Решение № 231 от 16.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201175 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 114/12. 10. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 56/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Въззивният съдебен акт е атакуван само в частта, с която апелативният съд е потвърдил оправдаването на подс. С. В. Х. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т.

6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК с предмет ДДС в размер на 47 901,31 лева, извършено в периода 01. 04. 2012 год. – 13. 06. 2012 год. Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа се, че втората инстанция не е дала отговор на възраженията във въззивния протест, а в обобщен вид е преповторила съображенията на окръжния съд; че не е изследвала в пълнота всички обстоятелства по делото, не е обсъдила доказателствата в тяхната взаимовръзка и е игнорирала онези от тях, които подкрепят обвинителната теза. Твърди се, че вследствие тези процесуални нарушения, опорочаващи вътрешното убеждение на съда, е приложен неправилно материалният закон като инкриминираните доставки не са разглеждани в светлината на изискванията на ЗДДС, а само и единствено съобразно регламента на Търговския закон. В допълнение към протеста са изложени конкретни доводи по шест от седемте доставки – предмет на обвинението.

Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане.

В писмено възражение, депозирано по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, защитата на 1 подсъдимия оспорва протеста. Като контрапункт на доводите на обвинението се сочи, че в съдебния акт е налице подробно обсъждане на всички фактyри, приемо-предавателни протоколи, транспортни и платежни документи, както и на свидетелските показания и на експертните заключения, вследствие на което e направен законосъобразен извод за реалното осъществяване на инкриминираните сделки. Изтъква се, че недостатьците в счетоводното отразяване на сделките при някои от контрагентитe на подсъдимия, както и липсата на достатъчен материален и трудов ресурс при някои от тях не води еднозначно до извод, че доставките не ca били осъществени, респективно, че по тях неоснователно e бил приспаднат данъчен кредит, още повече че не е доказано знание на подсъдимия за тези обстоятелства. С оглед тези доводи защитата настоява решението да бъде оставено в сила в атакуваната му от обвинението част.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира решението да бъде отменено в атакуваната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен, тъй като не са допуснати посочените от държавното обвинение нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до аналитичната дейност на съда. Поддържа, че материалният закон е приложен правилно и пледира решението да бъде оставено в сила в атакуваната му част Подс. С. Х. се солидаризира с аргументите на защитника си и настоява протестът да бъде оставен без уважение.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 14/22. 11. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 544/2021 год., Окръжен съд – Ловеч е признал подс. С. В. Х. за невинен в това в периода 01. 12. 2011 год. – 13. 06. 2012 год., в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на изпълнителен директор на /фирма/ сам и чрез посредственото извършителство на Л. И. да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС в особено големи размери – общо 55 863,11лв., като е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по ЗКПО и в две справки-декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и Правилника за приложението му, използвал е документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Велико Търново, офис /населено място/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е признат за невинен и в това на 30. 03. 2015 год. в /населено място/, в качеството си на изпълнителен директор на /фирма/ да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери – 205 613 лв., като е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и декларирал 2 привидна сделка, с която прикрил извършена продажба на недвижими имоти, земя, съоръжения и транспортни средства и отчел отрицателна разлика в размер на 2 056 130 лв. между пазарната стойност на дългосрочната инвестиция в капитала на дружеството и получената сума от прехвърляне собствеността чрез джиросване върху 9 056 130 акции, всяка от по 1 лв., с която разлика е намалил финансовия резултат на /фирма/, поради което и на основание чл. 302 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК.

Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с решение № 114/12. 10. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 56/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е потвърдена.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден в законно установения срок от надлежна страна и е насочен срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Въпреки че е била лаконична в отговорите си на възраженията на прокурора, долустоящата инстанция не е допуснала дотолкова значими отклонения от стандарта, заложен в чл. 339 и чл. 305 , ал. 3 от НПК, които да налагат отмяна на проверяваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. ВТАС е достигнал до същите фактически констатации като окръжния съд, като е обективирал и изводите си относно достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства.

Отразено е заключението му относно приложимия материален закон и несъставомерността на деянието и е посочено защо са приети за неоснователни аргументите на държавния обвинител за наличие на обективните и субективните признаци на състава на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Прочитът на проверявания съдебен акт не потвърждава тезата в касационния протест за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след като е подложила на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване е възприела изцяло като правилно установена фактическата обстановка, описана в мотивите на окръжния съд. Оценката на доказателствената съвкупност е реализирана при спазване на правилата на формалната логика и при съобразяване на действителните смисъл и съдържание на всеки един от доказателствените източници като са изложени убедителни мотиви във връзка с процесуалната им годност и достоверността им. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота.

За да достигне до извод, че инкриминираните седем доставки на захар, включени в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС на /фирма/ за месеците април и май 2012 год., са реални и действителни, ВТАС е съобразил, че за разлика от производството по ДОПК в наказателния процес всички правно значими обстоятелства, в това число и реалността на доставките, могат да бъдат установени не само със счетоводни 3 документи, но и посредством всички допустими по НПК доказателствени средства. Ето защо е подложил на собствен внимателен анализ както гласните доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия и свидетелите, разпитани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, така и писмените документи и заключенията на графическата и икономическите експертизи.

Особено внимание е отделено на разказаното от подс. Х. пред първостепенния съд предвид двойствената му природа на доказателствено средство и на средство за защита.

Съобразено е, че твърденията му за причините да сключи процесните сделки за покупка на захар и последващите продажби на стоката не са изолирани, а напротив, подкрепят се от показанията на свидетелите С. В. (счетоводител на дружеството през 2012 год.) и Т. Т.

(лицето, към което се обърнал Х. за съдействие и което го е свързало с доставчиците /фирма/, /фирма/ и /фирма/ и с търговците, закупили захарта от /фирма/). Не се установява и заявената с протеста превратна интерпретация на обясненията му относно това дали стоката е постъпвала в складовете на управляваното от него дружество. Обстоятелството, че захарта е била доставена директно на съконтрахентите-купувачи, ситуирани в населени места, различни от /населено място/, не е било отречено от подсъдимия. То е и сред приетите от контролираната инстанция фактически обстоятелства, която освен на заявеното от Х. се е позовала и на показанията на свидетелите С. В., М. А., И. К., А. В., К. А., Л. К. и А. А..

Особено показателно е посоченото от свид. А. за значителни и неоправдани разходи и за отсъствие на икономическа логика, ако би приел стоката в складовете си и след това би я доставил на съконтрахентите си, поради което той е процедирал по същия начин като подсъдимия, продавайки част от закупената от /фирма/ захар директно на друг купувач без тя да бъде получена най-напред в собствената му (на А.) фирма. Ето защо се явява несъстоятелен упрекът на прокурора, че констатациите на въззивния съд относно правно значимите факти са произволни и нелогични – сред тях отсъства извод за описаното в протеста превозване на стоката от /държава/, /държава/ или /населено място/ (откъдето е доставена на /фирма/) до /населено място/ и после до /населено място/, /населено място/, /населено място/,/населено място/ и /населено място/ в зависимост от това кой е бил крайният получател на захарта.

Неоснователно се поддържа, че контролираната инстанция е пропуснала да обсъди показанията на свидетелите, ангажирани с управлението и представителството на доставчиците на /фирма/. Предвид значителната отдалеченост във времето на инкриминираните събития действителните управители и собственици на капитала на трите търговски дружества, извършили доставките, не са могли да бъдат разпитани по делото, защото са починали. Ето защо от съществено значение, поне що се отнася до петте сделки с /фирма/, са били твърденията на М. Б. и Д. Б., които са били подложени на обстоен анализ на л. 17 от проверявания съдебен акт. При оценката на достоверността им съдът е ползвал като изходен пункт заявеното от двамата, че макар да са били упълномощени от собственика на капитала и управител на дружеството Г. А., дейността им е била по-скоро техническа и свързана с подаване на документи и с теглене и внасяне на суми, докато намирането на 4 клиенти, преговорите, сключването на договорите и организирането на доставките са били извършвани от А.. Това обстоятелство кореспондира с обясненията на подсъдимия и същевременно обяснява защо свидетелите не са били в състояние да предоставят каквато и да било информация относно доставките на захар по фактури №№ 155/06. 04. 2012 год., 156/06. 04. 2012 год., 165/25. 04. 2012 год., 166/26. 04. 2012 год. и 167/03. 05. 2012 год.

Въпреки това обаче и двамата са категорични, че дружеството на А. е внасяло захар именно от /държава/, с какъвто произход е и част от захарта, закупена от /фирма/ по посочените фактури.