Решение № 1185 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000502344 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 31.05.2024г по гр.д. № 12963/2020г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. А. сумата от 13 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2017г . С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 300 000лв , както и е отхвърлил иска за заплащане на законна лихва за периода от 09.12.2010г до 24.11.2017г. С решението по делото съдът е възложил разноските съобразно изхода от спора .

Решението на СГС, поради връщане на въззивната жалба на ищеца К. А., е влязло в сила в отхвърлителната част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД. Въззивникът поддържа, че съдът не е съобразил поотделно посочени обстоятелства имащи значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Поддържа, че изводът на съда за справедливо обезщетение за неимуществени вреди е 1 необоснован. Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди, чието обезщетяване да може да бъде определено на сума от 13 000лв. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради определения несправедлив размер на дължимото се обезщетение. Моли, след като се съобразят оплакванията във въззивната жалба решението на СГС да бъде отменено , а предявеният иск- изцяло отхвърлен, евентуално моли размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.

Ищецът А. не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът Прокуратура на РБ се представлява от прок. С. от САП, който моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена по съображения изложени в нея.

Въззиваемата страна К. А. се представлява от адв. К., която оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на РБ . Моли решението на СГС да бъде потвърдено.

Претендира разноски по делото.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно 2 която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 от НК , като твърди, че производството е продължило 11 години. Поддържа, че е бил тормозен, че найхубавите му години са били съсипани, че е заболял от тормоза от диабет, че е бил обявен за общонационално издирване , че е претърпял унижение и стрес и че не е можел да практикува професията си на адвокат.

По делото се установява от приложеното сл.д. № 390/2004 г. на 01 ТО, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство на 16.12.2008 г. за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Обвинителен акт е внесен в СРС на 25.07.2011г и е образувано НОХД 13886/2011г. След неуспешно призоваване на подсъдимия А. по делото съдът в о.с.з. на 20.03.2012г е променил мярката за неотклонение на подсъдимия от „подписка” в „задържане под стража”, с цел да се осигури присъствието му в зала. Подсъдимият е бил обявен за общонационално издирване. Установява се от приложеното НОХД, че А. е задържан на 14.05.2012г. Установява се още, че мярката му за неотклонение от „задържане под стража” е променена на „подписка” в о.с.з. на 21.06.2012г.

Установява се още, че по делото са проведени 14 о.с.з. с участието на подсъдимия А..

Установява се още, че с присъда от 11.11.2015 г. по НОХД № 13886/2011 г. на СРС, К. А. е признат за невиновен в повдигнатото му обвинение по чл.202, ал.2, т.1, вр чл.201, вр чл.26, ал.1 от НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 27.11.2015 г.

В кориците на посоченото НОХД и по настоящото дело са представени медицински документи, сред които епикриза от СБАЛ на лишените от свобода/л.103 от НОХД/ , издадена на 15.05.2012г , видно от която ищецът страда от диабет от 15 години. В този смисъл са и представените по настоящото дело документимедицински прегледи. Представени са амбулаторни листове от 2019г , видно от които ищецът е изслудван за хипертонично сърце.

По делото са представени доказателства, че с решение от 22.05.2006 г. по НАХД № 532/2006г. на СРС ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба“ .

Установява се още от справка от НСС , че срещу ищеца е имало образувани и други наказателни производства- от 1999 г. за престъпление по чл. 325 от НК, прекратено на 2003 г; от 2003 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, прекратено същата година; о т 2005 г. за престъпление по чл. 227 б от НК, прекратено същата 3 година.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3 от ЗОДОВ , тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е приключило с оправдателна присъда. Поради доказаността на този състав на ЗОДОВ пораждащ отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от незаконно обвинение съдебният състав приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Не се спори, че отговорността за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.

За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца , които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Към момента на започване на действия по наказателното преследване против него 2008г - ищецът е бил на 37г. Наказателното производство водено против него е продължило 6 години и 11 месеца. Обвиненията повдигнати на А. по чл.202, ал.2 от НК са били за тежки престъпления и законът е предвиждал за тях наказание над 5 години ЛС.

Ищецът е бил обявен за общодържавно издирване и задържан под стража, като мярка за неотклонение в продължение на пет седмици. Независимо на какво основание е взета тази мярка за неотклонение- в случая за осигуряване присъствието на подсъдимия в залата- незаконността на повдигнатото обвинение, установено от 4 оправдателната присъда, прави взетата мярка неоснователна, незаконосъобразна и без основание ограничаваща правата на ищеца.

От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е продължило наказателното производство не е дълъг и обосноваващ по- висок размер на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за периода на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него.

През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. Нормално е ситуацията да предизвика стрес и всички свързани с безсъние, трудности в общуването, затваряне в себе си , ограничаване на контактите.

Като обстоятелство имащо значение за определяне размера на обезщетението на ищеца съдът следва да съобрази и това, че оправдателната присъда против А. е постановена още на първа съдебна инстнация и не е протестирана.

По- интензивни, дълбоки от обичайните болки и страдания от незаконно обвинение неимуществени вреди са причинени на ищеца от неговото задържане под стража. Установено е по делото, че против ищеца са водени други наказателни производства, но не се установява А. да е бил задържан или да е изтърпявал присъда „лишаване от свобода”. Задържането в арестите и местата за лишаване от свобода на един обикновен човек, средностатистически, без опит от предишни задържания е обстоятелство, което е причина за засилени , продължителни неблагоприятни за потърпевшия последици- страх, стрес, подсилило е чувството за безпомощност. До по-интензивни страдания несъмнено е довело обвинението в извършване на престъпление и като се съобрази професионалната сфера на ищеца. В тази насока следва да се съобрази , че за професията, която е упражнявал ищецът- адвокат – очакванията към личност са засилени. Реализацията като адвокат предполага доверие в съответния човек, вяра в неговия авторитет, знания , умения , като повдигнатите обвинения за извършени престъпления от общ характер особено силно накърняват тези качества, търсени от обществото към адвоката, от довереник към доверител. Това засягане на професионалния авторитет , съответно и трудностите за професионална реализация е житейски логично да са последици от повдигнатото обвинение на ищеца.