Решение № 1746 от 14.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120100666 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба от седем физически лица против Българската държава, представлявана от Министър на земеделието и храните на основание чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Т., Община К., с площ от 1174 кв.м.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на Българската държава оспорва иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В. В. В., ЕГН – **********, и В. В. В. са имена на едно и също лице. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***/*** г., нот. дело № 270/1976 г. по описа на нотариус към РС – Бургас, Д. Д. Д. продава на В. В. В. от с. Т. следния свой недвижим имот (за краткост Имота): дворно място от 1000 кв.м., находящо се в с. Т., при граници: шосе, улица, от двете страни стопански двор на ТКЗС, вън от регулационния план на селото, както и построената едноетажна масивна жилищна постройка, лятна кухня и салма за сумата от 5000 лева, която сума продавачът заявява, че е получил напълно от купувача. Имотът по нотариалния акт е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Т., с адрес на поземления имот – с. Т., местност „***“, с площ 1174 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за стопански двор, категория на земята при неполивни условия – 0, номер от предходен план – ***, при съседи – ***, ***, ***, ***.

Според показанията на свидетеля М. И. М., откакто Имотът е закупен, в него живеят бабата и дядото на ищеца В. И. В., а впоследствие негови роднини. Никога не е имало спор 1 с общината чия собственост е Имотът, който е ограден с ограда. Селскостопанският двор е до Имота, който никога не е влизал в неговата територия. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза процесният имот е заграден от всички страни с огради – от изток с масивна, от юг и от запад – с полумасивна (на места паянтова) мрежа на бетонови колове, а от север – старата ограда е заменена с масивна бетонова и надградена с метални платна от собственика, придобил имот като част от бившия стопански двор на ТКЗС. В процесния поземлен имот има изградени три масивни сгради, като северните две са с общ покрив, което показва, че са допълнително ремонтирани.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза Имотът е нанесен за първи път в кадастралния и регулационен план от 1968 г. като имот пл.

№ 71, извън регулация, застроен с две масивни жилищни сгради, както и означение с условни знаци за културен вид трайни насаждения от дървесен тип. През 1994 г. е изготвен кадастрален план на селото, който не е приет, в който Имотът е с пл.№ 18, с нанесени 4 бр. сгради (две масивни жилищни и две масивни стопански). Имотът не попада в границите на заснетия стопански двор, а минаващият електрически далекопровод го заобикаля (както и другите имоти с жилищен характер, но извън регулация) по границите от север и запад, зачитайки жилищния му характер. През 1994 г. е изготвен парцеларен план, в който Имотът е отразен извън границите на стопанския двор към момента на ликвидация на ТКЗС, а в работното копие към плана за земеразделяне и със самостоятелен номер ***, без собственост като „Друг вид складов обект“. В началото на поземлената реформа през 90-те години на XX век имоти като процесния се водят „Дворни места извън регулация“ или „хармани“, което ги оставя извън границите на земеделските и урбанизираните територии.

Експертът достига до категоричния извод, че Имотът никога реално не е бил част от стопанския двор на ТКЗС. В изработваните кадастрални планове и карти е означаван винаги със самостоятелен кадастрален номер като дворно място извън регулация, а с Протокол № 12/16.11.1983 г. на ОНС е дадена строителна линия за допълващо жилищно застрояване в имот пл. № 71 по искане от В. В. В..

През 2001 г. В. В. В. умира и оставя за свои наследници по закон: Г. П. В. (съпруга, починала през 2012 г.), С. В. Г. (дъщеря), И. В. В. (син), И. В. В. (син), В. В. В. (син).

През 2010 г. умира В. В. В. и оставя за свои наследници по закон: С. Г. В. (съпруга, починала през 2022 г.), Г. В. В. (син), В. В. В. (дъщеря) и И. В. В. (син).

През 2018 г. умира И. В. В., като оставя за свои наследници по закон: В. И. В. (син) и Р. И. В. (дъщеря).

Предвид изложеното към датата на сезиране на съда наследници по закон на общия наследодател са ищците С. В. Г. (дъщеря), И. В. В. (син), В. И. В. (внук), Р. И. В. (внучка), Г.

В. В. (внук), В. В. В. (внучка) и И. В. В. (внук).

На 27.02.2023 г. директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Бургас отправя писмено предложение до областен управител на област с административен център гр. Бургас да изготви акт за частна държавна собственост на недвижим имот, находящ се в землището на с. Т., Община К., а именно: поземлен имот с идентификатор *** с площ 1184 кв.м. по КККР на селото (№ *** по КВС), представляващ имот в стопански двор. Към предложението е приложено удостоверение от Общинска служба „Земеделие“ – гр. К., че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с имот № *** – стопански двор, местност „***“, с площ 1194 кв.м., съгласно плана за земеразделяне на землището на с. Т., Община К., на бивша организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На 05.12.2023 г. е съставен акт № 12296 за частна държавна собственост за Имота от областния управител, в който като правно основание са посочени чл.2, ал.3, вр. чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ, вр. пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът е предоставен за управление на Министерство на земеделието и храните.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, гласни доказателства 2

(показанията на свидетелите свидетеля М. И. М.) и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК.

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

В тежест на ищците е да докажат правния си интерес от предявяване на иска, а ответникът – следва да докаже правото си на собственост.

Всеки един от ищците е наследник по закон на общия наследодател В. В. В., който е придобил с договор за покупко-продажба Имота. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Площта на имота не е присъщ белег, а зависи от начина на измерване – аргумент от Решение № 672 от 7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о. Експертът е категоричен, че Имотът по нотариалния акт е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Т.. В този смисъл, всеки един от ищците по пътя на наследяването придобива идеална част от правото на собственост върху Имота, която се оспорва от Държавата със съставения в нейна полза акт за държавна собственост върху същия имот.

Ищците владеят Имота, но за същия има съставен и акт за частна държавна собственост. Те доказаха, че Имотът никога не е бил част от стопански двор на ТКЗС, а само граничи с него. Доказа се, че имотът е застроен с две масивни жилищни сгради още през 1968 г., а през 1983 г. е дадена строителна линия за допълващо жилищно застрояване в имота по искане на наследодателя на ищците, а не по искане на ТКЗС.

Ето защо, ищците доказаха правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, защото при уважаването му ще бъде отречено правото на собственост на Държавата по отношение на Имота.

По въпроса дали Държавата е собственик на Имота:

Според чл. 5 ЗДС, актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда, но трябва да е посочено конкретно фактическо основание. Съгласно чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а преценява материалната й легитимация по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона.

Според чл.2, ал.3 от ЗДС частна държавна собственост са всички имоти, които не са публична държавна собственост. Според разпоредбата на чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ Областният управител по местонахождението на имота издава акт за държавна собственост за земите от бившите стопански дворове на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби и по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, без оглед на това, дали същите са били законно построени, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване земи, в едномесечен срок от постъпването на предложението. В акта за държавна собственост е посочено, че той се издава във връзка с пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. приема се, че земята е била част от стопански двор на прекратено ТКЗС.

Установи се от доказателствата по делото, че Имотът никога не е бил отчуждаван и в него няма построени сгради и/или съоръжения, част от имуществото на прекратено ТКЗС.

Според експерта в началото на поземлената реформа имоти като процесния се водят 3

„Дворни места извън регулация“ или „хармани“, което ги оставя извън границите на земеделските и урбанизираните територии, но те не са включени в ТКЗС или ДЗС. От факта, че тези имоти не са „заявени за възстановяване“ по реда на земеделската реституция, не означава, че стават част от държавния фонд. Имотът не е част от стопански двор на прекратено ТКЗС, а граничи с него. Наследодателят на ищците никога не е загубвал владението върху Имота, а след неговата смърт наследниците владеят същия, т.е. Имотът не е безстопанствен.

Ето защо, следва да се приеме, че Държавата не е собственик на Имота и искът следва да бъде уважен.

По въпроса за разноските:

При този изход на делото само ищцовата страна има право на разноски. Ищците претендират като разноски сумата от 1553,67 евро, съгласно списък по чл.80 от ГПК, изразяващи се в платени суми за държавни такси, за депозит за възнаграждение на вещо лице и за адвокатско възнаграждение. По делото е приет договор за правна защита и съдействие от 02.07.2026 г., сключен между ищеца В. И. В. и адвокат С., т.е. страна по договора е само този ищец и само той е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро. Предвид изложеното, само ищецът В. И. В. има право на разноски, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение, а всички ищци имат право на разноски в размер на 553,67 евро.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на С. В. Г., ЕГН – **********, с адрес с. Т., ****, И. В. В., ЕГН – **********, с адрес с. Т., ***, В. И. В., ЕГН – **********, с адрес с. Т., ****, Р. И. В., ЕГН – **********, с адрес с. В. *****, Г. В. В., ЕГН – **********, с адрес с.