263 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 чрез адв.Х. М., САК против определение № 898/13.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 2845/2025 г. по описа на ЯРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските. Това определение се счита за неправилно и се желае неговата отмяна, както и съдът да постанови друго с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Посочени са три основания, на които се счита, че частната жалба и искането по чл.248 от ГПК са основателни. Първото е, че според дружеството ищецът Г. Х. е упражнил превратно правото си на иск с цел увреждане на ответното дружество, тъй като е подал три искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Посочени са трите дела, образувани по тези три искови молби – настоящото гр.д. № 2845/2025 г., № 2846/2025 г. и № 2847/2025 г. всички по описа на ЯРС. Това възражение се твърди, че изобщо не е обсъдено от районния съд, а се счита за съществено като са изброени и цитирани решения от многобройна съдебна практика на Софийски градски съд, Окръжен съд – Смолян, Окръжен съд – Пловдив, по които е постановено, че в подобни случаи въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

Второто основание е, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове, а би следвало адвокатското възнаграждение да се определи върху интереса, който е сбор от цената на всички предявени искове. Цитирана е практика на ВКС и СРС. Посочено е, че с решението си ЯРС е присъдил адвокатско възнаграждение в размер 729,14 евро, което се отнася до защитата на ищеца по два кондикционни иска – за нищожност на договора и за връщане на сумата 813,97 евро.

Третото основание, на което се счита, че искането по чл.248 от ГПК е основателно е това, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Счита се, че в настоящия случай освен вида на делото, количеството извършена 1 работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните следва да се съобразят и критерии произтичащи от спецификата на спора, които в случая са, че по спорните въпроси по делото съществува значително по обем съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, указания дадени от СЕС към националните съдилища да се изследва въпроса дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, както и да се прецени обстоятелството, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела.

По тези съображения се желае уважаване на частната жалба.

В срока по чл.276 от ГПК от ищеца по делото Г. Г. Х. чрез адв. М. от АК – Ямбол е депозиран отговор на частната жалба, с който се счита, че същата е неоснователна, тъй като съдът правилно е определил разноските, същите са съразмерни на уважената част от иска, липсва основание за изменението им, тъй като ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с кредитора – търговец предоставящ заеми по занятия. Адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер при съобразяване с практиката на СЕС, отговаря на всички критерии за определянето му и няма основания за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, това на ищеца, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 2845/2025 г. е образувано по искова молба на Г. Г. Х., чрез адв. М. против „Кредирект“ ЕООД гр. София с искане за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 05.06.2025 г. поради противоречие с добрите нрави и закона – разпоредби на ЗПК, кумулативно съединен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 1592 лв., като получена без основание. Производството е приключило в едно съдебно заседание, в което страните не са се явили и на 12.03.2026 г. е постановено решение, с което двата кумулативно съединени иска са уважени изцяло, а ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Х. разноски по делото в размер 1428.08 лв. /729.14 евро/. В мотивите на решението съдът е посочил, че тези разноски се състоят от заплатената ДТ в размер 326.08 лв., както и възнаграждение за един адвокат в размер на 1100 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие. В решението районният съд също така е обсъдил възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е намерено за неоснователно.

В срока за обжалване на решението ответникът „Кредирект“ ЕООД е депозирал молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е изложил същите доводи за тяхното изменение, на които се основава и частната жалба. Също е представена многобройна съдебна практика на съдилища от страната в подкрепа на тези доводи. Ищецът е депозирал становище за неоснователност на искането по чл.248 от ГПК и съдът е постановил обжалваното определение рег. № 898/13.05.2026 г., с което е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е посочил, че се касае за разгледани искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД, като цената на иска по единия е 6560 лв., а на другия 1592 лв. и присъденото адвокатско възнаграждение в размер 1100 лв. съответства на тази цена на иска. Посочена е и практика на ОС – Ямбол по подобни правни казуси, съгласно която е прието, че определеното възнаграждение не следва да бъде намалявано.

Въззивният съд извърши служебна справка относно посочените от частния жалбоподател три граждански дела - гр.д. № 2845/2025 г., № 2846/2025 г. и № 2847/2025 г. и се установи, че същите действително са образувани между едни и същи страни – ищец Г. Г.

Х. и ответник „Кредирект“ ЕООД. Предмет на тези дела са три различни договора за 2 потребителски кредит, като настоящото гр.дело № 2845/2025 г. е първото образувано дело относно нищожност и връщане на сума получена без основание, касаещи договор от 05.06.2025 г. с цена на исковете 8152 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие в размер 1100 лв. Гр.дело № 2846/2025 г. касае договор за потребителски кредит от 08.01.2025 г. със същите предявени два иска по отношение на него, цена на исковете в размер 8002 лв. и отново адвокатско възнаграждение заплатено по договор за правна защита и съдействие в размер 1100 лв. Исковете по това дело съдът е уважил и е присъдил направените от ищеца разноски с решение постановено на 28.05.2026 г. Гр.дело № 2847/2025 г. се отнася до същите предявени два иска по отношение на договор за потребителски кредит от 01.12.2023 г. с цена на иска 3680 лв. и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер 890 лв., по което дело съдът е постановил решението си за уважаване на исковете и присъждане на разноските в пълен размер на 27.03.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Запознавайки се наведените от частния жалбоподател доводи относно превратно упражнено от ищеца право на иск с цел увреждане на ответното дружество, съдът намира същите за неоснователни, предвид разликата в обстоятелствата, на които се основават постановените цитирани определения от ОС – Пловдив, ОС – Смолян и СГС. Действително тези определения касаят случаи, в които ищецът е злоупотребил с правата си, предявявайки множество искове против един и същ ответник – кредитна институция с ниска цена на иска, определяща адвокатско възнаграждение на минимума съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г.

Това процесуално поведение на ищеца в тези случаи са определили като злоупотреба с право, изразяващо се в генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като в единия случай се касае за осем идентични искови молби. ОС – Смолян е приел в разглеждания случай, че тъй като вече веднъж е присъдено адвокатско възнаграждение определено от съда в минималния размер по предходно дело, съдът е счел, че адвокатски възнаграждения по останалите дела по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не следва да се присъждат, тъй като е вече присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съответстващо на сбора на цената на исковете по посочените пет дела.

Предвид изложеното настоящият съд намира съществени разлики в цитираната практика и настоящите фактически обстоятелства. В случая пред ЯРС са предявени три искови молби с различен немалък материален интерес, като по трите иска ищецът е представляван от един и същ адвокат, на когото съгласно договор за правна защита и съдействие е заплатено адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес на иска.

В тези три искови производства не е налице хипотезата на определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като същото вече е било уговорено вече от страната и пълномощника й, както и надлежно заплатено. Макар, че не се коментира заплатената ДТ по трите иска, която също е направени разноски по делото, такава е дължима и не е в различен размер, ако е платена поотделно или в едно производство.

Поради това съдът счита, че в настоящия случай ищецът Х., предявявайки три отделни иска против три различни договора за кредит, макар и с идентичен предмет не е злоупотребил с правото си на иск и с тези действия съдът не приема, че същият е целял да увреди кредитодателя си – ответното дружество. При завеждане на иска е надлежно заплатена дължимата ДТ за всеки, както е заплатено и договореното адвокатско възнаграждение по сключения договор за правна защита. Практиката на другите съдилища за отказ за присъждане на разноски не може да бъде приложена в настоящия случай и поради обстоятелството, че решението, чието изменение се желае относно разноските е постановено първо в сравнение с останалите две по трите граждански дела, т.е. би следвало да бъдат 3 изменени възнагражденията по следващите дела, ако се приеме, че същите следва да бъдат обединени в един материален интерес.

Тези изводи на съда се подкрепят и от обстоятелството, че е неоснователно и съображението на частния жалбоподател относно това, че адвокатското възнаграждение е прекомерно поради несъобразяването му с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22. Въззивния съд при съобразяване с посоченото решение на СЕС и практиката на ВКС също приема, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004 г., те са само ориентир и следва да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се касае за предявени и разгледани искове за нищожност на договор, сключен с потребител и осъдителен иск за връщане на недължимо платено по договора, като и двата иска са оценяеми, с цена на същите в общ размер 8152 лв.