Определение № 554 от 04.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Варна, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601480 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 4 вр. вр. чл. 318 и сл. от НПК .

Образувано е по жалба от Ц. Ц. Х., чрез пълномощника й адв.Р.Д. срещу Определение № 1395/03.08.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 20263110202406 по описа на РС-Варна, на осн. чл.24 ал.5 т.2 НПК.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на атакувания акт, като се акцентира на неправилно приетия от съда начален момент, от който тече шестмесечния срок за подаване на тъжба. Излагат се доводи за липса на тъждественост между датата, на която тъжителката е уведомена за подадения сигнал срещу нея и узнаване на конкретното му съдържание. Формулирано е искане за отмяна на определението на РС-Варна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд приема, че доколкото атакуваното определение е постановено в закрито заседание от съдията докладчик, то е с характер на разпореждане. Настоящата жалба е подадена в указания от съдията 15 дневен срок за обжалването му / а не 7- дневен по см. на чл.250 ал.5 пр.2НПК / от лице легитимирано чрез правния си интерес, което я прави допустима за разглеждане.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2026 г. в РС-Варна е депозирана частна тъжба от Ц. Ц. Х., чрез адв.Р.Д. срещу К. К. за клевета. Тъжбата е заведена с вх. № 45200/08.06.2026 г., а от съдържанието й става ясно че на 28.11.2025 г. тъжителката/сега жалбоподател/ била призована и се явила в Първо РУ-МВР –Варна, където била уведомена за подадения сигнал/жалба от К. К. срещу нея.

1

След запознаване с частната тъжба, докладчикът по делото указал 7 дневен срок от съобщаването, в който тъжителката да посочи: кога, къде и пред кого е осъществено твърдяното престъпление; кога частната тъжителка е узнала за осъщественото разгласяване на клеветящите я твърдения и да посочи идентификационни данни на подсъдимата.

След лично уведомяване на Х. на 24.07.2026 г./видно от отбелязването на съобщението на л.14 от нчхд №2406/2026 г./ , на 31.07.2026 г. чрез пълномощника си тя изпратила по ел.път молба с уточнения, като относно факта кога е узнала за осъщественото разгласяване, посочила края на месец ноември, когато й се обадили и й съобщили за подадената жалба/ сигнал до полицията.

На 03.08.2026 г. след запознаване със съдържанието на молбата и посочването че престъплението е осъществено чрез подадена жалба/сигнал пред Първо РУ-МВР-Варна от К.К. срещу тъжителката, за което последната узнала в края на м. ноември 2025 г., съдията докладчик приел, че при подаване на частната тъжба на 08.06.2026 г. вече е изтекъл установения в чл.81 ал.3 НПК шестмесечен срок и прекратил наказателното производство на осн. чл.24 ал.5 т.2 НПК.

При тази фактология въззивният съд изцяло споделя извода на РС-Варна. Още в началото на тъжбата е посочена датата 28.11.2025г., когато тъжителката е била уведомена за подадения сигнал/жалба, а по-късно уточнила, че в края на месец ноември узнала за осъщественото разгласяване на клеветящите я твърдения. Т.е. към 08.06.2026 г. /датата на депозиране на тъжбата от Ц. Х. в РС-Варна/ е изтекъл преклузивния 6 месечен срок по см. на чл.81 ал.3 НПК.

Съдът счете за неоснователни оплакванията в жалбата, касаещи именно началния момент, от който тече срока за подаване на тъжба, по следните съображения: От съдържанието на тъжбата става ясно, че при явяването си в Първо РУ МВР-Варна на 28.11.2025 г. тъжителката била уведомена за подадения сигнал от подсъдимата К. срещу нея за извършено престъпление от общ характер, но описаното не отговаряло на истината. Т.е. Х. е била запозната не само с наличието на сигнал, но и с неговото съдържание. Освен това в т.2 на уточняващата молба тя е потвърдила, че узнаването за съществуващото разгласяване е станало в края на м. ноември, когато й съобщили за подадената жалба в полицията. В този смисъл за въззивния съд няма съмнение, че началния момент на преклузивния срок започва да тече в края на м. ноември 2025 г. и изтича в края на м. май 2026 г. За това няма основание да се приеме, че прекратяването на наказателното производството по образуваното НЧХД е преждевременно. Фактът, че на 10.12.2025 г. с постановление на прокурора е отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена преписката по сведението на Кс.К., и в него е коментирано и сведението, дадено от Цв. Х. е косвено доказателство, че момента на узнаване от пострадалата за извършеното престъпление предхожда тази дата, респ. кореспондира с посочения в уточняващата молба.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено и на основание чл. 338 вр. чл. 250 ал.4 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1395/03.08.2026 г., с което е прекратeно наказателното 2 производство по НЧХД № 20263110202406 по описа на РС-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3