Решение № 8991 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8991 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т при участието на секретаря Б.ХР.Р. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т Гражданско дело № 20221110135644 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 Образувано е по искова молба на "ТТ.С." ЕАД срещу М. В. К. и В. В. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.11.2021 по ч.гр.дело № 54027/2021г. на СРС, 178 състав, а именно:

За М. В. К.: главница в размер на 2 029,81 лв. /двe хиляди двадесет и девет лева и 81 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – гр. София, ж.к. С бл. 12, ет. 16, ап. 55, аб.№ 92130, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата от 2029,81 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2021 г. в размер на 269,90 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 90 стотинки/, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 11,99 лв. /единадесет лева и 99 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата от 11,99 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 25.08.2021 г. в размер на 2,15 лв. /два лева и 15 стотинки/;

За В. В. К.: главница в размер на 2 029,81 лв. /двe хиляди двадесет и девет лева и 81 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – гр. София, ж.к. С бл. 12, ет. 16, ап. 55, аб.№ 92130, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата от 2029,81 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2021 г.

1 в размер на 269,90 BGN /двеста шестдесет и девет лева и 90 стотинки/, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 11,99 лв. /единадесет лева и 99 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата от 11,99 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 25.08.2021 г. в размер на 2,15 лв. /два лева и 15 стотинки/.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения им от съда особен представител, с който отговор оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 16.09.2021 г. "ТТ.С." ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. К. и В. В. К. за следните суми: сумата 4 059,62 лв. /четири хиляди петдесет и девет лева и 62 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 . до 25.08.2021 г. в размер на 539,80 лв. /петстотин тридесет и девет лева и 80 стотинки/, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 23,98 в. /двадесет и три лева и 98 стотинки/, ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 25.08.2021 г. в размер на 4,30 лв. /четири лева и 30 стотинки/.

Сумите се претендират при условията на разделна отговорност, поравно от всеки длъжник.

С разпореждане от 15.11.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 92,55 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжника В. К., който е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Препис от заповедта е връчен на М. К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото са приети:

2

Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 25.09.1989 г., от който се установява, че В. АТ. К. е придобил собствеността върху апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к.

„С“, БЛ. ***, ет. 16. За купувач договорът е подписан от Люба К. – съпруга на В. АТ. К..

Удостоверение за наследници на В. АТ. К. от 07.09.2016 г., от което се установява, че след смъртта си, настъпила на 06.06.2016 г., В. АТ. К. оставил наследници по закон: АТ. В. К., В. В. К. и М. В. К..

Искова молба от 06.07.2017 г., по която е образувано гр.д. № 45737/2017 г. по описа на СРС, с която искова молба, предявена от М. В. К. против АТ. В.

К. и В. В. К., се иска допускането на делба на описания в исковата молба на „ТТ.С.“ ЕАД апартамент.

Нотариален акт за продажба на идеални части от самостоятелен обект в сграда № 4, том I, рег. № 8851, дело № 173/2020 г., видно от който на 06.08.2020 г. М. В. К. като собственик на 7/18 ид.ч. и АТ. В. К. като собственик на 4/18 ид.ч. от апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к.

„С“, БЛ. ***, ет. 16, продали на Кристиан Методиев Мирчев всичките техни собствени общо 11/18 ид.ч. от посочения апартамент.

Представен и приет е и протокол от проведено на 20.09.2013 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл. 12, вх. 1, на което е взето решение да се сключи договор с "ТТ.С." ЕАД за извършване на услугата "дялово разпределение на ТЕ" и са избрани представители, които да сключат договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Приети са още съобщение към фактура № 0106418601/31.07.2019 г., обща фактура от 31.07.2020 г., справка за задължения на абонат към 25.08.2021 г.

Не са приети други относими писмени доказателства, които съдът да обсъжда.

За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК. От него се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от "ТТ.С." ЕАД. Пълният отопляем обем на имота по проект е 230 куб. м., а заедно с общите части – 267 куб. м. През процесния период в топлоснабдения имот не е имало отоплителни тела, а само щранг-лира в банята без измервателен уред. Щранглирата (отоплително тяло без уред за дялово разпределение) е с топлинна мощност 1510,3 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 267 куб. м. За отчет на консумацията на топла вода са монтирани два броя водомери. Поради липса на достъп за отчет на потребената топла вода за процесния период консумацията е изчислявана и начислявана на база брой /4 лица/ потребители по 140 л./ден. Според вещото лице дяловото разпределение 3 на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, ДВ. бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр.

25/20.03.2020 г. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Експертът не е констатирал добавяне на топлинна енергия към изчислената такава за сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение за двата отчетни периода. Установено е, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на "ТТ.С." ЕАД съгласно нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че за исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. (с отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 5042,30 лв., от която сума 4400,59 лв. са за битово горещо водоснабдяване, 292,26 лв. – за ТЕ, доставена в имота, и 349,45 лв. - за сградна инсталация. В тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ. От заключението се установява също, че топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 30.04.2018 г. и на 21.04.2021 г., като не са констатирани отклонения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от единия от длъжниците по чл. 414 ГПК, а препис от същата е връчена на другия длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни, че К. не живее на адреса. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за исковия период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което се е задължил да доставя до имота на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно действащата към съответния момент нормативна уредба, които са в размер поне на исковата сума, че е извършена услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да заплатят тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването 4 на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Разпечатката съдържа 39 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab492c53-307c-4dff-8899-c598098b1e88