Определение № 124 от 21.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000145 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274ал.1т.1 ГПК във връзка с чл.214ал.1 ГПК.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№**год. е подадена от „Б.Д.**“ АД гр.С.,

ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Д.Н.Н.-И. и Д.Д.М., чрез пълномощника му старши юрисконсулт Н. Б. П. срещу Протоколно определение №73/23.І.2024год. по т.д.№365/2023год. на Пловдивски окръжен съд, ХVІ състав, с което е оставено без уважение искането на Б. за допускане на изменение на иска, в случай, че бъде уважено възражението за нищожност на клаузата по чл.10.2 от Общите условия към договора за кредит, както и искането да бъде изменен и без горното условие искът за присъждане на възнаградителна лихва. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, като се допусне исканото изменение на иска, депозирано с молба от 23.І.2024год. на „Б.Д.**“ АД гр.С...

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба вх.

№**год. от особения представител на ответника А. А. Ф.- адв. Д. А. от АК- Пловдив, с възражение за недопустимост на частната жалба, поради което моли въззивният съд да прекрати производството по делото.

При извършената проверка по чл.267ал.1 ГПК във връзка с чл.214ал.1 ГПК и чл.274ал.1т.1 ГПК въззивният съд счита, че подадената частна жалба е недопустима по следните съображения:

Т.д.№365/2023год. по описа на ОС- Пловдив е образувано по искова молба вх.№17043/24.VІ.2023год. на ищеца „Б.Д.**“ АД гр.С., ЕИК***, с която е предявил срещу ответника А. А. Ф., с паспорт №**, издаден на **год. от В., с ЛН:**, обективно съединени искове с правно основание чл.430 и сл. ТЗ във връзка с чл.17ал.2 от ЗКСД, с искане да бъде 1 осъден ответника да му заплати следните суми: главница по договор за кредит от 17.Х.2014год. в размер на 108 991.59лв. /равна на сбора от усвоения кредит и капитализираните лихви/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 5 637.25лв. за периода от 28.Х.2021год. до 23.VІ.2022год. и лихва за забава /неустойка по чл.17.1 от ОУ/ в размер на 184.45лв. за същия период.

С молба от 23.І.2024год. ищецът „Б.Д.**“ АД гр.С., ЕИК***, чрез пълномощника му старши юрисконсулт Н. П. е поискал от Пловдивския окръжен съд, във връзка с направено от процесуалния представител на ответника възражение относно капитализирането на начислената през гратисния период договорна лихва, единствено и само в случай че уважи искането за обявяване на клаузата на чл.10.2 от Общите условия към договора за кредит за нищожна, на основание чл.214ал.1 ГПК прави изменение на размера на предявения иск в частта за лихвите, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „Б.Д.**“ АД гр.С. дължимите по процесния договор за кредит, както следва: Договорна лихва за периода от 20.Х.2014год. до 23.VІ.2022год. в размер на 30 484.83лв. и Лихва за забава за периода от 28.Х.2021год. до 23.VІ.2022год. в размер на 236.68лв., а в останалата аст исковата претенция на Б. остава непроменена.

С Протоколно определение№73/23.І.2024год. по т.д.№365/2023год.

Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищеца „Б.Д.**“ АД гр.С. да се допусне изменение на иска под условие, в случай че бъде уважено възражението за нищожност на клауза от Общите условия към договора за кредит, както и е оставил без уважение искането на ищеца да бъде изменен и без горното условие искът за присъждане на възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.Х.2014год. до 23.VІ.2022год. в размер на 30 484.83лв., тъй като е недопустимо по реда на чл.214ал.1 ГПК да се изменя едновременно основанието и петитума на иска..

С частна жалба вх.№**год. „Б.Д.**“ АД гр.С. обжалва определение№73/23.І.2024год. като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че претенцията за договорна лихва за гратисния период се съдържа в петитума на исковата молба, макар и като част от общо посочената главница. Тази договорна лихва е включена в общия размер на претендираната главница на основание чл.10.2 от Общнте условия към договора за кредит, поради извършената капитализация на лихвите към главницата. С отхвърлената молба се уточнява, че се претендира договорна възнаградителна лихва за целия гратисен период и това не е нова искова претенция, а се съдържа в депозираната искова молба.

Въззивният съд счита за основателно и законосъобразно възражението на особения представител на ответника адв. Д. А., че частната жалба е недопустима, тъй като определението, с което се постановява отказ за допускане на изменение на иска по чл.214ал.1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, а проверката за неговата правилност се осъществява с проверката на крайния съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.274ал.1т.1 ГПК, определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези: когато 2 преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. Определението на съда по чл.214ал.1 ГПК не е посочено изрично, че подлежи на обжалване. То може да се обжалва само ако прегражда по нататъшното развитие на делото и такъв е случаят, когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иска, който не е предявен като частичен.

Недопустимо е и искането за изменение на цената на иска под условие.

Правилно ПОС е оставил без уважение и искането на ищеца за изменение на иска без условието за договорна лихва в размер на 30 484.83лв. за периода от 20.Х.2014год. до 23.VІ.2022год., тъй като е налице искане за изменение едновременно на основанието и петитума на иска, след като в исковата молба претенцията на ищеца е за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 5 637.25лв. за периода от 28.Х.2021год. до 23.VІ.2022год.

Протоколното определение на ПОС не прегражда възможността на ищеца „Б.Д.**“ АД гр.С. да предяви иска в ново производство.

По гореизложеното и на основание чл.274ал.1 ГПК във връзка с чл.267ал.1 ГПК и чл.214ал.1 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№**год. подадена от

„Б.Д.**“ АД гр.С., ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Д.Н.Н.-И. и Д.Д.М., чрез пълномощника му старши юрисконсулт Н. Б. П. срещу Протоколно определение №73/23.І.2024год. по т.д.№365/2023год. на Пловдивски окръжен съд, ХVІ състав, с което е оставено без уважение искането на Б. за допускане на изменение на иска, в случай, че бъде уважено възражението за нищожност на клаузата по чл.10.2 от Общите условия към договора за кредит, както и искането да бъде изменен и без горното условие искът за присъждане на възнаградителна лихва за гратисния период, КАТО НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№145/2024год. по описа на Пловдивски апелативен съд, поради недопустимост на частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред

ВКС- чл.274ал.4 ГПК!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3