Решение № 344 от 09.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Карлово, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от В. Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320100013 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „К. С.“ АД, /с настоящо търговско наименование „М. Б.“ АД/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., район „Т.“, бул. „В.” № ***, Б. Ц.

„Б.“, представлявано заедно от изпълнителните директори С. Е. Ц. и С. Р. Я., действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Б., съдебен адрес: гр. С.

***, район „Т.“, бул. „В.“ № ***, Б. Ц. „Б.“, сграда *, ет. * против В. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „К. С.“ №**, вх.*, ап.*, ет.*.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2019 г. между „К. С.“ АД, в качеството на лизингодател и В. Г. М., в качеството на лизингополучател, бил сключен Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 457/18.12.2019 г., по силата на който и на основание т. 2.2 от ОУ Раздел II лизингодателят предоставил за ползване на лизингополучателя МПС марка „F.“, модел: „D. M. K. **“, идентификационен № рама: ******************, ДК № ******** („Лизингов актив“), а лизингополучателят се задължил да приеме лизинговия актив, да заплати на лизингодателя уговорените в договора и приложенията към него 1 суми, включително, но не само общата сума, дължима от лизингополучателя, и другите разходи, както и да придобие собствеността върху лизинговия актив.

Твърди се, че съгласно погасителния план в Приложение № 1, неразделна част от Договора, лизингополучателят трябвало да заплати сумата в общ размер на 8053,03 лева, от които главница в размер на 6 000 лева и договорна лихва в общ размер на 2053,03 лева на 18 (осемнадесет) лизингови вноски, от които 17 вноски в размер от 447,39 лева всяка и една последна изравнителна вноска в размер от 447,50 лева, в срок до 20.06.2021 г., както и да заплати всички други разноски, направени от лизингодателя във връзка с Договора и лизинговия актив съгласно т. 8.6. и следващите от Общите условия на „К. С.“ АД.

Въз основа на така сключения договор, лизингодателят изпълнил своето задължение и предоставил на лизингополучателя лизинговия актив, в съответствие с клаузите на договора, ОУ и други приложения, неразделна част от договора. Лизингополучателят от своя страна, се задължил съгласно т.

17.2 от Договора във връзка с т. 8.1. от ОУ Раздел VIII „Други права и задължения на Лизингополучателя“ да заплаща дължимите по Общите условия, договора, погасителния план и други приложения, неразделна част от тях, суми в съответствие с посочените в същите размери и срокове.

Ответникът не изпълнил насрещните си задължения по сключения договор, като във връзка с погасяване на задълженията нямало постъпили плащания.

Твърди се, че В. М. бил търсен многократно от „К. С.“ АД с цел извънсъдебно уреждане на отношенията и доброволно изплащане на задълженията. На 01.07.2020 г. и на основание т. 14.4.3. от ОУ страните сключили допълнително споразумение към договора за обратен лизинг, по силата на което прекратяват същия. Лизингополучателят признал и се задължил в 7-дневен срок от подписване на допълнителното споразумение да заплати сумата в общ размер на 3365,26 лв. Лизингополучателят признал и останал задължен за всички други дължими суми по договора за обратен лизинг, Общите условия към него и приложенията към тях, вкл., но не само неустойка, обезщетения за вреди, разноски, сторени от лизингодателя до датата на прекратяване на договора и във връзка с изпълнението на същия.

При подписване на допълнителното споразумение и съгласно т. 3 от него 2 лизингополучателят предал доброволно лизинговия актив.

Въпреки положените усилия за доброволно събиране на вземането, лизингополучателят не заплатил дължимата от него сума на лизингодателя.

Към 01.07.2020 г. – датата на връщането на Лизинговият актив в държане на „К. С.“ АД, с настъпил падеж за периода от 20.01.2020 г. до 20.06.2020 г., включително, били първите 6 вноски по погасителен план в общ размер от 2684,34 лева, от които 1625,37 лева – главница и 1058,97 лева – договорна лихва. Ответникът не направил нито едно плащане по договора за лизинг. На основание т. 16.1 от ОУ за периода от 21.01.2020 г. до 01.07.2020 г. било начислено и дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер от 68,70 лева. Невъзстановени от ответника били и разходи в общ размер от 2 079,49 лева, от които: възстановяване на владението на актив в размер на 936,00 лева; ремонтни дейности по лизинговия актив в размер на 420,00 лева; паркинг в размер на 108,00 лв.; годишна гражданска отговорност в размер на 249,96 лева и данък МПС в размер на 365,53 лева. Гореизброените разходи били дължими на основание т. 8.7.6 и следващите от раздел 8. „Други права и задължения на Лизингополучателя“ от ОУ.

С оглед гореизложеното, „К. С.“ АД предприело действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подало заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1260/2021 г. по описа на Р. с. — К., III граждански състав. Съдът уважил депозираното заявление, в резултат на което била издадена заповед за парично изпълнение, с която било разпоредено длъжникът В. Г. М. да заплати на „К. С.“ АД следните суми: 1 625,37 лева – главница по Договор за обратен лизинг, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на Заявлението до окончателното й изплащане; 1 058,97 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 01.07.2020 г.; 68,70 лв. – законна лихва за забава върху непогасените лизингови вноски от 21.01.2020 г. до 01.07.2020 г. и 2 079,49 лв.

– разходи по Договора за обратен лизинг.

На 10.12.2021 г. на „К. С.“ АД било връчено съобщение, че издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1260/2021 г. по описа на Р. с. К., е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на 3 настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми, за които по ч. гр. д. №1260/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно:

- 1625.37 лв. (хиляда шестстотин двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) – главница, дължима по Договор за обратен лизинг № 457, сключен на 18.12.2019 г.;

- 2079.49 лв. (две хиляди седемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) – разходи по Договора за обратен лизинг;

- 1058.97 лв. (хиляда петдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) – договорна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 01.07.2020 г.;

- 68.70 лв. (шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки) – лихва за забава за периода от 21.01.2020 г. до 01.07.2020 г.;

- законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 05.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител адв. А. Ц., оспорва иска като допустим, но неоснователен. Излага следните съображения:

От представените с исковата молба доказателства, а и от самото изложение в същата, било видно, че ответникът В. Г. М. на 18.12.2019 г. е сключил с ищеца Договор за обратен лизинг №457 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Към договора бил представен и погасителен план по лизинга, като месечната лизингова вноска включвала главница и договорна лихва. Поради неизпълнение на насрещните задължения от страна на В. М., на 01.07.2020г. ищецът и ответникът сключили допълнително споразумение към договор за обратен лизинг №457 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 18.12.2019 г., по силата на което по взаимно съгласие на страните се прекратявал договор №457, чрез връщане на лизинговия актив и плащане на дължимите суми по споразумението.

Претендирали се с исковата молба следните суми: 1 625.37 лева – 4 главница по договор за обратен лизинг №457 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното им плащане; 1 058.97 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2020г. до 01.07.2020г.; 68.70 лева – законна лихва за забава върху непогасените лизингови вноски общо за периода от 21.01.2020г. до 01.07.2020г. и 2 079.49 лева – разходи по договора за обратен лизинг.

Претендирали се още разноски в заповедното и в настоящото производство.

Особеният представител оспорва размера на сумата от 1 625.37 лева – главница по договор за обратен лизинг №457 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 18.12.2019г., както и размерът на сумата от 1 058.97 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2020г. до 01.07.2020г., тъй като не ставало ясно тези суми колко неиздължени погасителни вноски включват. В исковата молба се твърдяло за неизплатени шест погасителни вноски до момента на прекратяване на договора, а в допълнителното споразумение било посочено с цифра 6 вноски, а с думи били изписани четири вноски. Когато имало разлика в цифровото изписване и изписването с думи, се приемало за вярно изписването с думи. И, ако били четири погасително вноски, то сумата не отговаряла на изложеното в исковата молба.

Оспорва по размер и претенцията за 68.70 лева – законна лихва за забава върху непогасените лизингови вноски от 21.01.2020г. до 01.07.2020г. В допълнителното споразумение от 01.07.2020г. за прекратяване на договора за обратен лизинг било посочено, че се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху непогасените лизингови вноски в общ размер на 62.17 лева за периода от датата на възникване на задължението за всяка отделна лизингова вноска до 30.06.2020г. Отново имало разминаване в размера на сумата която се претендира с исковата молба и сумата, която по допълнителното споразумение ответникът се задължил да върне. Също така не ставало ясно това обезщетение, изразяващо се в законната лихва върху просрочените вноски, дали е определено върху общата погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, или само върху размера на главницата от съответната погасителна вноска.

5

Оспорва по размер и претенцията за разходи по договора за обратен лизинг. В исковата молба били посочени разходи, които са включени в претендираната сума от 2 079.49 лева и за които липсвали доказателства, че са извършени от ищеца.

Посочена била сумата от 936.00 лева – размерът на разходите за възстановяване владението на лизинговия актив. В допълнителното споразумение размерът на възнаграждението и разноските по възстановяване на лизинговия актив бил посочен в размер на 600 лева.

Посочена била сумата от 420.00 лева – ремонтни дейности по лизинговия актив. Не било обяснено как е формирана тази сума – какви ремонтни дейности са извършени, както и дали действително са заплатени от ищеца, както се твърдяло в исковата молба.

Посочена била сума за паркинг в размер на 108.00 лев, но нямало доказателства за кой период е ползван паркинг, поради какви причини е ползван паркинг, както и нямало доказателства, че е заплатен от ищеца.

Посочена била сума 249.96 лева – годишна гражданска отговорност.

Не било посочено, обаче за коя година е сключена годишна гражданска отговорност, както и нямало доказателства, че е заплатена от ищеца.

Посочена била сума 365.53 – данък МПС, но не било посочено за коя година се дължи и нямало доказателства да е заплатен от ищеца.

Съгласно Общите условия към договора за обратен лизинг, приети на 15.02.2019г., изменени на 15.04.2019г. и 10.05.2019г. с решение на Съвета на директорите „К. С.“ АД, размерът на разходите направени от лизингодателя се установявал със съответните разходо-оправдателни документи и изпълнителни титули, удостоверяващи присъждането им от съответния съдебен орган /когато е приложимо/, съответно плащането им.