Решение № 432 от 29.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Русе, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500655 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. Б. К. чрез адв. Г. М. – РАК, срещу Решение №1086 от 07.07.2025г., постановено по гр.д.№ 1988/24г. по описа на РРС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първостепенният съд неправилно е допуснал ТГМ, директор на ОУ “Г. С. Раковски” – с. Ново село да прочете декларация от класната ръководителка на децата Твърди се, че районният съд неправилно е заличил свидетелите, водени от ищеца, от списъка със свидетели. Поддържа се, че съдът неправилно не съобразил установеното със СПН по гр. дело №2678/2024г. на XII гр. с-в, РРС, което било приложено в настоящото дело. Иска се разпит на детегледачката на децата. Иска се допускане на новооткрити гласни доказателствени средства – свидетел, който бил очевидец на посочените в исковата молба нарушения, извършвани от ответницата за процесния период. Иска се на осн. чл. 173 ГПК класната ръководителка да бъде призована за съдебно заседание и разпитана.

Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба.

Поддържа се, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от пороци и се иска въззивната инстанция да го потвърди като такова.

1

Въззивната жалбата е депозирана от страна по спора, подадена е в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след извършена проверка на атакувания съдебен акт, по заявените в жалбата основания за порочност на решението, въззивната инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд по настоящото дело е сезиран с иск по чл. 59, ал. 9 СК. Ищецът навел твърдения, че майката не полага грижи за децата, не се интересува от тяхното отглеждане и образование. Самият той имал възможност да осигури добри условия на живот за децата си и притежавал безспорни качества на родител.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Ищецът В. Б. К. и ответницата П. Й. Б. имат родени на ***. две деца: Р В.ов Б., ЕГН ********** и С В.ов Б., ЕГН **********.

С решение №429/08.04.2022г. по гр. дело №5086/2021г. по описа на РРС, упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на майката П. Й. Б., съдът е постановил децата да живеят при нея, определил е режим на лични отношения на бащата с тях, осъдил го е да им заплаща чрез тяхната майка в качеството й на техен законен представител по 180 лв. месечна издръжка за всяко дете за периода 13.09- 30.11.2021г., както и по 190 лв. за всяко от децата от влизане на решението в сила, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на издръжките. Решението на РРС е потвърдено с решение №8/10.01.2023г. по в. гр. дело №466/2022г. по описа на РОС, влязло в сила на 24.02.2023г., като необжалвано.

По делото няма спор, че двете деца продължават да живеят при своята майка в село Ново село и че основни грижи за тях полага тя.

Видно от представените и приети по делото удостоверения и сертификати децата посещават училище, като вземат участие и в олимпиади „Кингс“. Установява се, че децата ходят сами пеш на училище. Училището се намира в същото населено място – село Ново село, на около 1.5км., а придвижването на децата им отнема около 20 мин. Установява се още, че децата понякога играят на детски площадки, без да са под постоянен надзор на възрастен.

По делото е установено и че въззиваемата ползва услугите на детегледачка – ДИИ по проект „Родители в заетост“, като извън осигурените 4 часа дневно по програмата, въззиваемата ангажира детегледачката и допълнително срещу заплащане. Установява се още, че понякога двете деца остават у дома си заедно без надзор от възрастен в интервала между около 3 ч. и 15 мин. и 6ч. и 30мин сутрин, когато идва детегледачката.

Децата на страните по делото поддържат отношения с всеки от 2 родителите си, имат изградена връзка и с двамата, но при всеки от тях прекарват времето си различно. С майка си учат, разговарят и играят различни игри. При изслушването от първата инстанция, децата са посочили, че когато са при баща си, той не общува активно с тях, не учат. Времето им минава предимно в игра с братовчеди и се виждат с останалите си роднини по бащина линия. Когато са под грижите на баща си, играят на улицата.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. Б. К. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като приел, че не е налице изменение на обстоятелствата.

Въззивната инстанция възприема изцяло както приетите за доказани от районния съд факти, така и изложените в решението му мотиви.

Окръжният съд намира, че анализът от първостепенния съд на ангажираните в първата инстанция доказателства по делото се основава на задълбочена преценка на доказателствената съвкупност.

Във връзка с оплакването на жалбоподателя, че свидетелите Р. Й. Б.а и ГИД са заличени от списъка на свидетелите пред първата инстанция, следва да се отбележи, че това процесуално нарушение е отстранено, като същите са разпитани пред въззивната инстанция.

Настоящата инстанция напълно споделя виждането на въззивника, че ГПК не допуска писмени свидетелски показания, но прочетената декларация не е приобщена по делото и не е ценена като писмени свидетелски показания на класната ръководителка на децата. Първостепенният съд е обсъдил в мотивите си показанията на св. ТГМ, които в едната си част отразяват личните преки впечатления на свидетелката, а в останалата си част отразяват нейните лични впечатления, добити от разговори с колеги.

С исковата молба е поискано приобщаването на гр. дело №5068/2021г., н а IV гр. с-в на РРС, което първостепенният съд е уважил. Гр. дело №2678/2024г. на XII гр. с-в, РРС не е приложено, но на съда е служебно известно, че то касае определяне на мерки за лични отношения на Р. Й. Б.а (баба на децата по бащина линия и свидетелка по настоящото дело) с Р В.ов Б. и С В.ов Б.. Делата за постановяване на мерки за лични отношения представляват спорна съдебна администрация, а не исково производство и актовете, с които приключват нямат сила на пресъдено нещо, нито съществува отношение на преюдициалност между посоченото дело и настоящото.

С оглед развилото се пред въззивната инстанция съдебно следствие следва да се обсъдят събраните във въззивното производство доказателства.

Въззивната инстанция е разпитала, като свидетели на страната на жалбоподателя, лицата: Р. Й. Б.а и ГИД.

Настоящият състав намира, че към показанията на двете свидетелки, разпитани пред въззивната инстанция, следва да се подходи критично, поради тяхната заинтересованост. Св. Р. Й. Б.а е майка на жалбоподателката, която е била страна по дело срещу въззиваемата за определяне на мерки за лични 3 отношения с децата. Св. ГИД е майка на предходен интимен партньор на въззиваемата, като сама съобщава, че е причина за раздялата между двамата, т.е. има конфликтни отношения с въззиваемата. Съдът кредитира техните показания в частите, в които се установява, че: нуждите на децата понякога са задоволявани от техния баща, тяхната баба и от хора от общността, в която живеят; че децата имат възможност по всяко време да общуват и да се виждат с баща си; че децата ходят сами пеш по 1.5 км. до училище; че децата понякога играят на детски площадки в парк в селото, в което живеят, без да са под постоянен надзор на възрастен; че децата понякога остават сами в своя дом.

Съдът намира за недостоверни, поради което не кредитира показанията на св. Р. Й. Б.а в частта, в която твърди, че детето С В.ов Б. казало, че е било набито от майка си преди делото, на което е изслушано от съда, за да бъде мотивирано да не гледа към свидетелката и баща си по време на делото.

Детето е изслушано от първоинстанционния съд и същият не е отчел каквито и да е индикации за осъществено спрямо него насилие. Освен това, свидетелката е подавала множество жалби и сигнали срещу въззиваемата с твърдения за упражнен тормоз от същата спрямо децата. Тези жалби и сигнали са били повод за иницииране на проверки от социалните служби, при които проверки не е констатирано упражнено насилие от майката.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като намира следното от правна страна:

За уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК е необходимо да се установи наличие на трайно изменение в обстоятелствата, при които са били определени мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителя и детето. Съгласно указанията, дадени в т. 2 на ППВС № 1/12.11.1974 г. под „изменение на обстоятелствата“ следва да се разбират както нови факти, които влошават положението на детето при съществуващата уредба, така и такива, които биха довели до подобряване на положението му при евентуална промяна. Във всички случаи съдът е длъжен да прецени дали настъпилите нови обстоятелства пряко засягат интересите на детето и дали съществуващите мерки са изгубили своята ефикасност.

При тази преценка водещ критерий е принципът за „най-добрия интерес на детето“, закрепен в чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и възприет в чл. 59, ал. 4 СК. Съвременното разбиране за този принцип изисква той да се тълкува като динамичен и комплексен стандарт, включващ: гарантиране на физическото, психическото, емоционалното и социалното благополучие на детето; осигуряване на стабилна, сигурна и предвидима среда за развитие; зачитане на неговата индивидуалност, възраст и степен на зрелост; запазване и подпомагане на връзките му и с двамата родители, доколкото това не противоречи на неговото благосъстояние.

Определянето на мерките относно родителските права цели именно да гарантира правилното физическо, емоционално и социално развитие на детето. Когато настъпят съществени изменения в обстоятелствата, които са 4 били основа за първоначалното решение, възниква необходимост от преценка дали тези промени налагат нови мерки, съобразени с актуалните нужди на детето и неговия най-добър интерес.

Подобни изменения могат да бъдат свързани с родителските, възпитателните или моралните качества на родителите, със социалната среда, в която детето живее, с жилищните и битови условия и др. Във всеки конкретен случай съдът следва да обсъди дали тези обстоятелства влияят върху положението на детето и ефективността на съществуващите мерки.

В настоящия случай от събраните доказателства не се установява съществена промяна в обстоятелствата, при които първоначално е било уредено упражняването на родителските права в полза на майката. Няма данни за промяна във възпитателните й качества, моралния й облик, ангажираността й или отношението й към децата, нито в социалното й обкръжение и битови условия, поради което не се налага различно разпределение на родителските права.

Въззивникът твърди влошаване на условията при майката, изразяващо се в нейно лекомислено поведение и занемаряване на грижите за децата. Тези твърдения не са доказани по делото.

Установи се единствено, че децата понякога остават сами за по няколко часа вкъщи, че ходят пеша до училище и играят самостоятелно на детската площадка, което съдът намира за нормално и съответстващо на тяхната възраст и степен на развитие. С оглед краткото разстояние до училището, познатата среда и безопасността на маршрута, родителското решение децата да ходят сами пеша на училище, разумно не би могло да се третира като реална заплаха за тяхното физическо благополучие, съответно не е проява на липса на грижа. Напротив, това е проява на насърчаване на самостоятелността – елемент от нормалното развитие на децата, който благоприятства тяхното психическото, емоционалното и социалното благополучие.