Решение № 14416 от 22.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14416 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110127371 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. В. М. и К. Й. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника С. М. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 914,11 лева – главница, от която сумата 899,53 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 14,58 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника С. М. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 165,16 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2019 г. до 16.12.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата К. М. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 914,11 лева – главница, от която сумата 899,53 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 14,58 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата К. М. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 165,16 лева, представляваща 1 лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2019 г. до 16.12.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците С. В. М. и К. Й. М. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1663 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. В. М. и К. Й.

М., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата.

Ответниците оспорват предявените искове като изцяло неоснователни. Възразяват, че в процесния имот се ползвала само топла вода, като начислените количества били неверни и завишени. По данни на ищцовото дружество за процесното жилище се начислявала консумация за петима души, а в имота живеели само двамата ответници.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които 2 представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците С. В. М. и К. Й. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

Ответниците не оспорват, че са били собственици на процесния имот, а именно: апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, през исковия период. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представен по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 17 ЗТСУ, от 09.03.1987 г. с рег. № 46, том ІІІ/1987 г.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 3868 от 16.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от общото събрание на етажните собственици от 03.09.2002 г. се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г. На свое общо събрание етажните собственици взели решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). Видно от изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици, за процесния имот били отбелязани 4 броя радиатори, 4 броя разпределители и 4 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за ответника С. М.. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

3

Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя документи за главен отчет съответно от 20.05.2019 г. и 23.06.2020 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана единствено за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Във формулярите за главен отчет има положен подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че в сградата, в която се намира процесният апартамент, се ползвала и разпределяла само топлинна енергия за подгряване на топла вода за битови нужди. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 0,00 часа на първо число на месеца съгласно правилата.

Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни 4 отчети, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване по данни от два монтирани и надлежно узаконени водомера. От заключението се установява, че количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 2003,85 лева не включвала просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ****** било извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на 268,68 лева (за връщане) за целия исков период.