Решение № 701 от 29.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. П., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720201554 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 313а-11 от 08.07.2022г.

(НП), издадено от директора на ОД на МВР-П., с което на „Нова спейсзаложна къща” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул. „Чернишевска” № 10 са наложени две имуществени санкции в размер на по 500 лв както следва: на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК) за нарушение на чл. 9 от същата наредба и на основание чл.36, ал.2 от НДЗК за нарушение на чл. 11, ал.1 и ал.2 от същата наредба, установени на 15.06.2022г., около 11:00 часа в обект на контрол– заложна къща, находяща се в гр. П., ул. „Благой Гебрев” № 32А.

Жалбоподателят „Нова спейс-заложна къща” ЕООД по изложени в жалбата доводи от неговия управител В.Б.В., моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство не се явява представител на санкционираното юридическо лице.

Административнонаказващият орган (АНО) – директор на ОД на МВР-П., оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно. Процесуалният му представител – юрисконсулт З.В., претендира за присъжда на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена пред компетентния съд, в предвидения в закона срок, от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 15.06.2022г., около 11:00 часа свидетелите В. Г. М. и Б. В. Д.служители в сектор „ПИП” при ОД на МВР П., при извършена проверка в обект-заложна къща на „Нова спейс-заложна къща” ЕООД, находяща се в гр.

П., ул. „Благой Гебрев” № 32А, установили, че в помещението за прием на клиенти и извършване на продажби няма поставено информационно табло с информацията съгласно Приложение № 1 от НДЗК. Контролните органи констатирали, че за извършена същия ден продажба по отношение на компютър, монитор, клавиатура, мишка и принтер на обща стойност 220 лв по заложен билет № 421 е налична разписка за продажба № 638 от 15.06.2022г., в която не са вписани данните на купувача, а било попълнено следното съдържание: „Не представя данни ЕГН:111111111”, като същата не е вписана в регистъра за извършените продажби по образец съгласно приложение № 3 от НДЗК, тъй като в търговския обект не се води такъв и не се изготвя ежедневен регистрационен опис на извършените продажби по образец. За приетото е изготвен констативен протокол в деня на проверката, към който е приложена разписка за продажба № 638 по заложен билет № 421 от 15.06.2022г.

На 24.06.2022г., в присъствието на управителя на дружествотожалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 313а-9, в който е прието, че са извършени две нарушения: на чл. 9 и на чл. 11, ал.1 и ал.2 от НДЗК. В същия управителят бланкетно вписал, че има възражения по констатациите, но и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не ангажирал доказателства, че в търговското помещение поддържа регистър за извършените продажби, както и не представил извлечение от ежедневен регистрационен опис за датата на проверката.

Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, което е било връчено на жалбоподателя на 07.10.2022г.

От правна страна:

От Заповед № 8121з-1336 от 08.12.2020г.на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

АУАН е съставен от В. Г. М.-началник група в сектор „ПИП” при ОД на МВР П., който съгласно т.1.3. на Заповед № 8121з-1336 от 08.12.2020г. на министъра на вътрешните работи е полицейски орган от ОД на МВР П., който има право да съставя АУАН по НДЗК, предвид оправомощаването му по 2 силата на изрично посочените в заповедта разпоредби на чл. 29, ал.1 и чл. 37, ал.1 от НДЗК.

По начина по който са описани и двете нарушения в АУАН и в НП става ясно, че както актосъставителя, така и АНО са приели, че нарушенията са осъществени на 15.06.2022г. (деня на извършената проверка).

По отношение на нарушението на чл. 9 от НДЗК:

По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран за това, че в заложната къща не е била изложена на видно място в помещението, където се приемат клиенти информацията съгласно Приложение № 1 от НДЗК, тъй като изобщо не е било поставено такова информационно табло, с което е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал.1 от посочената наредба, Това обстоятелство категорично се установява от показанията на свидетелите М. и Д., които непосредствено са възприели, че в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, към момента на проверката – 15.06.2022г., около 11:00 часа не е имало поставена на видно място каквато и да е информация от заложната къща. Показанията на М. и Д. са обективен и надежден източник, тъй като същите еднопосочно изясняват, че детайлно са огледали помещението при което са констатирали, че в него не е изложена каквато и да е информация, относима към Приложение № 1 от НДЗК. Дори и да се приеме твърдението на св.А. А. – служител в санкционираното юридическо лице, че в заложната къща е имало определен обем информация, обозначена на изработена от тях табела, следва да се отбележи, че това лице не е присъствало при установяване на липсата на такава, поради което и показанията не са релевантни към датата на процесното нарушение. Същевременно в съставения констативен протокол ясно е отразено обстоятелството за липсата на информационно табло съгласно Приложение № 1 от НДЗК, като този документ е бил подписан без каквото и да е възражение от изпълняващият към този момент длъжността продавач-консултант в заложната къща.

По отношение на нарушението по чл. 11, ал.1 и ал.2 от НДЗК:

Разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НДЗК въвежда императивно задължение за дружеството да поддържа във всяко отделно търговско помещение регистър на извършените продажби, който се води по образец съгласно приложение № 3 към НДЗК, и да изготвя регистрационен опис на извършените продажби на вещи, заложени в съответното търговски помещение. Информацията, която следва да съдържа този регистър, е определена с разпоредбата на чл. 11, ал.2, т.1-т.7 от НДЗК и включва: номер на заложния билет; име, ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача; дата и място на извършване на продажбата; номер и дата на протокола, когато вещта е продадена по реда на чл. 160 от Закона за задълженията и договорите; продажна цена; размер на обезпеченото с продадената вещ задължение и размер на остатъка от цената след приспадане на обезпеченото задължение.

Императивно е задължението във водения регистър на извършените продажби след извършване на всяка продажба незабавно да се въвеждат 3 съответните данни. Това означава, че всяко невписване на съответните данни, непосредствено след всяка осъществена продажба, представлява и осъществява състава на административно нарушение на чл. 11, ал.1 от НДЗК.

Съдът прие, че по делото с категоричност се установи, че към момента на проверката в търговския обект не е бил воден регистър на продажбите, тъй като такъв не е бил предоставен на свидетелите В. М. и Б. Д.. Еднопосочни и убедителни са техните показания, че им е била предоставена единствено кредитираната като писмено доказателство по делото разписка за извършена същия ден продажба № 638 по заложен билет № 421, т.е. тази сделка не е била отразена в регистър на извършените продажби, който е следвало да се поддържа в помещението, с което е извършено нарушение на чл. 11, ал.1 от от НДЗК, която разпоредба вменява дължимото от жалбоподателя поведение след извършването на всяка продажба незабавно да бъде въведена нормативно предвидената информация по чл. 11, ал.2, т.1-7 от НДЗК. Всяко действие или бездействие, което препятства изпълнението на това задължение, представлява административно нарушение. За реализирането на административнонаказателната отговорност дори е без значение дали се касае за невъвеждането на дължимата информация или за въвеждането на непълна информация. Определен е момента, когато трябва да се предприеме дължимото поведение – незабавно след извършването на всяка продажба.

Представеното непосредствено преди приключване на настоящето съдебно производство (едва на 07.12.2022г.) копие на извлечение от регистър на извършените продажби, за които жалбоподателят твърди, че е бил воден в проверявания търговски обект, съдът не цени като надлежно доказателство, тъй като същото не само, че не съдържа в пълнота нормативно определеното съдържание по приложение № 3 към чл.11, ал.1 от НДЗК, но същото настоящият състав прие и като създадено с цел оспорването на процесното обвинение. Това извлечение е в явно противоречие с логичните, еднопосочни и убедителни показания на М. и Д., които съдът кредитира като достоверни.

Прие, че показанията на А. А. са ирелевантни към конкретния казус, тъй като тя не е била на работа на 15.06.2022г., поради което и не е присъствала по време на проверката, когато на контролните органи не е бил предоставен изискания от тях регистър на продажбите. Същевременно отчете, че А. е в трудови отношения с жалбоподателя, поради което и същата има мотив да депозира твърдения, с които да се опита да установи, че към момента на проверката е бил воден регистър на продажбите.

Предвид изложеното съдът прие, че фактите по извършване на нарушението по т.2 от НП са доказани и изпълват състава на предявеното обвинение за нарушение на чл. 11, ал.1 и ал.2 от НДЗК.

По вида и размера на наказанието:

Съдът установи, че правилно е била определена санкционната норма на чл. 36, ал.2 от НДЗК, въз основа на която съгласно чл. 83 от ЗАНН за всяко едно от горепосочените две нарушения е наложена имуществена санкция в 4 размер на по 500лв, т.е. в минимално предвидените размери, поради което и не подлежат на редукция.

По отношение на възражението за маловажност на двете нарушения по смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН:

В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че всяко едно от констатираните нарушения е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква настъпването на вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, липсата на вредоносен резултат е ирелевантна за извършване на деянията и не е в състояние да мотивира маловажност на същите, каквито възражения навежда жалбоподателя. Същевременно не са налице смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деятелност, като липсата на констатирани предходни нарушения явно са взети предвид при определяне на санкцията, която е в минимален размер. Ето защо и за АНО не е била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Несподеляемо е твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в това, че с процесното НП нарушителят не е бил уведомен за правата му по чл. 79б от ЗАНН, тъй като с изложените съображения, с които се обжалва процесния правораздавателен акт, жалбоподателят ясно е изразил несъгласието си с него, поради което и не е нарушено съществено правото му на защита. Следва да бъде посочено и че начинът на формулиране на текста по чл. 79б от ЗАНН, който да достигне до знанието на жалбоподателя, не е законово регламентиран, а видно от изложените обстоятелства в жалбата срещу НП, търговецът е бил наясно с нейното съдържание и то още преди да изтече срока за обжалване на НП, поради което и е некоректно да се позовава, че изричното й неуказване от АНО е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като не е било ограничено правото му да се възползва от нейната привилегия, вместо да обжалва процесното НП.