Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 21.08.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 605/2026
Вид
Решение № 213
Подписан
21.08.2026
В сила
11.09.2026
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. гр. Хасково, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200605 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. В. Н. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 26 – 1253 – 001286 от 09.06.2026 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 127.82 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради необоснованост, тъй като за процесния лек автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но при извършване на проверката неправилно били установени фактите и било отчетена липса на валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда. Претендира се и 1 присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.

Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо до съда заявява становище по жалбата, която моли да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност на разноските, евентуално сторени и претендирани от другата страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 26.05.2026 г., свидетелите И. Г. М. и М. Т. Щ., двамата на длъжност „мл. полицейски инспектор“ е Група „Териториална полиция“ в РУ на МВР Хасково били на работа. В около 16:15 часа възприели движението в град Хасково по бул. „Съединение“ № 64, в посока към изхода за град Харманли на лек автомобил марка „********“, модел „***", с рег. № ************ и го спрели за проверка. В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното средство било собственост и управлявано от жалбоподателя Д. В.

Н. от град Хасково. При извършената проверка било установено, след справка, че за автомобил с посочения регистрационен номер липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката и същият бил служебно дерегистриран след уведомление от Гаранционен фонд. Поради това, контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и срещу Д. В. Н. от град Хасково, като водач, който управлява собственото си превозното средство бил съставен на същата дата – 26.05.2026 г., в негово присъствие, от свид. И. Г. М., Акт за установяване на административно нарушение, серия GА № 5593212, който жалбоподателят подписал, а в 2 съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа вписал, че няма такива.

Възражения не се постъпили допълнително и в рамките на установения срок след връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на същата дата – 26.05.2026 г., според отразеното в приложената разписка.

Видно от приетия по делото като писмено доказателство препис от Застрахователна полица № BG/22/126001802442 от 26.05.2026 г., застрахователния договор бил сключен със срок на договора от 15:44 часа на 26.05.2026 г. до 23:59 часа на 25.05.2027 г. за МПС марка „************“, модел „***“, с рег. № *************, като на същата дата е платена и вноска по застрахователната премия и е отбелязано, че полицата е платена до 25.08.2026 г., като след представяне на застрахователната полица, регистрационните табели, предназначени за автомобила, свалени от контролните органи при проверката били върнати

При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН, след което посочил, че бил извършил: „Физическо лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ – нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Г. М. и М. Т. Щ. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от всеки от тях като контролен орган по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, а дали в цялост изводите за извършено нарушение са обосновани съдът ще прецени след съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, сред 3 задължителните застраховки е „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, а според чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор. По силата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице, а съгласно т. 2 - имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Следователно, деянието, за което е наложена на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не се е възползвал, но е представил доказателства. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Налага се на това място уточнението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието, че актът е съставен против лицето Д. В. Н. според недвусмислените твърдения в него, след което ясно са посочени датата, мястото на управление на моторното превозно средство, което само по себе си е индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер, както и чия собственост е. Последното е от съществено значение за вида съставомерна деятелност, свързана с неизпълнение на задължението за 4 сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, диференцирана според качеството на субекта – собственик на моторното превозно средство или водач. В случая, ясно в обстоятелствената част е вписано, че управляваното МПС е собственост на водача и също така ясно е вписано в акта, че същият се съставя против физическото лице като водач на МПС, но жалбоподателят в съответствие с тези твърдения е привлечен към административно – наказателна отговорност за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след като е вписано, че е и собственик на процесното ППС, а отговорността на водача е субсидирана и се ангажира за управление на МПС без сключена застраховка в хипотезата, когато не е собственик. Тоест, физическо лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но не е сключило договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговаря по чл. 483, ал. 1, т 1 от КЗ без значение дали управлява или не ППС. В случая, след като собственикът управлява притежавания от него лек автомобил, е прокарано разграничение в какво качество срещу физическото лице се привлича към отговорност от гледна точка възможния субект на нарушението, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение и не е допуснато вътрешно несъответствие в съдържанието на процесния АУАН, с което да е накърнено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере за какви факти се цели ангажирането й.

По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

От материалноправна страна обаче, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт не се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, а тъкмо напротив. Същите са опровергани с представени писмени доказателства и то в момент, непосредствено след съставянето на акта за установяване на административно нарушение – в срока за възражения по него и при изначална невъзможност актосъставителят да се убеди по 5 несъмнен начин в наличието на деянието по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, въпреки извършената проверка в информационната система на Гаранционния фонд с техническо средство, но при представена писмена полица за сключена валидна застрахова „Гражданска отговорност“ със срок на договора и период на застрахователно покритие, включващ и проценста дата, на която се твърди, че е осъществено нарушението, и най – вече отнасяща се до процесното МПС, марка „************“, модел „***“, с рег. № ************, каквото е притежаваното от жалбоподателя и управлявано от него. При тези противоречиви данни в хода на административнонаказателното производство, актосъставителят не се убедил в осъществяване на обективните признаци от състава на нарушение, съобразно разпределението на доказателствената тежест, включително със събирането на допълнителни доказателства – проверка на стикер за сключена застраховка, отразяващ към онзи момент с маркировката по него период на плащане, ако е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия. Представената Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/22/126001802442 от 26.05.2026 г., със срок на договора от 15:44 часа на 26.05.2026 г. до 23:59 часа на 25.05.2027 г. пък обосновава извод, че наказващият орган също не е възприел наличието на факти, които изключват отговорността на жалбоподателя, освен от обективна, така също и от субективна страна за нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, след като последният е действал със знанието, че разполага с валидна полица за сключена гражданска отговорност за превозното средство, регистрирано в Република България на негово име поне към момента на управление, доколкото за предходен липсва обвинение и изпълнява добросъвестно задълженията си по застрахователния договор.