Решение № 845 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1366/2025
- Вид
- Решение № 845
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 16.08.2025
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал.2,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 845 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330201366 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010789 от 03.01.2025 год. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Н. Г. Н., ЕГН: **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. в нарушение разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал.2,пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. Г. Н., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, се явява лично и с повереник адв. Б.К. в съдебно заседание, който поддържа жалбата, както и моли да му бъдат присъдени разноски.
Наказващият орган, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОД МВР Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от страната, през Началника на Сектора, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е основателна.
1
Обжалваното НП е издадено затова,че на 08.12.2024г. около 20:10ч. в в община Марица на път Автомагистрала Тракия №А1 146,8000 км. в посока гр.
Бургас, жалбоподателят Н. при управление на л.а. Мазда 323 с рег. № * **** **, собственост на Л. Н.а с ЕГН **********, при движение с несъобразена скорост с пътните условия, удря отпред вляво лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ** **** **, който е участник в настъпило ПТП на платното за движение на АМ Тракия и допуска ПТП с материални щети .
Впоследствие на 09.12.2024 свид. Д. П., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, съставил срещу Н. АУАН GA № 1186443/ 09.12.2024г. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, към него и протокол за ПТП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал лично и без възражения.
В съдебно заседание актосъставителят П. , в качеството му на свидетел поддържа изцяло така съставения от него АУАН, като заявява , че на датата , посочена в акта е посетил местопроизшествие, където били установени 3 ПТП-та. П. сочи , че на место установил , че след настъпването на удар между 2 автомобила , вторият бил преустановил движението си напреки на пътното платно, поради което и самият Н., при управлението на л.а. Мазда 323 с рег.
№ * **** **, при опит за спиране го удря. Актосъставителят потвърждава също така , че не е очевидец на ПТП-тата, а информацията за обстановката при настъпването им я бил събрал от другите участници в произшествието.
Също така П. в показанията си прави заключение , че щом патрулният автомобил, с който е посетил ПТП-то е пристигнал на место при управление със 160 км.ч, то би следвало , ако жалб. Н. се е движел в рамките на ограничението от 130км.ч. , то той би имал възможност да предотвари настъплането на произшествието.
По молба на повереника на жалбоподателя в качеството на свидетел е допуснат и А. М. Ш.. Същият на датата на инцидевнта пътувал като пасажер заедно с жалб. Н. от гр. Пловдив за гр. Димитровград, поради което и ползвали АМ Тракия в посочения в АУАН и НП участък. Някъде около 20 минути след излизане от Пловдив, Ш. правел опити да мусме музика чрез мобилиния си телефон , когато усетил , че Н. рязко преустановява движението на управлявания от него автомобил, тъй като отпред се виждал друг такъв, който бил спрял напречно на платното. Миг след спирането на Маздата, св. Ш. усетил удар в задната част на автомобила на Н.. По - нататъшните събития остават неясни в съзнанието на св. Ш. както от настъпилото притеснение , така и от опитите му да отвори ударената пасажерска врата на Маздата.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства и от показанията на актосъставителя П., разпитан в качеството на свидетел, както и на св. А. Ш.. Съдът кредитира тези показанията като незаинтересовани, съответстващи на писмените доказателства, но дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
2
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че в процесния случай от събраните и приложени по делото доказателства и от събраните такива в настоящото производство, въпреки усилията на съда, не се установи безспорно управлявания от жалбоподателя л.а. Мазда 323 с рег. № * **** ** да е причинил произшествието, поради недостатъчен контрол върху процесното моторното превозно средство. Освен това от показанията на прекия очевидец на ПТП-то - св. Ш. , се установява , че Маздата вече е била преустановила движението си , когато е настъпил последващ удар отзад от друго МПС, който удар е бил и причината автомобила на жалбоподателя да се удари в напречно спрелия л.а.Ади.
Реализирано ПТП, за което се твърди в обвинителната теза с материални щети – има, които обаче не се установи да са били причинени от неправомерно поведение но жалб. Н.. Актосъставителят от своя страна в разпита си описва фактическата обстановка по настъпването на ПТП-то единствено и само по показания , дадени от други участници в произшествието , тъй като самият той не е негов очевидец. Твърдяното от него обаче се оборва в по-голямата му част от показанията на св. Ш..
Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателното обвинение, както и наказателното такова трябва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен начин, за да бъде наказан нарушителят. Следователно обвинението не може да почива на предположения и всяко съмнение следва да се отчита в полза на наказания. С оглед събраните по делото доказателства, не може да бъде установено с изисканата от закона категоричност, че жалб.Н. е изгубил контрол над управлявания от него л.а. Мазда 323 с рег. № * **** ** , поради което няма как да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за случилото се. По делото не се събраха категорични доказателства в подкрепа на издаденото НП, поради което и предвид обстоятелство, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано, атакуваното НП следва да бъде отменено.
Въпреки , че повереникът на жалбоподателя е направил искане за присъждане на сторени от Н. разноски, то никъде по делото не се съдържат доказателства за уговорено или изплатено адвокатско възнаграждение. По делото са налице две пълномощни - едното , с което жалб. Н.Н. упълномощава адвокатско дружество "Г. и М." да го представлява , а другото с което адвокатско дружество "Г. и М." преупълномощава адв. Б. К. за "защитава" жалб. Н. по настоящото АНД. По делото липсва договор , по силата на който галб. Н. да се е задължил да заплати или е изплатил някаква сума за осъществяване на адвокатска защита, поради което и Съдът не дължи произнасяне по така направеното искане от страна на повереника на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-010789 от 03.01.2025 год. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Н. Г. Н., ЕГН: **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. в нарушение разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал.2,пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4